Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Й.Г против решение № 411/13.11.2017 г. по адм. дело № 155/2017 г. по описа на Административен съд – Враца.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Й.Г против отказ на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) - Враца да одобри вариант за разделяне на поземлен имот с идентификатор № 065033 по плана за земеразделяне на землището на с. Ч., община В. с ЕКАТТЕ 81400, нива с площ от 82.978 дка, втора категория, находяща се в местността „Лицето/Сливова дръмка“, по гр. д. № 4333/2014 г. на Районен съд - Враца и да издаде скици на новообразуваните имоти.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна.
Ответникът – Общинска служба „Земеделие“ - Враца оспорва касационната жалба по съображения, представени в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК.
По същество, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е отказ на Общинска служба „Земеделие“ – Враца, обективиран в Писмо рег. № 083/27.02.2017 г., с който изрично е отказано одобряването на вариант за разделяне на поземлен имот с идентификатор № 065033 по плана за земеразделяне на землището на с. Ч., община В. с ЕКАТТЕ 81400, с площ от 82.978 дка, втора категория, находящ се в местността „Лицето/Сливова дръмка“, по гр. д. № 4333/2014 г. на Районен съд - Враца.
Административния съд – Враца, за да постанови решението си, е приел за установено от фактическа страна следното: с решение № 673/30.07.2017 г. по гр. дело № 4333/2014 г., по описа на Районен съд - Враца, влязло в законна сила на 18.09.2015 г., е допусната делба между наследниците на И.П, един от които е и жалбоподателката - Й.Г, на поземлен имот с идентификатор № 065033 по плана за земеразделяне на землището на с. Ч., община В., с ЕКАТТЕ 81400, нива с площ от 82.978 дка, втора категория, находяща се в местността „Лицето/Сливова дръмка“.
Съдът е приел, че във втората фаза на делбеното производство е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, която е дала варианти за разделяне на допуснатия до делба имот, в четири варианта, с приложени проекти за скици на новообразуваните имоти. Установено е, че с протоколно определение от 18.01.2017 г. по гр. дело № 4333/2014 г. на Районен съд - Враца е било отправено искане до ОСЗ – Враца да завери четвъртия вариант на проекта за разделяне на делбения имот и да издаде съответните скици на новопроектираните имоти, като ОСЗ - Враца с Писмо рег. № 083/27.02.2017 г. е отказал да извърши услугата по причина, че в регистъра на комисията имотът бил собственост на М.Г, придобит от нея с нотариален акт от 26.09.2014 г.
Административният съд е установил, че във връзка с разпореждане на съдията–докладчик по делбеното дело, ОСЗ – Враца е изпратила до Районен съд - В. П рег. № 083/27.02.2017 г., с което изрично е отказала одобряването на проекта за разделянето на имоти и издаването на скици на новообразуваните имоти, като е указала, че този отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В. основан на приетия като доказателство Регистър на земеделски земи, гори и земи в горския фонд в землището на с. Ч., община В., съдът е установил, че имот № 065033 е бил с открита партида на 18.09.2003 г. и е бил записан първоначално на наследниците на И.П, като основанието, което е било посочено за вписването им като собственици е било съдебно решение по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ със скица, № 224 от 25.07.2000 г.
Установено е, че като следващ собственик на този имот е бил вписан Г.И от гр. [населено място], с документ за собственост н. а. № 153/19.09.2014 г., издаден от нотариус И.Л, вписан в Служба по вписванията гр. В. с вх. рег. № 6775/19.09.2014 г., акт № 111, том 16, н. д. 2543/2014 г., а като настоящ собственик на имота в регистъра е била вписана М.Г, с документ за собственост н. а. № 157 /26.09.2014 г., издаден от нотариус И.Л, вписан в Служба по вписванията, гр. В., с вх. рег.№ 6883/26.09.2014 г., с акт № 172, т. 16 н. д. № 2587/2014 г.
Видно от изготвения протокол в съдебно заседание от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4333/2014 г. по описа на Районен съд – Враца, на което била присъствала и Й.Г, съдът е установил, че отказът на ОСЗ - Враца да одобри представения му проект за делба бил съобщен на страните по делото, като доколкото е бил налице спор относно собствеността върху имота, предмет на гр. д. № 4794/2016 г. по описа на Районен съд - Враца, производството по делбеното дело е било спряно до решаване на въпроса със собствеността с влязло в сила решение.
При така установеното, административният съд е приел от правна страна, че процесният случай касае изричен отказ на ОСЗ – Враца да извърши исканата от съда административна услуга, спрямо която се прилагат същите правила, отнасящи се и до издаването на индивидуални административни актове, по силата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК. Съдът е счел, че независимо от обстоятелството, че инициативата за отправеното до ОСЗ – Враца искане, не е взета от Й.Г, то последната била адресат на постановения отказ, който пряко засягал нейни права и законни интереси, доколкото същата е страна по делбеното дело, тъй като по нейни твърдения е съсобственик на имота.
Първоинстанционният съд е счел, че отказът за извършване на административна услуга е издаден от оправомощен орган съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г., в кръга на неговата материална и териториална компетентност, в писмена форма, което е направило волеизявлението му валидно, като съдът е намерил, че при издаването му правилно е приложен материалният закон и не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е счел и, че исканата административна услуга е отправена от легитимно лице, тъй като Районен съд - Враца, като инициатор на подаденото искане, попадал в лимитативно изброените лица по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г.
Административният съд е приел, че исканото заверяване на проекта за разделяне на допуснатия до делба имот и издаването на скици за новообразуваните имоти, следвало да бъдат точно копие от картата на възстановената собственост и да отразяват състоянието на имота към датата на издаването им съгласно данните в регистъра, съобразно чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Съдът е счел, че върху имота обаче, видно от представения по делото регистър, имало установена собственост на друго лице, по силата на представен от него нотариален акт за покупко-продажба, като това право на собственост не е било отречено с последващ акт, доказващ собствеността или съсобствеността на Георгиева върху имота. Това обстоятелство довело първоинстанционния съд до извода, че ОСЗ - Враца правилно е приложила материалния закон, отказвайки да извърши исканата от нея административна услуга.
По тези съображения първоинстанционният съд е преценил жалбата като неоснователна и я е отхвърлил. Съобразно изхода на спора и след преценка за своевременността на направено искане, съдът е счел, че на ответника на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следвало да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъщественото процесуално представителство.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
С обжалвания пред съда отказ, началникът на Общинската служба "Земеделие"-Враца не е одобрила изпратения й от Врачанския районен съд вариант за извършването на делбата на земеделския имот.
Отказът е обжалван пред съда само от една от съделителите, страни в съдебното производство, а именно от Й.Г.В от съдебно решение № 673/30.07.2015г., постановено от Врачанския районен съд по гр. д.№ 4333/14г., с което е приключила първата фаза на съдебната делаба е, че тя е допусната между много съделители.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. Съдът, с определение от 05.09.2017 г., е конституирал като страни по делото жалбоподателката Й.Г и като ответник - Общинската служба "Земедели"-Враца.
Съдът неправилно е конституирал ответника по делото, тъй като органът, който е издал акта, е началникът на Общинска служба "Земеделие"-Враца, а не самата общинска служба. Съдът не е конституирал като заинтересовани страни по делото и останалите съделители между които е допусната делбата на въпросния имот, които са заинтересовани лица по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като с отказа се засягат и техни права и законни интереси.
Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права и интереси, е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права и интереси от оспорения акт. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно – без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството.
Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник и всички заинтеросовани страни.
При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 411/13.11.2017 г. по адм. дело № 155/2017 г. по описа на Административния съд – Враца.
ВРЪЩА делото на Административния съд-Враца за ново разглеждане от друг съдебен състав .
Решението не подлежи на обжалване.