Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на 8-ми март АД, чрез адв. Д. П. като процесуален представител, против решение 3599 от 29.05.2014 г., постановено по адм. дело 3818/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора в частта, в която се претендира нищожност на заповед РД-09-407/01.12.1998 г. на кмета на район Надежда. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му или за връщана не делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

О. С. ООД, чрез адв.. Б. и адв.. Х. като процесуални представители, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът кметът на район Надежда, чрез процесуалния му представител юрк.. Й., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на 8-ми март АД в частта, в която се претендира нищожност на заповед РД-09-407/01.12.1998 г. на кмета на район Надежда. С оспорения акт на основание чл. 6, т. 7 ЗТСУ отм. и заповед на кмета на СО РД-09-9/09.01.1996 г., приложение 2, т. 1; чл. 32,...