Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 24/07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 340/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с коeто е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-13-1400151-091-01/20.10.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 34/16.01.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – [населено място].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на съда за установеност на реалното извършване на спорните доставки са формирани без да е извършен всестранен анализ на събраните доказателства. Сочи, че представените счетоводни и разплащателни документи не доказват реално плащане за спорните доставки. Счита, че констатацията на вещото лице за редовно водено счетоводство от доставчика [фирма] е необоснована. Твърди, че са налице множество несъответствия в представените в хода на ревизията документи, от които не може да се направи категоричен извод, че прекият доставчик е разполагал със стоките, отделил е същите и ги е прехвърлил на получателя. Поддържа, че процесните фактури са съставени формално с цел неправомерно ползване на данъчно предимство, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли оспорването срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] [населено място], чрез процесуален представител, в о. с.з. и писмени...