ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и дванадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова

ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев

КНД №1516

по описа за

2012 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия Б. М. И. срещу присъда №16, постановена на 04.06.2012 г. по ВНОХД №198/2012 г. по описа на Апелативен съд - гр. София, с което е била изцяло отменена присъда №4 от 25.01.2011 г., постановена по НОХД №325/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин.

С въззивният съдебен акт подсъдимият И. е признат за виновен в това, че от 11.04.2010 г. до 11.02.2011 г., в имот в [населено място], ул. „...”, №... и в апартамент в [населено място], [улица], вх. „.. ет.. ., ап.... е държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред от Закона за културното наследство (ЗКН) и Наредба №Н-3 за реда за извършване и идентификация и за водене на Регистъра за движими културни ценности, като същите са повече от три, а именно 156 археологически обекта на обща стойност 1 583 140 лева и на основание чл. 278, ал. 6 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението да е държал посочените археологически обекти за периода от 2002 г. до 10.04.2010 г.

С присъдата...