Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от Д.Г от [населено място], [адрес], приподписана от адв.. Н срещу решение № 1056 от 10.01.2020 г. постановено по адм. дело № 1144/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № Р-16002617008568-091-001 от 28.06.2018 г., потвърден с решение № 536 от 13.09.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП и Д.Г, е осъдена да заплати на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 545 лв.

В касационната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът се е позовал единствено на направените изводи от приходните органи и е игнорирал сочените от задълженото лице факти, които са релевантни към конкретиката на спора по отношение на получения заем от С.С.С не е установил точно и вярно фактите по делото, поради което е постановил неправилно решение. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази наведените от страните твърдения и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт,...