Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] и от Л. Р. Р. против Решение №1753 от 30.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1074/2015 г. по описа на Административен съд – Варна.

Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 251300759/13.06.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП – В., поправен с РА за поправка № 1325057/22.08.2013г., потвърден с Решение № 508/16.09.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В., в частта с която на Л. Р. Р. по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008г. – за размера над 1498, 30лв. и за лихвите над 651, 30лв; за 2009г. – за размера над 1355, 91лв. и за лихвите над 436, 11лв.

Л. Р. Р. обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА.

Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното:

С решение № 3868 от 06.04.2015г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7504/2014г. е отменил Решение № 827 от 08.04.2014г. административно дело № 3581 по описа на АдмС В. за 2013г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд e постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № 251300759/13.06.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП – В., поправен с РА за поправка № 1325057/22.08.2013г., потвърден с Решение № 508/16.09.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В., в частта с която на Л. Р. Р. по реда на чл. 122 от ДОПК са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008г. – за размера над 1498, 30лв. и за лихвите над 651, 30лв; за 2009г. – за размера над 1355, 91лв. и за лихвите над 436, 11лв.. В останалата част РА е оставен в сила.

За да обоснове формирания краен правен извод за частична неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че в хода на ревизионното производство е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция.

За да постанови това решение първостепенният съд е счел за неоправдано оплакването за недоказани предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от този кодекс. За да отмени частично процесния ревизионен акт, АСВ е посочил, че формирането на данъчната основа е на годишна база и е отчел приноса на съпругата при формирането на семейния доход през проверявания данъчен период.

По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - [населено място]: Жалбата е неоснователна.

Изложени са аргументи, че при решаване от съда на въпроса за формиране на данъчната основа за облагане, неправилно са изследвани паричните потоци на годишна база, а не на месечна. Сочи се също така, че неправилно е отчетен приноса на съпругата при формирането на семейния доход през проверявания данъчен период.

Настоящият касационен състав намира решението в частта, отменяща определените с РА задължения за правилно. Видно от изготвените баланси на разполагаемите парични средства за 2008 и 2009 г., органите по приходите са извършили съпоставка на доходите и разходите на Л. Р. като за данъчна основа за облагане с данък ДФЛ е приета на месечна база. Първоинстанционният съд правилно е установил, че изчисляването на данъчната основа за облагане доходите на РЛ, по оспорения РА, е извършено неправилно, на база месечни салда, вместо на годишна база. Както и друг път Върховният административен съд е отблязвал в практиката си, ЗДДФЛ не предвижда месечна облагаема основа, а само годишна такава, поради което като е приел, че хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК касае целия данъчен период, предвиден в приложимия материален закон, а не констатирано несъответствие към определени дати преди края на съответната календарна година, първоинстанционният съд е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. В ССчЕ по делото това е съобразено и съдът правилно е коригирал дължимият данък.

В постановеното решение, АС-Варна е разгледал приложимите презумпции за имуществените отношения на съпрузите по СК, като е направил обоснован извод за приложимостта им в производствата по ДОПК. От страна на органите по приходите не са ангажирани доказателства за опровергаване на предполагаемия от закона съвместен принос, поради което разходната част на баланса на първоначалния жалбоподател е правилно коригирана от съда. Презумпциите и правилата регламентиращи имуществените отношения на съпрузите по СК са приложими и в ревизионните производства по ДОПК. Приложими са и общите правила на доказване по чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, според които в тежест на органите по приходите е да оборят презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК отм. и чл. 21, ал. 3 от СК, а в тежест на лицето е да обоснове, че извършените от него разходи са за задоволяване на нуждите на семейството.

С оглед гореизложеното решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Л. Р. Р. Жалбата е неоснователна.

Правилно е посочил първоинстанционният съд, че записът на заповед не може кумулативно да изпълнява ролята на разписка за предаване на сумата и на менителничен ефект. Само в случай на нередовност на записа на заповед същият може, но не задължително и не във всички случаи, да се конвертира в разписка. В конкретния случай записът на заповед съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ и е действителен, поради което не може да се разглежда като разписка. Липсват други доказателства, от които да се установи възникването на твърдяното от жалбоподателя каузално правоотношение – липсва писмен договор, липсва разписка или банков документ, за предаване на заема. Следва да се има предвид, че поради реалния характер на договора за паричен заем, доказването на факта на предаване на сумата със задължение за връщането й от заемателя, е доказване не само на изпълнението на задължението по чл. 240 от ЗЗД, а и доказване на договора. С оглед страните по договора (не са роднини от изброените в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК) и размера на сумата, доказването на твърдяния от жалбоподателя договор за заем може да стане само с писмени доказателства, поради което само потвърждението от страна на Х. Ю. в писмените обяснения, че е получил от Л. Р. заем от 10000лв., не е достатъчно.

Правилно е съобразено от първоинстанционният съд, че видно от приложеното по преписката копие от записа на заповед, върху него липсва отразено плащане, не е безспорно доказано и връщането на записа на заповед на издателя. Копието приложено по преписката е представено от жалбоподателя с декларацията по чл. 124 от ДОПК за 2008г. и е заверено за вярност с оригинала от сина на Х. Ю. – Г. Х. И.. За него не са ангажирани никакви доказателства, дали и на какво основание съхранява оригинала на записа на заповед. Фактът на съществуването на такъв документ сериозно се разколебава от писмените обяснения на Х. Ю., който изрично е посочил, че поради изтекла давност не пази никакви документи. Отделно, в съдебното заседание проведено на 04.02.2014г. процесуалният представител на ответната страна е поискал жалбоподателя да представи оригинала за сверка, като адв.Р., е заявила, че не разполагат с оригинал. Съдът е предоставил възможност на жалбоподателя да представи оригинала на записа на заповед за следващото съдебно заседание, в което адв. Р. отново е посочила, че оригиналът е върнат и не може да го представи.

Относно твърдяните дарения в размер на 7000лв. от О. Р. О. и 3000 евро (5867, 49лв.) от И. Т. А..

Правилно е посочл първоинстанционният съд, че в конкретния случай от страна на жалбоподателя не са ангажирани безспорни доказателства, че действително е получил сумите, на твърдяните дати и на твърдяното основание. Липсват разписки или банкови документи, удостоверяващи предаването на сумите. Жалбоподателят е ангажирал единствено гласни доказателства, които макар допустими по чл. 164, т. 3 от ГПК предвид роднинската връзка между страните, не са достатъчни за доказване на твърденията в жалбата. Макар в показанията си пред съда О. Р. О. и И. Т. А. да са потвърдили предоставянето на сумите, не може да се пренебрегне факта, че поради роднинската си връзка с жалбоподателя, същите са заинтересовани спорът му с данъчната администрация да бъде разрешен благоприятно за него. Това изисква при преценката на показанията им съдът предпазливо да извърши проверка, доколко са убедителни и логични, и доколко кореспондират с писмените доказателства по делото.

В случая липсват писмени доказателства удостоверяващи предаването на парите, безспорно е и че даренията не са декларирани в изпълнение на задължението по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ, т. к. в случая не е приложим чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ - предвиждащ изключение за даренията между роднини по права линия. По така изложените съображения правилно съдът не е кредитирал показанията на св. О. и св. А.. и приема, че не е доказано получаването на 7000лв. през м. 08.2007г. и 3000 евро през пролетта на 2008г.

Отделно, досежно оплакването за неправилно определяне на началното салдо за 2008г. следва да се отчете, че в писмените обяснения на стр. 887-889, относно средствата, с които са извършвани плащанията по договора за лизинг, жалбоподателят е посочил, че са от спестявания на семейството му – от неговите и на съпругата му трудови възнаграждения, както и от работата му в И. през периода м. 10.1997г. – м. 07.1998г., и не е посочил дарени средства от брат му, както и плащането от 10000лв. по записа на заповед.

С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Разноски: На Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. съобразно чл. 9, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1753 от 30.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1074/2015 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Л. Р. Р. с ЕГН [ЕГН] да да заплати на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лв.

Решението е окончателно.