Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от адв. Пл. П., в качеството му на пълномощник на К. М. И. от [населено място] и по касационна жалба, подадена от пълномощника на ОД на МВР гр. С., против Решение № 1102 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 495/2016 г. от Административен съд София-област с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

В съдебно заседание процесуалните представители на касационните жалбоподатели поддържат жалбите и претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на ОД на МВР – София е основателна при следните съображения:

Пред съда от първата инстанция е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който К. М. И. претендира ОД на МВР – София да бъде осъдена да й заплати обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 1 298 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., настъпили вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника по обявяване на задграничния й паспорт за невалиден, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 03.04.2016 г., алтернативно – от деня на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, ведно с понесените по делото разноски.

Съдът е приел иска за частично основателен в частта, с която се претендира присъждане на неимуществени вреди и за доказан до размер на 250 лева....