Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. К., изпълняващ длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП (към момента на подаването й – 10.11.2017 г.) срещу решение № 5933/23-10.2017 г., постановено по адм. дело № 8034/2016 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отменен РА № Р-22002215007121-091-001/04.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП в частта, потвърдена с решение № 1231/21.07.2016 г. на директора-титуляр към тази дата на посочената дирекция за установена отговорност на С. Т. М. от [населено място] по чл. 19, ал. 2 ДОПК в размер на 36 460 лв. за периода от 28.11.2012 г. до 01.08.2013 г. и лихви – 10 523, 12 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните нарушения, посочени в касационната жалба се свеждат до: 1). Съдът не бил взел под внимание всички обективни факти и доказателствата за тях; 2). Съдът не бил очертал правния спор, с който е сезиран и не е определил правноотносимите доказателствено-релевантните за решаване на спора факти, като в тази връзка се излага довод, че съдът е анализирал текста и на двете хипотези на чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК, без да отчете, че с решение № 1231/21.07.2016 г. директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място] е променил правната обосновка във връзка с ангажираната субсидиарна отговорност, като е приел, че е налице само втората алинея на посочената разпоредба относно действията на управителя на дружеството, които са недобросъвестни и с извършените разпоредителни действия е целяла да...