Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.И от [населено място], [улица] срещу решение №422 от 25.03.2019 г. на Административен съд –София област, четвърти състав по дело №1196 от 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №23/06/1/0/02605/2/01/04/01 от 05.09.2018 г. издадено от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – София, с което е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №23/06/1/0/02605 от 15.04.2016 г. сключен по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и му е наложена финансова корекция в размер на 24 447.50 лева. В касаицонната жалба се съдържат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска същия да бъде отменен и да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания административен акт.
От ответната страна - Директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София град, чрез пълномощника си ст. юрисконсулт М.П, е постъпила молба, с която се оспорва касационната жалба. Прави искане обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски, втова число юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С обжалваното решение № 422 от 25.03.2019 г. постановено по адм. дело №1196/2018 г., в производство с правно основание чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административния съд – София област е отхвърлил жалбата на К.И от [населено място] против решение №23/06/1/0/02605/2/01/04/01 от 05.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – София и с втори диспозитив е осъдил К.И, да заплати на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
За да постанови това решение първоинстанционният съд, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № 03 - РД/286 от 01.02.2017 г. Приел е, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизи по смисъла чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, включително и мотиви, с конкретно и ясно посочване на фактически иправни основания за издаването му. Съдът не е установил административиня акт да е издаден в нарушение на процесуалните правила, както и в противоречие на материалния закон и неговата цел.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция /ал. 1/, която представлява, организира и ръководи дейността й /ал. 2/. Съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от приложената Заповед № 03-РД/286 от 1.02.2017 г. подписана от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" е делегирано правомощие да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по посочените подмерки, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. Процесният административен акт е издаден от директора на Областна дирекция "Земеделие" в условията на делегирани му правомощия. Настоящият състав приема, че правомощието за издаването на административния акт от директора на Областна дирекция "Земеделие" изцяло попада в обхвата на делегираните права от заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и тези, визирани в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и в приложимата в случая разпоредба, уреждаща възможност изпълнителният директор да делегира посочените правомощия.
Настоящият съдебен състав приема, че административният акт е законосъобразен. Действително административният съд е установил, че ползвателя не е длъжен да представи Справка за дълготрайни активи към счетоводния баланс, съгласно т. 12 от Приложение №7 от Наредба №14/2015, но това не представлява основание за отмяна на обжалвания административен акт, тъй като административният орган е констатирал още едно нарушение, а именно не са представяне договори за наем на земеделски земи, които да са нотариално заверени и вписани в Служба по вписванията, както и че скиците приложени към тях не са актуални.
Неправилно касационния жалбоподател е интепретирал обжалвания съдебен акт като е посочил, че „.... първоинстанционния съд е констатирал, че неправилно административния орган като отказ за приемане на заявка за второ плащане се е обосновал с липса на нотариално заверни договори, тъй като съгласно т. 14 от Приложение №7 към Наредба №14/2015 г. не се изискват договорите да са нотариално заверени....“ .
При внимателен прочит на обжалвания съдебен акт е ясно, че административният съд е достигнал до точно обратния извод, а именно, че жалбоподателят е представил седем договора за наем на земелески имоти, които не са вписани в Служба по вписванията към Районен съд – Ботевград, като същото представлява неизпълнение на на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора, което представлява основание фондът да изиска връщане от Ползвателя на полученото първо плащане и ползвателя няма право да получи второ плащане по договора.
За прецизност следва да се посочи, че видно от Приложение №7 от Наредба №14/2015 г. в т. 14 е предвидено да се представи Копие от документ за собственост на земя и/или земеделска земя и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд договор за наем, и/или копие от вписан в службата по вписванията към съответния районен съд и регистриран в съответната общинска служба на МЗХ договор за аренда със срок не по-малък от 3 г. от датата на подаване на заявката за плащането (изисква се за земята, чийто размер се взема предвид при определяне на икономическия размер на стопанството). А видно от л. 260 до л. 280 от доказателствата по делото е налице представени копия, които не са нотариално заверени и не са надлежно вписани в Служба по вписванията гр. Б., както и че представените скици не са актуални. Така заложеното изискване залегнало в т. 14 от Приложение №7, е било предмет на нормативна регулация съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ (ЗАКОН ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО) в относимата редакция се предвижда – договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие.
Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция.
С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение не страда от твърдените пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло.
При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К), вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 144 от АПК за настоящата съдебна инстанция. Настоящия съдебен състав приема, че процесуалния представител на ответната страна некоректно претендира присъждане на разноски сторени пред първоинстанциония съд отново в настоящото производство, тъй като видно от обжалвания съдебен акт такива са присъдени, следователно тази претенция се оставя без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 422 от 25.03.2019 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. дело № 1196/2018 г.
ОСЪЖДА К.И от [населено място], [улица], да заплати Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София град, сумата от 100.00 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнагарждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.