Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. П – Д.Б срещу решение № 765 от 24.04.2018 г., постановено по административно дело № 15/2018 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отменен негов мълчалив отказ да предостави обществена информация по заявление на Т.П с вх. № 94-00-5737/23.10.2017 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна - Т.П, чрез адв.. Б оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт, какъвто е постановеният мълчалив отказ, е издаден в нарушение на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), поради което е отменил същия и е върнал преписката на органа за произнасяне, съобразно дадените указания. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че кметът на О. П е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането ( чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая кметът на О. П не се произнася по подаденото от Т.П заявление с вх. № 94-00-5737/23.10.2017 г. за достъп до обществена информация. Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Следователно правилно решаващият съд е приел, че съществува законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред съда мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до изводи в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ, съставът на Административен съд - Благоевград постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба.

Характерът на исканата информация, редът, по който следва да се предостави и защитата на интересите на третите лица, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като в случай че органът установи, че информацията не е обществена, следва да изложи мотиви в тази насока.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

При този изход на обжалваното решение, молбата за присъждане на понесените от ответника по касация разноски за настоящото производство е основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л. 13/, които следва да се възложат в тежест на О. П.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 765 от 24.04.2018 г., постановено по административно дело № 15/2018 г. от Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА О. П да заплати на Т.П, с ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.