Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. К, с ЕИК 000817778, със седалище в гр. К., бул. „Розова долина“ № 6, представлявана от Кмета – Г.С, чрез юрк. З.Б, срещу решение № 486/13.12.2019 г. по адм. дело № 442/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – С. З.

С описаното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Р-12/03.06.2019 г. на министъра на културата в качеството му на ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ към Министерството на културата, с което е постановен отказ от верификация на преки разходи в размер на 96 357.97 лева с ДДС в Приложение I.4 по фактура № 0000000422/24.04.2017 г.

Релевират се възражения за незаконосъобразност на акта, като се твърди, че при издаването му не е спазена установената от закона форма, от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е налице противоречие с материалноправни разпоредби на постановеното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – С. З, респ. решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Не се претендират разноски.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно постановен отказ от верификация на процесната сума. Развива съображения, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т. к. не е обсъдил наведените с първоинстанционната жалба основания за отмяна на акта, като по този начин не се е съобразил с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК.

По същество счита за неправилен извода на АС отм. а Загора за недопустимост на процесните непредвидени разходи. Излага, че доколкото същите са заложени в одобрения проект и това е прието за безспорно в рамките на първоинстанционното производство, то те са и допустими, като е без значение дали за извършването им е поискано, респ. получено разрешение. В тази връзка посочва, че изискването, обективирано в Приложение № 2 към Договор № 24-10М-18/22.04.2015 г., за получаване предварително одобрение при извършване на непредвидени разходи не би могло да представлява допълнително основание, обуславящо недопустимост на разходите по смисъла на чл. 1. 4, § 2 от Регламента относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП за 2009-2014 г. В този смисъл нарушаването му би имало значение единствено на договорно неизпълнение, водещо до евентуална договорна отговорност, не и до отказ от верификация, както е в процесния случай. По тази причина счита, че постановеният акт е без правно основание.

Допълнителен аргумент черпи и от съпоставката на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Приложение В „Общи условия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в рамките на програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014“ към договора за безвъзмездна финансова помощ № 24-10М/22.04.2015 г. (ОУ към ДБФП). Видно от посочените норми, единствено когато са налице непредвидени разходи, които не са включени в проектното предложение и одобрения бюджет, се изисква предварително одобрение от Програмния оператор, какъвто не е случаят, т. к. процесните разходи са част от одобрения бюджет.

Твърди, че тези разходи представляват преки допустими разходи по смисъла на чл. 50 от приложение В към ОУ и отговарят напълно на нормативните критерии за допустимост, регламентирани в разпоредбата на чл. 48 от приложението.

Излага довод, че при постановяването на оспорения индивидуален административен акт не са изложени ясно фактическите основания, като същите не са подведени под конкретна хипотеза от приложимия нормативен акт. Цитираните правни основания са твърде общи, а нарушените норми не са посочени изрично и не е обосновано приложението им.

Ответникът – министърът на културата и ръководител на Програмен оператор на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, чрез процесуалния си представител юрк. М.Г, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Р-12/03.06.2019 г. на министъра на културата в качеството му на ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ към Министерството на културата, с което е постановен отказ от верификация на преки разходи в размер на 96 357.97 лева с ДДС в Приложение I.4 по фактура № 0000000422/24.04.2017 г.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:

М. Мо на културата и О. К е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 24-10М1-18/22.04.2015 г. по Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", мярка 1 "Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство", по проект "Консервация, реставрация и социализация на тракийски могили "Хелвеция" и "Грифони", финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. (ДБФП)

С писмо, с вх. № 24-10М1-18/28.04.2017 г., адресирано до ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства", община К. в качеството си на бенефициер е направила искане за окончателно плащане по проекта, като са приложени изискуемите документи.

С писма, с вх. № 24-10М1-18/04.07.2017 г., вх. № 24-10М1-18/29.05.2017 г. и вх. № 24-10М1-18/26.09.2017 г. са представени допълнителни документи към представеното искане за окончателно плащане по проекта, както и становище от общината до ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства", с твърдения, че непредвидените и допълнителни строително-монтажни работи (СМР) на обекта са в размер, който не надхвърля лимита, определен по договора за СМР и залегнал като възможност в бюджета на проекта.

С писмо с изх. № 24-10М1-18/03.11.2017 г. и в отговор на подаденото искане е отказано верифицирането на допълнителните и непредвидени разходи по проекта. Същото е отменено с решение № 10658/28.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3468/2018 г. по описа на ВАС, потвърдено с решение № 15861/15.12.2018 г. по адм. дело № 12808/2018 г., като преписката е върната на административния орган за произнасяне.

След връщането на преписката е издаден оспореният в настоящото производство индивидуален административен акт - решение с изх. №Р-12/03.06.2019 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства", с което бенефициерът е уведомен, че не са верифицирани преки разходи в размер на 96 357. 97 лева с ДДС, съобразно записаното в Приложение I. 4 по фактура № 0000000422/24.04.2017 г. В съдържанието му е посочено, че съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ към ДБФП дейности, които не са предвидени и одобрени за възлагане в рамките на проектното предложение и бюджета на проекта, не могат да бъдат възлагани без изричното одобрение на програмния оператор и доколкото в Министерство на културата не е постъпвало искане от О. К за одобрение, респ. не дадено изрично разрешение от страна на Програмния оператор за ползване на непредвидените разходи, бенефициерът не е изпълнил всички свои задължения по договора, поради което и част от исканите за верификация разходи са недопустими и не следва да бъдат верифицирани.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по издаването му, съдържа фактически и правни основания за постановяването му, съобразно дадените от Върховния административен съд указания.

При преценката за съответствието му с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на процесните обществени отношения, като е стигнал до извод за законосъобразност на акта. Приел е за безспорно обстоятелството, че претендираните разходи са в рамките на тези, заложени в бюджета на проекта, но спорният въпрос се състои не в това дали същите са в рамките на бюджета на договора, а дали за тяхното осъществяване, предварително е било поискано съгласието и одобрението от страна на програмния оператор.

Доколкото по делото не са представени писмени доказателства за предварителното одобрение на който е да е било разход от допълнително възникналите и непредвидени такива, съдът е стигнал до извод, че същите са недопустими и правилно е отказано тяхното верифициране. Съгласуването от НИНКНК и МК на техническия инвестиционен проект, екзекутивната документация на защитните сгради, на приемната сграда, паркоустройство и благоустройство и програмата за "Консервация, реставрация и социализация на тракийските могили "Хелвеция" и "Грифони" по същността си не представлява одобрение на непредвидени разходи, т. к. двете процедури са същностно различни и протичат пред различни органи.

С оглед изложеното, е направил извод за законосъобразност на оспореното решение, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) и не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорните въпроси са три групи:

1.Допуснато ли е от страна на АС – С. З съществено нарушение на съдопроизводствените правила? В тази връзка – обсъдил ли е съставът всички, наведени с първоинстанционната жалба, твърдения? Извършен ли е цялостен контрол за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК?

2.Страда ли оспореният акт от порока по чл. 146, т. 2, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК? Изложени ли са ясно фактическите и правните основания за постановяването му? Нарушението на общите условия към договор за безвъзмездна финансова помощ би ли могло да обуслови основание за отказ от верификация на поискани за възстановяване средства, които не надвишават размера на одобрения бюджет по програмата, и в този смисъл да е посочено като „правно основание“ за постановяването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ АПК?

3.Заложени ли са процесните разходи в одобрения бюджет и проектното предложение по проекта и това обстоятелство води ли до извод, че в този случай не е необходимо да бъде искано предварително разрешение/одобрение за извършването им от Програмния оператор? Абсолютно условие за допустимост на непредвидените разходи по процесния договор ли е предварителното им одобрение от Програмния оператор?

По въпроса относно приложимата нормативна уредба в конкретния случай не се спори, но за прецизност следва да бъде посочено следното:

Р. Б е член на Европейското икономическо пространство (ЕИП) съгласно Споразумение за участието на Р. Б (РБ) и Румъния в ЕИП, ратифицирано със закон, обнародван в Държавен вестник (ДВ), бр. 13 от 2008 г., като самото споразумение е обнародвано в ДВ, бр. 19/2012 г., в сила за Р. Б (РБ) от 09.11.2011 г.

С Решение на Съвета от 26 юли 2010 г. е прието временното прилагане на Споразумение между Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г. (Споразумение за финансов механизъм на ЕИП 2009-2014 г.), на Споразумение между Европейския съюз и Норвегия за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г., на допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009—2014 г. и на допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Норвегия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009—2014 г. За Р. Б като част от ЕИП, това решение има обвързващ, задължителен характер.

К. Сето за финансов механизъм на ЕИП 2009-2014 г. е приет Протокол 38б (Протокола), в чл. 1 от който е очертан предметът на регулацията му, а именно: предоставянето от страна на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия с цел намаляването на икономическите и социалните различия в ЕИП и укрепването на отношенията с държавите-бенефициери на средства, осъществявано посредством финансов принос в приоритетните сектори. Размерът на тези средства съгласно чл. 2 Протокола възлизат на обща стойност от 988, 5 млн. евро и се отпускат на годишни траншове от 197, 7 млн. евро през периода от 1 май 2009 г. до 30 април 2014 г. включително. Видно от разпоредбата на чл. 5 от Протокола, Р. Б е посочена като бенефициер, наред с други държави, като предвидените за нея средства за в общ размер от 78, 60 млн. евро.

С цел да се осигури ефикасност и целенасоченост на изпълнението и при отчитане на националните приоритети, в изпълнение на чл. 8, § 2 протокола, държавите от ЕАСТ, а именно Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, сключват с всяка държава, измежду посочените като бенефициери в чл. 5 от протокола, меморандум за разбирателство, с който се установява многогодишната програмна рамка и структурите за управление и контрол. Така между Р. Б и държавите от ЕАСТ е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г., ратифициран със закон, обнародван в ДВ, бр. 95/02.12.2011 г. (Меморандум за разбирателство/Меморандума).

Окончателната правна рамка на финансовия механизъм на ЕИП е посочена в чл. 2 от Меморандума и обхваща следните документи: Протокол 38б от Споразумението за ЕИП, с който се създава Финансовият механизъм на ЕИП, Допълнение към Протокол 38б към Споразумението за ЕИП, Процедурните правила за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП, одобрени от страните от Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) в съответствие с чл. 8 от Протокол 38б, съответните им изменения, и грантовите споразумения, които се сключват между Комитета на финансовия механизъм и страната-бенефициер на всеки проект.

Следователно първостепенният съд правилно е установил приложимата нормативна уредба.

Съдът не е допуснал нарушение и при обсъждането на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. В съответствие със задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и въз основа на представените доказателства, решаващият състав е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК.Онията за отмяна на акта, посочени в първоинстанционната жалба, и необсъдени според касатора, касаят спазването на законоустановената форма и противоречието с материалния закон – основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Видно от съдържанието на първоинстанционното решение, на стр. 6 от същото, съдът е изложил подробни съображения относно наличието на правни основания за постановяването на акта, а именно – чл. 10 от Меморандума и чл. 5, т. 1. 14 от Споразумението за изпълнение на Програма БГ08, обосноваващи правомощията на органа да издаде съответния акт, и чл. 6, ал. 2 ОУ към ДБФП, и приложение № 2 към Договор № 24-10М1-18/22.04.2015 г., във връзка с глава Седма от Регламента за изпълнение, относно правните основания за издаването на акта. Наред с това, на стр. 6 от първоинстанционния съдебен акт, изрично е поместен извод относно наличието и на фактически основания за издаването на акта, като е уточнено, че са съобразени и дадените от Върховния административен указания за това.

Обсъдени са подробно послужилите за постановяването на оспорения акт факти в контекста на приложимите материалноправни разпоредби. В този смисъл съдът е формирал извод и по отношение на втория заявен от жалбоподателя порок. Изложеното налага извод, че съдът безспорно се е произнесъл по всички заявени доводи относно законосъобразността на акта, касаеща неговата форма и съответствие с материалния закон.Независимо, че от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство са наведени твърдения единствено за нарушения във формата на акта (представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), и за материална незаконосъобразност (основание по чл. 146, т. 4 АПК), съдът е обсъдил и останалите евентуални пороци на административния акт, каквото задължение има съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, вр. с чл. 146 АПК, а именно – компетентността на издателя му, наличието, респ. липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването му и съответствие с целта на закона. Извършен е цялостен контрол за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради което е несподелим доводът на касатора за допуснато от АС – С. З съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Доколкото и пред настоящата съдебна инстанция касаторът навежда възражения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушения на законоустановената форма и противоречие с материалния закон, същите като попадащи в рамките на проверката за съответствие с материалния закон на първоинстанционното решение, следва бъдат обсъдени.

Настоящият съдебен състав се присъединява към извода за липса на допуснати нарушения във формата на постановения акт.

Формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата законосъобразност, а наличието им е условие за изискваната от закона пълнота на последващия административен и съдебен контрол на издадения акт. За се приеме, че актът е мотивиран, следва същият да съдържа съвсем конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. За разлика от фактическите, погрешното посочване на правните основания, респ. грешната правна квалификация на установените факти, не опорочава формата на акта, т. к. те не са така обвързващи съда, както последните.

Във връзка с изложението на фактическите обстоятелства могат да бъдат допуснати най-общо два вида пороци, а именно – липса на фактически основания, представляващо нарушение на законоустановената форма (чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо АПК) и материална незаконосъобразност на постановения акт, поради недоказаност/неистинност на фактическите основания (чл. 146, т. 4 АПК). Първият случай ще бъде налице както при изначална, абсолютна липса на изложени факти, въз основа на които органът да е направил своите правни изводи, така и при непълно изложение на фактическата обстановка, която еднозначно в съдебната практика на Върховния административен съд и теорията се приравнява на липса на фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Вторият случай ще бъде налице, когато в хода на доказването се установи, че фактическите констатации на административния орган са неистински и в този смисъл неправилно е приложен материалният закон спрямо тях, но това при всички положения касае преценката по същество относно материалната законосъобразност на акта, а не неговата форма.

Касаторът излага доводи, че от една страна, процесното решение е постановено при липса на посочени фактически основания, от друга, че актът съдържа такива, но те са неясно формулирани и неиндивидуализирани. Така изложените две твърдения са взаимноизключващи се. Видно от оспорения акт, органът е изложил точни и ясни, съвсем конкретни, факти, които счита, че са довели до основанието за постановения отказ от верификация на заявените средства. Последователно е проследено развитието на процесните отношения между страните. Посочено е, че в отговор на постъпило искане за окончателно плащане от страна на бенефициера, с конкретно заявени суми за възстановяване, част от които са непредвидените и допълнително извършени СМР по договор Д07-5/10.03.2016 г., съгласно протокол от 21.04.2017 г. съгласно фактура № 0000000422/24.04.2017 г. в размер на 80 298, 31 лева без ДДС (96 357, 97 лева с ДДС), е постановен отказ. Сумите не са верифицирани, т. к. в Министерството на културата не е постъпвало искане от страна на община К. за одобрение, респ. не е давано разрешение от страна на Програмния оператор за ползване на непредвидени разходи в посочения размер, както се изисква съгласно приложимата регламентация.

Не следва извод и за погрешно посочени фактически основания, които да са довели до неправилното им подвеждане под хипотезата на посочените правни норми. В хода на доказването в рамите на първоинстанционното съдебно производство безспорно е установено, че изложената от административния орган фактическа обстановка отговаря на обективната истина.

Изложеното налага категоричния извод, че от една страна, в оспорения административен акт са изложени ясно и непротиворечиво фактическите основания за постановяването му, а от друга, е установена истинността им, поради което същите са годни да бъдат обект на проверка досежно подвеждането им под хипотезите на посочените в акта правни норми (правни основания).

Тук следва да се посочи, че противно на възраженията на касатора, актът съдържа и изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ АПК правни основания за постановяването му. В мотивите си органът е изложил конкретни правни съображения. Подвел е фактите под хипотезата на чл. 6, ал. 2 ОУ към ДБФП. Цитирани са и разпоредби от ДБФП (чл. 7), Приложение № 2 и ОУ (чл. 32, чл. 48, т. 2) към него, договора за изпълнение, сключен между общината и „ Пи Ес Пи“ ЕООД (чл. 4. 1. 2, предложение 4, чл. 4. 1. 3), Насоките за кандидатстване по мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство“ по Програма БГ08, Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 (чл. 7. 2, т. 2, б. „Б“). С оглед на изложеното, безспорно са посочени и правни основания за постановяването на акта. Предмет на преценка тук следва да бъде дали същите изначално са годни да доведат до законосъобразен отказ от верификация или това може да бъде изпълнено единствено в хипотеза, когато за правно основание за постановяването на съответния акт е посочена разпоредба от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. или друг нормативен акт, каквито са твърденията на касатора.

Посочването като нарушена на разпоредба от общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ е допустимо, т. к. клаузите му имат задължително за страните действие. Да се приеме, че може да бъде постановен отказ от верификация единствено при посочване на разпоредба от Регламента за изпълнение на финансовия механизъм или друг нормативен акт, би довело до необосновано стесняване приложението на института на отказа от верифициране на средства. Още повече, би влязло в съществено противоречие с предвиденото в чл. 1. 4.§ 2 Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. Предписанието на посочената норма предоставя възможност за предвиждане на допълнителни правила (в случая относно непредвидените разходи), които могат да бъдат въведени със сключването на договора от страната-бенефициер чрез предвидения Програмен оператор, при условие същите да не противоречат на правната рамка на Регламента. Следователно позоваването в акта на разпоредба, чието съществуване е позволено съгласно чл. 1. 4. § 2 Регламента и чието предписание не противоречи на правата рамка, очертана в чл. 1. 4. § 1 Регламента, е допустимо. По същите съображения е допустимо и позоваването на самия ДБФП и приложението към него. Насоките имат правнообвързващ характер спрямо страните, поради което и тяхното посочване като правно основание за постановяването на акта не е недопустимо.

В тази връзка е неоснователно възражението на касатора, че с непосочването на валидно правно основание е засегнато правото му на защита като адресат на акта, и е препятстван съдебният контрол досежно законосъобразността на последния.

Дали описаните факти правилно са подведени под хипотезата на посочените разпоредби, е предмет на преценка по същество, а не обстоятелство, налагащо отмяна на акта поради липса на законоустановената форма. По тази причина следва да бъде направен анализ на материалната законосъобразност на акта, която преценка настоящата касационна инстанция прави в контекста на заявеното касационно основание – чл. 209, т. 3, предложение първо АПК и във връзка със служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК на постановеното първоинстанционно решение.

По делото не съществува спор, че сумите, които са обект на отказ от верификация с процесния административен акт, представляват „непредвидени разходи“. Спорът е дали същите са предвидени в одобрения бюджет и проектно предложение.

Непредвидените разходи са такива, които към момента на сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ, респ. при одобряването на бюджета и проектното предложение, не биха могли да бъдат взети предвид и подробно детайлизирани. Ориентировъчно е допустимо и обичайно се извършва определянето на стойност в процентно съотношение към общата сума на договора, която да бъде използвана за възстановяване на средства, използвани за дейности, които са били необходими, но не са били конкретно описани към момента на началото на изпълнението на договора.

В тази връзка твърдението на касатора, че дейностите, представляващи „непредвидени разходи“, са били включени в проектното предложение и одобрения бюджет на проекта, е изначално неправилно, т. к. противоречи на същността на тези средства. Ако същите бяха предвидени конкретно в документацията, в т. ч. одобрения бюджет и проектното предложение, те нямаше да бъдат непредвидени, а напротив – щяха да бъдат сред изрично изброените (предвидени) разходи, какъвто не е случаят. Предвидена е единствено допустимата им максимална стойност.

Безспорно, непредвидени разходи в размер до 5% от стойността на договора могат да бъдат възстановени на бенефициера. В конкретния случай обаче, за целта е предвидено и допълнително условие. Съгласно чл. 6, ал. 2 ОУ към ДБФП дейностите, които не са предвидени и одобрени за възлагане в рамките на проектното предложение и бюджета на проекта, не могат да бъдат възлагани без изричното одобрение на Програмния оператор. Идентично изискване е заложено и в Приложение № 2 – Бюджет по проекта, в чл. 4. 1. 3 ДБФП, установяващ реда за извършване на окончателното плащане, както и в приетите от Програмния оператор Насоки за кандидатстване по Мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство“ по Програма БГ08, от които на стр. 25 е посочено, че непредвидени разходи в размер на 5% могат да се ползват след предварително съгласуване и одобрение от Програмния оператор.

Както стана ясно от изложеното, дейностите по допълните СМР, макар формално да отговарят на размера на непредвидените разходи, който е 5% от общата стойност на договора, или 100 793, 01 лева, същите не са предвидени в проектното предложение и одобрения бюджет. По тази причина за да бъдат възстановени, е било необходимо предварителното им разрешаване от Програмния оператор. Това условие е абсолютно и не са предвидени изключения от приложението му. Правилата, заложени в ДБФП, ОУ и другите приложения към него, имат задължителен характер, видно от разпоредбата на чл. 1. 3. ДБФП, съгласно която бенефициерът декларира, че е запознат със съдържанието на договора и всички приложения, като изразява съгласие с тях и се задължава да изпълнява всички произтичащи от тях задължения. С подписването на договора всички условия на договора и приложенията към него стават задължителни за прилагане от страните. Всички те установяват задължение за предварително съгласуване с Програмния оператор на използването на средства за непредвидени разходи.

Не е спорно обстоятелството, че бенефициерът не е подал искане до програмния оператор за разрешаване използването на непредвидени средства. В този смисъл административният орган правилно е постановил отказ от верифициране на тази сума, която представлява непредвидени средства за допълнителни СМР и за която липсва изискуемото предварително одобрение от страна на Програмния оператор.

От изложеното следва извод, че изводът на АС отм. а Загора за материална законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт е правилен.

При липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед на изхода от делото и направено от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди О. К да заплати на Министерството на културата направените по делото разноски. Т. к. обаче от страна на ответника не са представени доказателства за реално платено възнаграждение, съдът не следва да присъжда разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение и искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 486/13.12.2019 г. по адм. дело № 442/2019 г. по описа на Административен съд – С. З.

Решението е окончателно.