О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2437

Гр. София, 19.09. 2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1798/2023 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 346 от 06.06.2023 г. по в. т. д. № 259/2023 г. на Софийски апелативен съд, поправено и изменено по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК с решение № 595 от 05.09.2023 г., постановено по същото дело, с което след потвърждаване в осъдителната част и отмяна в отхвърлителната част на първоинстанционното решение № 260466 от 12.07.2022 г. по т. д. № 2600/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, като краен резултат „ТЕЦ Марица 3“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД сумите: 938 513.57 лв. – неустойка на основание чл. 22, ал. 4 от договор за продажба на студен резерв № DDE-007/18.07.2016 г. за недостигната договорена мощност при активиране на централата през м. 01.2017 г., както и 23 556.20 лв. – неустойка на основание чл. 22, ал. 6 от договор за продажба на студен резерв № DDE-007/18.07.2016 г. за неподдържане на договорения минимум от складови запаси на горива на площадката на производителя, докато е в условията на студен резерв, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.12.2019 г., до окончателното им плащане.

В касационната жалба се твърди, че...