Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – София град, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.К, срещу Решение №6245/24.10.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №11419/2018 година. С него била обявена нищожността на решение за налагане на финансова корекция №23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ София (ОД на ДФЗ София).
Касационният жалбоподател изтъква, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът неоснователно е приел, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от некомпетентен орган. Поддържа, че действащата към дата 23.07.2018 г. редакция на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) предвиждала изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ да може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областни дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Спазвайки тази разпоредба изпълнителният директор е издал Заповед №03-РД/286 от 01.02.2017 г., с която е делегирал част от правомощията си на директорите на областни дирекции на ДФ “Земеделие“, поради което и решението за налагане на финансова корекция не било нищожно. Жалбоподателят иска съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение, ведно с произтичащите правни последици.
Ответникът – И.И от [населено място], в писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв.. В, изтъква съображения за правилност на съдебния акт, който бил постановен при липса на основанията за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния съд.
Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.
С обжалваното Решение №6245/24.10.2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 11419/2018 г. е обявено за нищожно решение за налагане на финансова корекция №23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ София.
Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен при липса на материална компетентност от страна на директора на ОД на ДФЗ София. Аргументите на съда се изразяват в обстоятелството, че решението за налагане на финансова корекция било издадено на 23.07.2018 г. при действието на измененията и допълненията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 година. Към тази дата нормата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП предвиждала компетентност на изпълнителния директор да издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Като специална норма същата дерогирала правилото на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, както и в относимия Регламент (ЕС) 1305/2013 г. административният съд е заключил, че налагането на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, измежду които и процесната мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е в изключителната компетентност единствено на изпълнителния директор на ДФЗ. На това основание е прогласил нищожността на обжалваната заповед, като издадена от некомпетентен административен орган.
Решението на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но неправилно.
С процесното решение за налагане на финансова корекция №23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018 г., на И.И е отказано изплащането на финансова помощ в размер 24 446 лв., представляваща второ плащане по договор №23/112/09394/13.05.2014 г., тъй като икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4, 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и му е определено задължение в размер на 24 446 лв., представляващо сума за възстановяване по договор №23/112/09394/13.05.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година.
Според текста на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП (нова - обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), относим към датата на издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция - 23.07.2018 г., изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Към същата дата разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предоставяла компетентност на изпълнителния директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП следователно е била действащо материално право, уреждащо възможността на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ лично да издаде решението за налагане на финансова корекция и на посочените в закона основания или да делегира тази правна възможност на лицата по чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП.
На посоченото правно основание - чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил заповед №03-РД/286 от 01.02.2017 година. С тази заповед е делегирал на директорите на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 “Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.“, както и на други мерки, които са неотносими за делото, във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползването, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори.
От систематичното тълкуване на текстовете на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 20а, ал. 4 във връзка с чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в относимата по - горе редакция, следва извод, че издадената на основание чл. 20а, ал. 2 във връзка с ал. 4 ЗПЗП заповед за делегиране на правомощия не противоречи на правилото, което е предвидено в чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, т. е. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е имал признатата от закона правна възможност да делегира права, от категорията на посочените в чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП към дата 23.07.2018 година.
В допълнение следва да се посочи и като още един аргумент в подкрепа на тезата, че изпълнителният директор е имал право да делегира част от правомощията си, предвиденото в чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП. Съгласно последната норма изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Цитираната ал. 6 е нова и подобно на ал. 5 (в изменената редакция след 23.07.2018 г.) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 ПЗР на ЗПЗП е регламентирано, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. Следва извод, че на материалноправната норма е придадено обратно действие назад във времето, за делегиране на правомощия.
По тези съображения касационната инстанция счита, че оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, с права, които са му законосъобразно делегирани от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава решения за налагане на финансови корекции по процесната мярка, поради което не е нищожно.
В случая Административен съд София - град не е осъществил дължимата проверка за законосъобразност на акта съобразно чл. 168, ал. 1 АПК и на предвидените основания в чл. 146 АПК. Касае се за обсъждане на възраженията на първоинстанционния жалбоподател, които са по същество на спора и не могат да бъдат разглеждани за първи път пред касационната инстанция, доколкото последната е инстанция по приложение на правото, а не за установяване на фактите по казуса.
По изтъкнатите аргументи първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено поради неправилност, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, като се съобрази с обстоятелството, че същият не е нищожен като издаден от некомпетентен административен орган.
Съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, поисканите и дължимите се разноски за настоящата касационна инстанция не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №6245/24.10.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №11419/2018 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.