Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/“ - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу решение № 1317 от 06.03.2015 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 4671/02.07.2015 г. по адм. дело № 9327/2014 г. по описа на административен съд – София град.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по проведената в съдебното производство експертиза. Намира, че в хода на ревизията е установено отклонение от данъчно облагане с отчетените разходи за рекламни услуги по процесните фактури, с оглед на което е дължим и определеният с РА допълнителен корпоративен данък за 2011 г. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на осъществените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуален представител, адв.. С и в писмена защита от 09.02.2016 г., оспорва основателността й и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд – София град е законосъобразността и обосноваността на РА № 2141310332/10.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 1117/20.06.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - [населено място] при ЦУ на НАП, с който на [фирма], [населено място] е определен допълнително дължим корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 28 232, 57 лв. и лихви в размер на 5 601, 40лв.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на ревизионния акт първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
В хода на производството приходните органи са констатирали, че за ревизираната 2011 г. данъчнозадълженото лице е отчело разходи за реклама на обща стойност 288 500 лв. Установили са, че осъществените счетоводни операции са въз основа на фактури за предоставени рекламни услуги от [фирма] и [фирма] във връзка със сключени от посочените доставчици като изпълнители по договори за реклама за излъчване на рекламни клипове с [фирма], [фирма], [фирма]“ и [фирма]. Ревизиращите са възложили изготвянето на експертна оценка, съобразно която общата пазарна стойност на процесните рекламни услуги възлиза на 2 182.00 лв. Въз основа на тази констатация органа по приходите е счел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, с оглед на което е увеличил финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи за реклама в размер на 286 318, 00 лв. и е определил съответстващия допълнително дължим корпоративен данък, ведно с лихви за забава.
В хода на съдебното производство е проведена съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице К. М, основана на метода на сравнимите неконтролирани цени и ползване на аналогични данни – брой излъчвания, телевизионен канал и цена(в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и според дефинициите на §1, т. 1а и т. 10 от ДР на ДОПК). Първоинстанционният съд не е кредитирал изводите на експерта по експертизата възожена в хода на ревизионното производство, тъй като заключението по нея е базирана на тарифни цени (общите условия) на телевизиите, където са излъчвани клиповете, а не на реално извършени сделки. Поради това решаващият състав е взел предвид заключението по съдебно-оценителната експертиза. Посочил е, че изводите на вещото лице по тази експертиза са базирани на цени по реално сключени договори с идентичен предмет, близки по време, сключени между въпросните доставчици и получател – трето лице за спора, представляващо независим търговец по смисъла на Наредба № Н-19 от 14.08.2006 г. Първоинстанционният съд е приел, че изготвената в хода на съдебното производство експертна оценка не установява наличие на отклонение от данъчно облагане, с оглед на което незаконосъобразно с ревизионният акт е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2011 г. и допълнително е определен данък по ЗКПО.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решението е правилно. Легалната дефиниция на понятието "разходи за реклама" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 33 ДР от ЗКПО, определяща ги като разходи, направени за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от него дейност. По аргумент от чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Над тази стойност на данъчната основа разходите се явяват документално необосновани и не се признават за данъчни цели, а формират данъчна постоянна разлика, обуславяща корекция на финансовия резултат на дружеството.
В случая първоинстанционнният съд правилно е формулирал основният спор между страните, концентриращ се върху въпроса надвишават ли цените на процесните сделки обичайните пазарни цени на сделки от същия вид. Решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, приемайки, че в тежест на органа по приходите е да установи наличието на отклонение от данъчно облагане. Обосновано той не е кредитирал оспореното заключението на експерта в ревизионното производство, като изложените от съда мотиви са в съответствие с постоянната практика на Върховния административен съд Те напълно се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтарят. От друга страна при определяне на средните пазарни цени вещото лице по назначената от съда оценителна експертиза е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по чл. 3, т. 1 от Наредба № Н-9/14.08.2008 г., който се прилага въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка и при наличие на сходство в характеристиката на предмета на продукта или услугата. Съобразно заключението на експерта по съдебно-оценителната експертиза при прилагане на този метод и ползване на аналогични данни – брой излъчвания, телевизионен канал и цена, договорените цени по процесните контролирани сделки съответстват на пазарната цена на подобен вид услуги към датата на извършване на услугата. Неоснователно е възражението на касатора за неотносимост на това заключение, поради това, че като аналози са използвани само сделки на същите доставчици, доколкото в случая не е установена свързаност между ревизираното лице, доставчиците и неговите контрагенти. При липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, не е налице отклонение от данъчно облагане, респективно - липсва соченото от касатора основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличение на приходите с разликата до размера на посочените от експерта в ревизионното производство пазарни цени. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отменил РА като незаконосъобразен, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 7 200.00 лв., съгласно представения списък на разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1317 от 06.03.2015 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 4671/02.07.2015 г., постановени по адм. дело № 9327/2014 г. по описа на административен съд – София град.
ОСЪЖДА дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 7 200.00 лв., съдебни разноски.. Решението не подлежи на обжалване.