Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Д. Н. от [населено място], чрез пълномощника адв. П. Т., против решение № 4057/11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12574/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против отказа на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ - С. да разгледа жалбите на същата против заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. на Р. – С. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г. на директора на дирекция „СП” - С.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният отказ, а жалбите против посочени актове да бъдат приети за подадени в срок. В съдебното заседание по делото пълномощникът на касационната жалбоподателка - адв. П. Т., иска да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), поради това, че защитавала безплатно А. Н. и същата получавала само инвалидна пенсия.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане” – С., чрез пълномощника юрисконсулт Л. Л., оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София е отхвърлена жалбата на...