Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 9546/2021
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Директорът на Териториална дирекция М. В. чрез главен юрисконсулт Караславов, обжалва Решение № 449/06.08.2021 г., постановено по адм. дeло №245/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което, по жалбата на „Паоло“ ЕООД, ЕИК 126622996, гр. Димитровград, ул. Хасковско шосе № 9, е отменено Решение с рег. № 32-37496 от 03.02.2021 г. към митническа декларация MRN № 15BG002002Н0001065 от 06.01.2015 г. на митническия орган.
Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК – съществени нарушения на процесуалните норми и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че „Паоло“ ЕООД няма правен интерес да претендира отмяна на административния акт, тъй като от него за търговеца не произтичат фискални последици или други вреди. Промяната на митническата стойност не може да послужи за база за определяне на нова такава предвид изтеклия 3-годишен давностен срок за уведомяване на длъжника и вземане под отчет на дължимите държавни вземания за мито и изтеклия 5-годишен давностен срок по чл. 171 ДОПК.
Касаторът поддържа, че заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не е пряко относимо към определената на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент № 952/2013 г. стойност на сходни стоки, както и че то не установява факта, че посочената цена е действително платената такава. Оспорва извода на съда относно допуснати съществени нарушения на административно производствените правила с аргумент, че съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 на Комисията изискването на допълнителна информация от декларатора е само възможност, а отделно от това такава е и изискана. Намира, че представените от дружеството документи не са категорично доказателство за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Счита, че законосъобразно е определена нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от Регламент № 952/2013 г. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и в депозираните писмени бележки, и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли, заедно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по касационната жалба - Паоло ЕООД, гр. Димитровград, чрез адв. Ж., в съдебно заседание оспорва нейната основателност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е законосъобразността на Решение с рег. № 32-37496 от 03.02.2021 г. към MRN № 15BG002002Н0001065 от 06.01.2015 г. на директора на ТД С. М. сега ТД М. В. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. с чл. 102 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените от Паоло ЕООД стоки под номер 2 от митническата декларация. В резултат на извършената корекция са начислени допълнително мито в размер на 5 096,25 лева и ДДС в размер на 9 513 лева, заедно с лихви за забава на основание чл. 114 § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Според фактическите установявания на първостепенния съд на 06.01.2015 г. е представена MRN № 15BG002002Н0001065 за поставяне под режим допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление на 2 вида стоки, с произход от Китай, в това число: стока № 2 - светлоотразителни жилетки - 48400 броя, бруто тегло 2904 кг. и с нето тегло 2662 кг, код по ТАРИК 61109090 90, с декларирана стойност /цена на стоката/ 7260 щатски долара, статистическа стойност 12223,27 лв., държава на изпращане – Китай., износител GALI TRADING EXP. IMP. Ltd Yiwu city.
Митническите органи извършили сравнителен анализ на наличната информация за декларираните митнически облагаеми стойност за стоки със същия код по ТАРИК, при който формирали извод, че декларираната стойност е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в § 1, т. 40 от ДР на Закон за митниците справедливи цени - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Същите са предоставени на държавите членки на ЕС, чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
Като база за определяне на митническата стойност на спорната стока е посочена митническа декларация MRN 14BG002005Н0019609/03.06.2014 г.
С Решение с рег. № 32-37496 от 03.02.2021 г. към MRN № 15BG0020020001065 от 06.01.2015 г. на директора на ТД С. М. при А. М. е определена нова митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 за процесната стока.
По делото е прието заключение на ССчЕ, ценено от съда като обективно и компетентно дадено, според което реално платената цена от Паоло ЕООД е посочената във фактура № GLT3782-140/24.09.2014 г. и възлиза на 13965 щ. д., което плащане е изцяло по банков път, като е налице пълно съответствие между договорената, платената и декларираната стойност по процесната МД, които експертни изводи са дадени въз основана на подробно изложените констатации на вещото лице.
При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. След като анализирал приложимата правна уредба и цитираната практика на СЕС, е заключил, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото липсва уведомление по чл. 22 § 6, ал. 1 от Митническия кодекс на Общността /а именно Регламент № 952/2013/. Това е довело и до нарушаване правото на защита на юридическото лице.
На второ място е счел, че от страна на административния орган липсва анализ и изложени надлежни мотиви относно необходимостта от корекция на митническата стойност в аспекта на правилата на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. с чл. 74, § 2, б. б от МК, а отделно от това се позовава на една единствена фактура, без да е извършен анализ за сходство на стоките по нея и процесните такива. Поради това е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност, с оглед на което административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Б. С. на Европейския съюз определя 3-годишния срок по чл. 103, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. като давностен срок, след изтичането на който митническото задължение се счита погасено /виж т. 28 от решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08, т. 80 от решението на СЕС от 15 март 2018 г. по дело C-256/16, т. 39 и т. 41 от решението на СЕС от 23 февруари 2006 г. C-201/04/.
Именно с факта, че оспореният административен акт установява погасено по давност митническо задължение, което е публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, се свързва правният интерес на дружеството да оспори този акт пред съда. Това е така, защото чл. 113 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не регламентира правила, по които следва да се осъществява принудителното събиране на вносните или износните мита, когато те не са платени в определения срок, а препраща към правилата, регламентирани в законодателството на съответната държава членка. Чл. 170, ал. 3 ДОПК предвижда, че може да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност.
С оглед нормативно регламентираната възможност за прихващане на подлежащо на принудително събиране публично вземане с погасеното по давност митническо задължение е налице правен интерес за „Паоло“ ЕООД да се установи има ли погасено по давност задължение и ако има в какъв размер е то, което може да се направи именно чрез обжалването на решението на митническия орган пред съда.
Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
В случая това изискване не е спазено, тъй като вносителят не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че не са установени и предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. б. от Кодекса. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б. от Кодекса. В оспореното решение е посочен един единствен номер на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларациите стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност.
По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, но по делото липсват доказателства дружеството да е понесло такива. Обратно на заявеното от адв. Ж. в осз на 06.04.2022 г., отговор на касационната жалба от Паоло ЕООД не е депозиран.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №449/06.08.2021 г., постановено по адм. дeло №245/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова