Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни и стопански дейности, бюджет финанси и счетоводство“ („МДТХСДБФС“) при [община] срещу решение № 169 от 02.12.2015 г. постановено по адм. дело № 522 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – Д..

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че е налице възникнало публично задължение за неплатен в срок туристически данък за 2011 г. по отношение на [фирма]. Единственият мотив с който съдът е отменил акта за установяване на задължение (АУЗ) е материална незаконосъобразност на акта, тъй като административният орган не е съобразил неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 61с, ал. 4 и 5 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Сочи, че туристическият данък, който търговецът е длъжен да декларира по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ до 30 януари всяка година, възниква на основание действали до 20 април 2012 г. законови разпоредби на чл. 61с, ал. 4 и 5 от ЗМДТ. До този момент данъкът се е определял без да се има предвид действителното ползване на туристическия обект. След влизане в сила на Решение № 5 от 05.04.2012 г. на Конституционния съд с туристически данък се облагат само действително осъществените нощувки. Актът обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизането на решението в сила (чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Р. Б) и не преурежда със задна дата вече възникнали публични правоотношения. Следователно за търговеца е налице задължение за заплащане на туристически данък за 2011 г., поради което АУЗ е издаден в съответствие с материалния закон. Същият следва да бъде изменен само по отношение на лихвата, като същата бъде намалена, съгласно приетото...