Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. А. ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА АН. Б. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. докладваното от председателяК. А. по адм. дело № 9509/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на П. И. – ИПП България-Сърбия 2014-2020 срещу Решение №209 от 07.05.2021 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело №105/2021 г.

С обжалваното решение е отменено Решение №РД-02-14-118 от 10.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на П. И. – Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Сърбия 2014 – 2020, с което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор от 29.08.2019 г. с „Е. К. ЕАД.

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на П. И. – ИПП България-Сърбия 2014-2020, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно - неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, което е довело до погрешни правни изводи. Според касатора съдът не е обсъдил доводите му за недопустимост на жалбата на Сдружение „Чипровци, Алтернатива и Развитие – ЧАР“, тъй като същото няма активна процесуална легитимация да оспорва процесния административен акт, чийто адресат е О. Ч. Позовава се на § 5, т. 2 и 7 и §9, т. 1 от сключеното между партньорите по проекта партньорско споразумение. Сочи, че доколкото О. Ч. участва в изпълнението на проект от Европейските структурни и инвестиционни фондове като страна по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, същата е осъществила действия по разходване на средства от Европейския съюз, следователно може да се определи като икономически субект по смисъла на дефиницията за нередност.

Твърди, че дори и да се приеме, че жалбата от Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“ е допустима, съдът се е произнесъл по недопустимо искане на заличената като страна по делото О. Ч. за присъждане на разноски.

Според касатора не е налице нарушение на чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), като счита, че изводите на съда, че административното производство е следвало да се развива между административния орган и водещия партньор, а не между административния орган и О. Ч. която има качеството на партньор по договора, са неправилни.

Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати съдебното производство като недопустимо или да го отмени като неправилно, като отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от пълномощник С. Б.-Стоянова.

Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“, счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Е. Р. – Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:

На 09.03.2016 г. между Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“, в качеството му на водещ партньор, О. Б. и О. Ч. е сключено партньорско споразумение за реализиране на проект по П. И. – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020.

На 12.12.2017 г. между Управляващия орган на П. И. – ИПП България-Сърбия 2014-2020 и Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“ (водещ партньор) е сключен Договор за субсидия по Инструмента за присъединителна помощ II №РД-01-29-351 за изпълнение на проект Мерки за създаване на условия за предотвратяване и бърза реакция при наводнения в Чипровци и Болевац.

О. Ч. провежда открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на специализирано превозно средство в рамките на проект №СВ007.1.31.364 Мерки за установяване на предодвратяване на наводнения и условия за бърза реакция в Чипровци и Болевац.

На 29.08.2019 г. между О. Ч. и Е. К. ЕАД е сключен договор за доставка, на стойност 125 500,00 евро, без ДДС.

На 15.01.2021 г. ръководителят на Управляващия орган на Програма „Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020 уведомява О. Ч. за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 02.02.2021 г. О. Ч. представя възражение.

На 10.02.2021 г. с Решение №РД-02-14-118 ръководителят на Управляващия орган на Програмата за ТГС Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, определя финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договор от 29.08.2019 г. с „Е. К. ЕАД.

С. Р. №РД-02-14-118 е подадена жалба от О. Ч. въз основа на която е образувано адм. дело № 105/2021 г. След подадена молба от Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“, с определение от 14.04.2021 г. общината е заличена като страна, а сдружението конституирано по делото като оспорващ.

Представена е Заповед № РД-02-14-191 от 26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган по Програма за трансгранично сътрудничество „Интеррег-ИПП България-Сърбия 2014-2020“.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, като не е предоставил възможност на бенефициера да участва в административното производство и да изложи възраженията си. Според съда бенефициер по договора за субсидия е Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“, който е водещ партньор, и административното производство е следвало да се развива между административния орган и сдружението, а не между административния орган и О. Ч. която има качеството на партньор по договора.

Въз основа на горното съдът обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и го отменя, като присъжда направените по делото разноски на О. Ч.

Решението е недопустимо, в частта за разноските и правилно в останалата му част.

Безспорно е, че процесната процедура по възлагане на обществена поръчка е проведена в изпълнение на сключения на 12.12.2017 г. между Управляващия орган на П. И. – ИПП България-Сърбия 2014-2020 и Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“ (водещ партньор) Договор за субсидия по Инструмента за присъединителна помощ II №РД-01-29-351 за изпълнение на проект Мерки за създаване на условия за предотвратяване и бърза реакция при наводнения в Чипровци и Болевац.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за субсидия, водещият партньор приема финансирането и носи отговорност за изпълнението на проекта, в рамките на определения срок съгласно условията на настоящия договор при спазване на разпоредбите на европейското и националното законодателство. Съгласно чл. 10, ал. 4, водещият партньор гарантира, изпълнението на целия проект и съответствието на проекта с разпоредбите, посочени във въведението към настоящия договор, както и съответното европейско и национално законодателство (т. 1); съблюдава разходите, извъртени от участващите партньорите в проекта, да са направени единствено във връзка с изпълнението на проекта и да съответстват на дейностите, договорени между участващите партньори в проекта (т. 2); гарантира, че разпоредбите на Глава 3, дял IV от част втора от Регламент на ЕП (ЕС. Евратом) № 966/2012 и Глава 2, дял II от част втора от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 се спазват стриктно, когато водещият партньор или партньорите по проекта трябва да сключат договори за реализиране на проекта (т. 7); гарантира, че всички партньори избират крайните бенефициери на проекта (представители на целевите групи) чрез прозрачна процедура (т. 8). Съгласно ал. 7 на чл. 10 водещият партньор носи отговорност пред УО като гарантира, че всички негови партньори имат правен статут, че имат капацитет да управляват проекта, че спазват правилата за изпълнение на проекта. Носи отговорност пред УО като гарантира, че неговите партньори изпълняват задълженията си по настоящия договор. Освен това водещият партньор носи отговорност пред УО за всички нередности, дори и тези, допуснати от партньорите. Съгласно чл. 16, ал. 3 в случай на нередност УО може да наложи на водещия партньор в писмена форма, всички необходими мерки за отстраняване или намаляване на последиците за изпълнението на проекта. Според ал. 6, в случай че е допусната нередност, водещият партньор отговаря за възстановяването на цялата сума на УО (включително начислената лихва, ако има такава), дори ако нередността е била извършена от някой от партньорите. За нередностите, извършени от даден партньор, водещият партньор има право да поиска тези суми от отговорния партньор, за да ги плати на УО.

Оспореният акт е издаден на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Тези две разпоредби оправомощават ръководителя на управляващия орган да определи финансова корекция на бенефициера, когато е налице нередност.

От доказателствата по делото е безспорно, че Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“ има качеството на бенефициер по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013). Негово, с оглед на договора, е задължението за започването и изпълнението на договора и на одобрения проект, т. е. на операцията по смисъла на член 2, точка 9 от Регламент № 1303/2013, избрана от управляващия орган и допринасяща за постигане на целите на програмата, по която са отпуснати средствата.

Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“ е получило безвъзмездната финансова помощ за осъществяване на дейност, която е предмет на договора за субсидия, и за която дейност и помощ именно той, чрез договора, е поел задължение да бъде осъществена и да бъде използвана съобразно изискванията на приложимото право. От факта, че в договора за безвъзмездна помощ О. Ч. фигурира като партньор не следва, че тя става страна по договора в качеството на бенефициер, още повече, че самият договор е подписан единствено от УО и Сдружението, но не и от партньорите, които не са страни по него.

За целите на договора за субсидия получател на помощта, а с оглед на това и отговорен за нейното законосъобразно прилагане, е именно Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“. Фактът, че твърдените действия, обосноваващи нарушението на правото, а с оглед на това и твърдените нередности, са осъществени от партньора – О. Ч. не води до извод за липса на отговорност от водещия партньор за спазването на приложимото право. Единствен бенефициер по договора за безвъзмездна помощ е Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“ и именно то е поело задължението дейностите, подкрепени от безвъзмездната помощ, да бъдат осъществени съобразно приложимото право, както и само негово, с оглед на чл. 16 от договора, е задължението за възстановяване на неправомерно получените средства, т. е. за определената финансова корекция.

В случая, видно от доказателствата по делото, в т. ч. и от самия договор за субсидия, всички финансови взаимоотношения, предмет на договора, се осъществяват между сдружението и органа. Съгласно чл. 9 от договора всички плащания по договора се извършват на водещия партньор. Наред с това само водещият партньор е този, който предявява искане за верификация на разходите, в т. ч. и на разходите, осъществени от О. Ч. в изпълнение на сключеното партньорско споразумение, което значи, че също действа от нейно име, когато иска признаване и възстановяване на разходи. От подаването на процесното проектно предложение до подаването на всяко искане за верификация на направените разходи Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“ изпълнява задълженията си по договора като единствен бенефициер, отговорен за изпълнението на целия одобрен проект, което е и в съответствие със сключеното партньорско споразумение.

Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е спазил императивното изискване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и не е предоставил възможност на бенефициера Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“, да участва в административното производство.

С оглед изложеното неоснователни са доводите на касатора, че сдружението няма активна процесуална легитимация да оспорва процесния административен акт, „чийто адресат е О. Ч. . В тази връзка следва да се уточни, че в оспореният акт няма посочен адресат. Адресат е бенефициера по договора за субсидия, а именно Сдружение „Чипровци, алтернатива и развитие – ЧАР“.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, в частта, с която е отменен оспорения акт, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Решението, в частта, с която Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осъдено за заплати на О. Ч. направените по делото разноски е недопустимо.

С определение от 14.04.2021 г. по адм. дело №105/2021 г., Административен съд Монтана е заличил като страна по делото О. Ч. по чиято инициатива е започнало съдебното производство. Следователно разноските са присъдени на лице, което не е страна по делото. Разноски в случая не следва да се присъждат, тъй като от страна на жалбоподателя, комуто по силата на чл. 143, ал. 1 АПК такива са дължими, няма данни да са направени разноски. Възстановяването на недължимо внесената от О. Ч. държавна такса може да се претендира за възстановяване, но редът за това не е по чл. 143, ал. 1 АПК.

В настоящото производство разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №209 от 07.05.2021 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело №105/2021 г., в частта, с която Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осъдено за заплати на О. Ч. направените по делото разноски в размер на 2 900 (две хиляди и деветстотин) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Калина Арнаудова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. А. п/ Полина Богданова