Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г.С от [населено място], подадена чрез упълномощен А.М, против решение № 4 от 23.01.2020 г., постановено от Административен съд – В. Т, по адм. д. № 740/2019 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че в случая не е била приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 2 Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г./Наредба №10/, защото в тази хипотеза следва искането за промяна на договора кумулативно да е свързано с изменение на бизнесплана и на крайната дата за подаване на заявката за второ плащане. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, като развива тезата, че по независещи от кандидата за подпомагане причини, видно от представените по делото болнични листове не е бил спазен срока за подаване на заявка за второ плащане, съгласно сключения с ДФЗ договор № № 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017 г.. за предоставяне на финансова помощ. Позовава се на чл. 64 § 2, б.“г“ от Регламент (ЕС)№1306/2013г. и счита, че в този текст се съдържа основание, което изключва налагането на административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията си или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. М. В административен съд да отмени изцяло обжалваното решение на съда и процесния административен акт и да върне преписката на...