Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „С. И“ ООД ЕИК 130999921 срещу Решение № 4432 от 29.06.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 635/2018 г.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че към момента на изграждане на рекламното съоръжение дружеството е спазило всички изисквания на приложимото към този момент законодателство, което е установено и от административния орган. Съдът неправилно не е приложил разпоредбата на пар. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС № 294 от 08.11.2016 г., с което е изменена Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП). Сочи, че съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, която е цитирана от административния орган като нарушена, е една и съща, както към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламно съоръжение и разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Тя предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и пред тях. Това показва, че към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламното съоръжение органът не е констатирал, че поставянето му над тунела на автомагистралата е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. При постановяването на отказа административният орган не е посочил на коя редакция на НСПП и ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП) се позовава, което също не е отчетено от съда. От отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е имал предвид. Това важи и за чл. 25, ал. 3 от ЗП, която също съдържа няколко хипотези. Твърди, че актът е издаден от некомпетентен орган. Предвид изложеното прави искане...