О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 390

София, 27.05.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2016 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 1952/15 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Е. Ц. С. от [населено място] против въззивното решение на Старазагорския окръжен съд № 134 от 08.04.2015 г., по в. т.д.№ 1003/2015 год., с което е потвърдено решение № 1241/26.11.2014 г., по гр. д.№ 2708/2014 г. на Старозагорския районен съд за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата - 12 000 евро - главница по запис на заповед от 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 13.05.2014 г. до окончателното и изплащане, за което парично вземане, по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1102 / 14. 05.2014 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 1933/ 2014 г. на Старозагорския районен съд, като в тежест на ответната по делото страна са поставени и деловодните разноски за заповедното и исково производства.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основно касаторът възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че безспорно извършеното в полза на длъжника плащане на сумата 10 000 евро от трето на правния спор лице е...