Производството е по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. Г. П., от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.. Т, срещу заповед рег. № 8121к-2237/30.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗМВР, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закон за МВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят навежда доводи за нищожност, материална незаконосъобразност, неспазване на формата и процедурата при издаване на заповедта, несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на заповедта.

Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в хода на устните състезания оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че заповедта е връчена на 30.06.2015 г., а жалбата до съда е пратена по пощата на същата дата 30.06.2015 г., намира жалбата за допустима като подадена в 14-дневния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е заповед № 8121к-2237/ 30.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за извършено тежко дисциплинарно нарушение на 27.03.2012 г., за което е налице влязла в сила осъдителна присъда по ВНОХД № 10182014 г. на ОС-Благоевград, оставено в сила с решение №201 от 7 май 2015 г. по наказателно дело №365/ 2015 г. на ВКС, ІІ н. о., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.

На 3.06.2015 г. жалбоподателят Т. Г. П., полицейски...