Образувано е по касационна жалба на Н.И, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат В.Б срещу решение № 5386 от 11.09.2018 г. по адм. дело № 1476/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-5/11.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/1 от 25.07.2016 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП на НОИ - София-град, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж, считано от 13.05.2016 г. и същата е определена в действителен размер при навършена възраст 64 години и 4 месеца.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на съдебния акт, отмяна на административния акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Възразява срещу претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София-град чрез юрисконсулт Н.М изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният орган при определяне размера на пенсията е съобразил верния осигурителен доход на Иванова за работа по трудово правоотношение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С решение № 5386 от 11.09.2018 г. по адм. дело № 1476/2017 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Н.И срещу решение № 2153-21-5/11.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/1 от 25.07.2016 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП на НОИ - София-град, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж, считано от 13.05.2016 г. и същата е определена в действителен размер при навършена възраст 64 години и 4 месеца. Съдът е приел, че в случая е налице несъответствие на данните подадени от осигурителя в РОЛ и данните в разплащателните ведомости и издаденото УП 2 за периода 01.01.1997 г.-18.02.2013 г. При това несъответствие следва да се зачете осигурителния доход посочен в документи обр. УП-2 изх. № 17/25.03.2013 г. и УП-2 № 21/18.04.2013 г. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че Н.И е подала заявление вх. № МП-34545 и МП-34548 от 26.03.2013 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО. Отпусната ѝ е пенсия при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 19.02.2013 г. в размер на 35 г., 07м., 10 дни. С последващо разпореждане от 30.05.2013 г. пенсия е определена в действителен размер, изчислена от осигурителен доход преди 1.01.1997 г. в размер от 419753.00 лв. и за времето от 1.01.1997 г. до 18.02.2013 г. в размер от 150757.24 лв., по представени от лицето документи обр. УП-2. На 13.05.2016 г. Иванова е подала заявление вх. № 2113-21-3524 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложила и декларация от 11.05.2016 г. с която е декларирано съгласие за времето от 19.02.2013 г. до датата на пенсиониране да се ползват данните от Регистъра на осигурените лица. С Разпореждане № [ЕГН]/07.2016 г. на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.05.2016 г. и зачетен осигурителен стаж в размер на 38 г., 10 м. 4 дни. Действителният размер на пенсията е изчислен на 868.04 лв, от осигурителния доход за времето от 01.03.1993 г. - 29.02.1996 г. в размер на 419753.00 лв, осигурителен доход за времето от 1.01.1997 г. - 12.05.2016 г. в размер на 208792.25 лв. средномесечен осигурителен доход за страната за период от 12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията - м. 05.2015 г. м. 04.2016 г., в размер на 740.85 лв. и индивидуален коефициент 2, 157.
Спорът по настоящото дело е свързан с размера на зачетения осигурителен доход на Иванова за периода след 1.01.1997 г. Вместо размерът от 208792.25 лв. за периода 01.01.1997 г.-18.02.2013 г. Иванова претендира 224 827, 39 лв., а за периода 19.02.2013 г.-12.05.2016 г. вместо 58035, 05 лв. претендира 58 322, 56 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая органът по пенсионирането е зачел осигурителния доход посочен в УП-2 № 21/18.04.2013 г. и данните в РОЛ за приходи извън трудови правоотношения съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НПОС.
Съобразно събраните доказателства правилно длъжностното лице по пенсионно осигуряване при определяне на размера на личната пенсия на Иванова за осигурителен стаж и възраст, за периодите за които е извършено изясняване на осигурителния й доход при отпускане на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е взело предвид верният осигурителен доход, посочен в представения образец УП 2№ 21/18.04.2013 г. По данни от РОЛ на НОИ е взет предвид и целия осигурителен доход на жалбоподателката за работа без трудово правоотношение до 18.02.2013 г., както и дохода от който е изчислено изплатеното от НОИ парично обезщетение. Иванова не е оспорила по надлежния ред образец УП 2№ 21/18.04.2013 г., като не е представила и доказателства които да оборват данните посочени в него. Правилно съдът не е кредитирал и изготвеното и прието по делото заключение по СИЕ. Видно посоченото в него, както и от заявленията при разпита на вещото лице в съдебно заседание, заключението е изготвено единствено въз основа на данните посочени в РОЛ. Вещото лице не е отчело обстоятелството за наличие на съществени разлики в подадените съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО данни от осигурителя ДКЦ 18 ЕООД-София за осигурителния доход на жалбоподателката за периода 01.01.1997 г. - 18.02.2013 г. и издадения въз основа на разплащателните ведомости образец УП 2 № 21/18.04.2013 г. с осигурителен доход за същия период.
При конкуренцията на визираните доказателствени средства законосъобразно административният съд е дал приоритет на наличните УП 2, които отразяват данните от изплащателните ведомости, които удостоверяват факти за действително получен осигурителен доход. Точно е приложен и материалният закон - в частност разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от КСО относно определяне на индивидуалния коефициент и чл. 40, ал. 3 и от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Методиката, въз основа на която е определен индивидуалният коефициент, е законодателно установена в чл. 70 КСО и стриктно приложена от органите на НОИ.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209 т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото следва да бъде уважено за сумата от 100/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5386 от 11.09.2018 г. по адм. дело № 1476/2017 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Н.И, ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица], да заплати на ТП на НОИ - София-град разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100, 00/сто/лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.