Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. П продажби“АД срещу решение №.1764/16.12.20 по г. д.№.2807/20 на ОС Варна – с което е потвърдено реш.№.3810/10.08.20 по г. д.№.20029/19 на РС Варна за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че Х. С. Д. не му дължи корекционна сума в размер на 16100, 87лв. за периода 10.11.17-9.11.18. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна Х. С. Д. оспорва жалбата.

С определение №.422/26.05.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпросите “длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допуснати и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ и “след отмяна на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение №.1500 от 6.02.17, постановено по адм. д.№.2385/16 от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?“.

С обжалваното решение е прието за безспорно от фактическа страна, че ищецът е потребител на доставена от ответното дружество електроенергия за обект на потребление с абонатен №.[ЕГН] и клиентски №.[ЕГН]; за същия е издадена фактура №.[ЕГН]/15.10.19 с корекционна сума за периода 10.11.17-9.11.18 в размер на 84632квтч на стойност 16100, 87лв.; причината за допълнително начислената сума е констативен протокол №.1202494/9.11.18 - установяващ, че при извършена проверка на СТИ, отчитащо потребление в обекта на ищеца, са констатирани показания в регистър 1.8.3 /084632кВТч/; съгласно метроличната експертиза /на БИМ, ГД МИУ, РО Варна/ на демонтираното СТИ със софтуеърно четене е констатирано наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3 - 084632, 5 квтч, като метрологичните характеристики и изискванията за точност при мерене на СТИ съответстват на фабричните настойки и не са налице механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок; съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза СТИ има характеристики, които са предвидени в раздел ІV т. 1 от Държавен регистър на одобрени СТИ, не е констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване и отчетените количества в тарифа Т3 - 84632квтч - са преминали през изследваното СТИ и са регистрирани в тарифа, която не се визуализира на дисплея; тъй като заводските тарифи са Т1 и Т2, намесата се изразява във въвеждане на още една тарифа Т3, в която се отчита върхова тарифа и това е станало възможно чрез използване на специализирана техника и на парола за достъп на второ ниво; математическите изчисления за остойностяване на ел. енергия са правилни, като потребление в такова количество не може да се натрупа за период, по-малък от 1 година. От правна страна е прието, че ищецът има качество на потребител на ел. енергия /като собственик на електрифициран имот/, като в тежест на ответника е било да докаже, че в процесния период претендираното количество ел. енергия е било реално потребено от абоната. Самото СТИ е от одобрен тип, метрологично годно, с оглед отчитането на показанията в тарифа 1.8.3 СТИ правилно е отчитало консумираната на ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване, дължащо се на неправомерна намеса в схемата му или схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. От друга страна, доколкото вещото лице установява софтуеърна намеса, не е установено към кой момент е извършен този достъп и дали при монтирането на електромера той вече е бил налице. Начисляването е извършено на основание отчетените показатели на СТИ и обхваща период от 1 година с изчисления по цена за технологични разходи по чл. 51 ПИКЕЕ. В случая чл. 50 ПИКЕЕ е намерен за неприложим, а доколкото СТИ е собственост на оператора на съответната електропреносна или еректроразпределителна мрежа, на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерванията, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система; в този случай манипулирането на данните е извършено чрез достъп с парола, задължението за поддържане на измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца; при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат възложени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. Отразено е и, че в чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция без да се изисква изрично доказване на виновно поведение на абоната /те са установяване от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка/. Освен това е посочено, че проверката е изначално лишена от правно основание, тъй като с решение №.1500/6.02.17 на ВМАС по адм. д.№.2385/16 нормите на чл. 1-чл. 47 и чл. 52-чл. 56 ПИКЕЕ са отменени /на основание чл. 195 ал. 1 вр. с чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение/ - което е станало на 14.02.17. Затова и чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор - доколкото техническата проверка на обекта е извършена след нейната отмяна, на 9.11.18. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях, обаче, също липсват норми, разписващи процедура по проверка на СТИ и нейното документиране. Дори да се касае за реално предоставено количество, то дружеството е начислило процесното с цел да компенсира неточно отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването е извършено на основание отчетени показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисление по цени за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество ел. енергия. При тези обстоятелства е формиран извод, че ответникът не е доказал всички елементи от фактическият състав на извършената служебно корекция на потреблението, поради което и математически правилната сметка сама по себе си не може да обвърже потребителя.

В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.164/4.06.14 по г. д.N.196/14, ІІІ ГО, реш.№.217/9.06.11 по г. д.№.761/10, IV ГО, реш.№.8/20.02.13 по г. д.№.470/12, ІІ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г. д.№.4744/08, І ГО, реш.№.388/17.10.11 по г. д.№. 1975/10, IV ГО, реш.№.222/27.03.18 по г. д.№.505/17, ІІ ТО, и др./.

Електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48-чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация, обаче, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №.2385/16, в сила от 14.02.17 и №.3879/17, в сила от 23.11.18/, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47-чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. /реш.№.150/26.06.19 по г. д.№.4160/18 на ВКС, ІІІ ГО, реш.№.50/17.03.21 по г. д.№.1845/21, ІІІ ГО, реш.№.124/18.06.19 по г. д.№.2991/18, ІІІ ГО, реш.№.21/01.03.17 по г. д.№.50417/16, I ГО и др./

По касационната жалба

В разглеждания случай е безспорно, че между страните по делото, вкл. за предявения период, съществува облигационно правоотношение по продажба на еленергия при Общи условия относно процесния обект - по което ищецът, като краен клиент, който „купува“ еленергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т. 41б б.“а“ ДР ЗЕ, а ответникът – краен снабдител, доставчик на еленергия, на който се дължи заплащане на потребената енергия. Изводите на въззивния съд във връзка с остойностяването на потреблението и липсата на доказателства за реално потребление на посоченото в скрития тарифен регистър на СТИ количество електрическа енергия са неправилни съобразно изложеното по-горе в отговора на правния въпрос и с оглед събраните по делото доказателства. От резултатите на метрологичната експертиза-извършена след съставяне на съответен констативен протокол и демонтиране на електромера, се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване; при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3.-действително потребената енергия се разпределя и върху тази тарифа-84632, 5кwh, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия. Тези изводи са преповторени в заключението на вещото лице, което, обаче, не дава отговор на въпроса на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа 1.8.3, кога е била извършена софтуеърната намеса, респективно дали начинът, по който е осъществено неправомерното софтуерно вмешателство в програмата на електромера, е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, която не се дължи на волево човешко поведение. При направените оплаквания в жалбата за неправилност и необоснованост на решението в правомощията на въззивната инстанция е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна такава с участие на вещо лице софтуерен специалист в хипотезата на чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти - в който смисъл са и задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение №.1 от 9.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Като не е направил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване в пълнота на правния спор - и съответно е довело и до необоснованост на акта и очевидна неправилност с оглед известната трайно формираната и цитирана по-горе задължителна многобройна практика на ВКС по подобни казуси. Отделно от това, необсъдено е останало и възражението, че дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то приложение намира разпоредбата на чл. 183 ЗЗД предвид установената между страните облигация по покупко-продажба на еленергия. Не е отчетена и наличната задължителна практика относно необходимостта крайният снабдител на електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера /реш.№.118/18.09.17 по т. д.№.961/16, ІІ ТО, реш.№.115/20.09.16 по т. д.№.1156/16, ІІ ТО/. Предвид изложеното въззивното решение трябва да се отмени на основание чл. 281 т. 3 ГПК, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото гледане следва да бъде изслушано ново заключение на вещи лица, в това число доколкото, предвид притежаваната от изслушаното вещо лице специализация, са останали неизяснени релевантни факти. Въззивният съд трябва да допусне комплексна техническа експертиза - с участие освен на инженер, и на вещо лице софтуерен специалист, които да отговорят осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа 1.8.3. електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й. След събиране на необходимите за изясняване на спора доказателства, следва да се обсъдят релевантните възражения на страните и се съобрази задължителната практика, в това число посочените по-горе.

С оглед разпоредбата на чл. 294 ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281 т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293 ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №.1764/16.12.20 по г. д.№.2807/20 на ОС Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: