Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. Х., чрез пълномощника му адв. С. К. - М. против решение № 1734 от 03.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1876/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 317з-2394 от 08.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив (ОДМВР) за налагане на дисциплинарно наказание.
В касационната жалба за развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно са обосновани доводите за незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директорът на ОДМВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. П., изразява становище, в писмен отговор, за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при евентуално уважаване на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № 317з-2394/08.07.2016 г. на директора на ОДМВР-Пловдив, с която на Г. Х. Х. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.
Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че по сигнал на председателя на Управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР и становище на дирекция "Инспекторат" относно разпределението, отчитането на работното време и компенсирането на извънредния труд на служителите в МВР, е разпоредена проверка, която е установила нарушения на закона - полагане на извънреден труд над лимита от 70 часа на тримесечие, съответно 280 часа на година, както и неправомерно изплатени компенсации.
Резултатите от проверката са обективирани в справка рег. № 3286р-211Б1 от 03.06.2016 г., като в същата по отношение жалбоподателя е констатирано, че при изготвянето на протокол № 6207р-8608 от 06.11.2015 г. е допуснал небрежност, тъй като в една от графите е вписал дата 31.11.2015 г., а месец ноември има 30 дни; в протокол № 6207р-8347 от 29.11 2015 в графата за броя часове за компенсиране с възнаграждение са вкючени по отношение посочените служители часове, отработени след 00.00 часа на 26.11.2015 г., в нарушение на чл. 187, ал. 5, т. 1 от ЗМВР; в протокол № 6207р-9281 от 03.12.2015 г. в същата графа на трима души са вписани часове за компенсиране над лимита от 70 часа за тримесечие, които нарушения за квалифицирани като такива на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Тъй като същите са три административнонаказващият орган е приел наличие на системност на нарушенията по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2, във вр. с §1, т. 22 от ЗМВР, за което е предвидено наказание забрана за повишаване в длъжност. На основание тези факти, дисциплинарнонаказващият орган е издал оспорената заповед, с която е прието извършване на нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 5 от ЗМВР, извършени при условията на системност, като е наложено посоченото наказание за срок от една година.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Отхвърлил е възражението, че не е спазен срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като нарушението се смята открито когато дисциплинарнонаказващият орган е установил нарушението и самоличността на извършителя. В случая справката, съдържаща материалите от проверката и данни за съответните нарушения и нарушителя е от 03.06.2016 г., а заповедта е издадена на 08.07.2016 г.
Тези изводи на съда са съобразени с данните по делото и са съответни на изискванията на закона и напълно се споделят и от настоящата инстанция.
Не могат да бъдат споделени обаче изводите за материална законосъобразност на издадената заповед.
Необоснован е изводът на съда, че е доказано извършването на вменените на жалбопадателя нарушения. В тази връзка съдът е отхвърлил възражението, че на Г. Х. не са възложени задължения да изготвя протоколите по чл. 24 от Наредба № 8121р-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР отм. , в действащата към момента на издаване на акта редакция (Наредба № 8182р-592). На първо място, съдът точно е констатирал, че видно от заповед № 317з-1404 от 20.04.2016 г. на директора на ОДМВР - Пловдив едва след процесния период на Х. изрично е възложено да изготвя протоколи по чл. 24 от Наредбата. Също така съдът вярно е установил, че липсва заповед, с която на жалбоподателя да е възложено изготвянето на такива протоколи към момента на съставянето им. Въпреки това, при липсата на каквито и да са доказателства, съдът е предположил, с оглед строгата йерархична структура, че тези задължения са му вменени на базата на устна заповед, което се установявало от наличието на самите протоколи.
Подобен извод е напълно необоснован. Липсват доказателства, съответно основание да се приеме, че на Г. Х., който е назначен на длъжност анализатор, е възложено по надлежния ред извършването на посочената дейност по съставянето на протоколите по чл. 24 от Наредба № 8182р-592. Точно обратното, в делото (стр. 28 от делото на АССГ) се намира заповед № 317з -2493 от 02.07.2015 г., действаща към момента на съставяне на процесните протоколи, съгласно раздел III, т. 1, 2 и 4 от която е видно, че задълженията за съставяне на протоколите по чл. 24 от Наредбата са възложени на началник-група "Охранителна полиция" или командир на отделение, като се утвърждават от директора на ОДМВР. При липсата на доказателства за възлагане на тази дейност, както и за запознаване с изискванията към нея, включително и относно начина на правно тълкуване на относимите за правилното попълване на графите на процесните протоколи норми на ЗМВР и Наредба № 8182р-592, както и съответните вътрешни правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи, не може да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се предвиджа налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Освен това, протоколите след изготвянето им от младши експерт Х. са подлежали на проверка и са проверени от старши инспектор, както и от началника на РУ Труд, след което са утвърдени от Директора на ОДМВР - Пловдив, като нарушения не са установени.
На следващо място, не може да се приеме наличие на твърдяната небрежност при изпълнение на служебните задължения, по отношение съставянето на протокол № 6208р от 06.11.2015 г., в който в графата "дата на полагане на труд, извън установеното работно време" е посочена дата 31.11.2015 г., вместо точната дата 31.10.2015 г. Допусната е очевидна техническа грешка, тъй като месец ноември няма тридесет и един дни, като по обстоятелството, че се касае до техническа грешка не се спори - такава е констатацията и в изготвената справка за уставновяване на дисциплинарни нарушения. Техническата грешка, която не се е отразила на официалния документ, по което обстоятелство не се спори, и не е довела до никакви вредни последици, не може да бъде квалифицирана като небрежност. Техническата грешка е неточно външно отразяване, в случая в писмен текст, на формирано намерение за изписване на точната дата. Именно липсата на волевия момент отличава допускането на техническа грешка от небрежността, във формата й на несъзнавана непредпазливост. Липсва виновно поведение, във всяка форма на вината, за да се приеме извършено нарушение на служебната дисциплина,
При тези данни, необоснован от гледна точка на събраните доказателства и несъответен на материалния закон е изводът на съда за наличие на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на закона и на издадените въз основа на него подзаконови актове, на заповеди и разпореждания.
Служителите, които изготвят протоколите по смисъла на чл. 24 от Наредба № 8182р-592, изготвят проекти на тези документи, които подлежат на проверка и на одобряване от директора на ОДМВР, върху когото лежи задължението за спазване на изискванията на закона.
Дори и да се допусне хипотетично извършването на две от нарушенията, относно два от изготвените протоколи, в които не са спазени изискванията за правилно отчитане на броя часове, които следва да бъдат компенсирани, както и самия начин на компенсиране - протокол № 6207р-8347 от 29.11.2015 г. и протокол № 6207р-9281 от 03.12.2015 г., то поради категоричната липса на нарушение при изготвянето на третия протокол, в който е допусната техническа грешка, не са налице основания да се приеме системност на нарушенията по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Посоченото е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт, налагащо неговата отмяна, поради незаконосъобразно определяне на вида на наказанието.
Съдът не е съобразил всички посочени пороци на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което е постановил неправилно решение - необосновано и несъответно на материалния закон, което следва да бъде отменено. Настоящата инстанция следва да се произнесе по същество като отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции - общо 1300 лв., от които 700 лв. адвокатски хонорар за първоинстанционното производство и 600 лв. адвокатски хонорар за касационното производство, установени с представените договори за правна помощ от 25.07.2016 г. и 07.10.2016 г., от които е видно, че сумите са действително изплатени. Същите не са прекомерно високи, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за намаляване на размера на адвокатския хонорр е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1734 от 03.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1876/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 317з-2394 от 08.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, с която на Г. Х. Х. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на Г. Х. Х., ЕГН [ЕГН], сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща направените разноски за двете инстанции за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. Х., чрез пълномощника му адв. С. К. - М. против решение № 1734 от 03.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1876/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 317з-2394 от 08.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] (ОДМВР) за налагане на дисциплинарно наказание.
В касационната жалба за развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно са обосновани доводите за незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директорът на ОДМВР - [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. П., изразява становище, в писмен отговор, за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при евентуално уважаване на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № 317з-2394/08.07.2016 г. на директора на ОДМВР-[населено място], с която на Г. Х. Х. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.
Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че по сигнал на председателя на Управителния съвет на [ЮЛ] и становище на дирекция "Инспекторат" относно разпределението, отчитането на работното време и компенсирането на извънредния труд на служителите в МВР, е разпоредена проверка, която е установила нарушения на закона - полагане на извънреден труд над лимита от 70 часа на тримесечие, съответно 280 часа на година, както и неправомерно изплатени компенсации.
Резултатите от проверката са обективирани в справка рег. № 3286р-211Б1 от 03.06.2016 г., като в същата по отношение жалбоподателя е констатирано, че при изготвянето на протокол № 6207р-8608 от 06.11.2015 г. е допуснал небрежност, тъй като в една от графите е вписал дата 31.11.2015 г., а месец ноември има 30 дни; в протокол № 6207р-8347 от 29.11 2015 в графата за броя часове за компенсиране с възнаграждение са вкючени по отношение посочените служители часове, отработени след 00.00 часа на 26.11.2015 г., в нарушение на чл. 187, ал. 5, т. 1 от ЗМВР; в протокол № 6207р-9281 от 03.12.2015 г. в същата графа на трима души са вписани часове за компенсиране над лимита от 70 часа за тримесечие, които нарушения за квалифицирани като такива на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Тъй като същите са три административнонаказващият орган е приел наличие на системност на нарушенията по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2, във вр. с §1, т. 22 от ЗМВР, за което е предвидено наказание забрана за повишаване в длъжност. На основание тези факти, дисциплинарнонаказващият орган е издал оспорената заповед, с която е прието извършване на нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 5 от ЗМВР, извършени при условията на системност, като е наложено посоченото наказание за срок от една година.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Отхвърлил е възражението, че не е спазен срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като нарушението се смята открито когато дисциплинарнонаказващият орган е установил нарушението и самоличността на извършителя. В случая справката, съдържаща материалите от проверката и данни за съответните нарушения и нарушителя е от 03.06.2016 г., а заповедта е издадена на 08.07.2016 г.
Тези изводи на съда са съобразени с данните по делото и са съответни на изискванията на закона и напълно се споделят и от настоящата инстанция.
Не могат да бъдат споделени обаче изводите за материална законосъобразност на издадената заповед.
Необоснован е изводът на съда, че е доказано извършването на вменените на жалбопадателя нарушения. В тази връзка съдът е отхвърлил възражението, че на Г. Х. не са възложени задължения да изготвя протоколите по чл. 24 от Наредба № 8121р-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР отм. , в действащата към момента на издаване на акта редакция (Наредба № 8182р-592). На първо място, съдът точно е констатирал, че видно от заповед № 317з-1404 от 20.04.2016 г. на директора на ОДМВР - [населено място] едва след процесния период на Х. изрично е възложено да изготвя протоколи по чл. 24 от Наредбата. Също така съдът вярно е установил, че липсва заповед, с която на жалбоподателя да е възложено изготвянето на такива протоколи към момента на съставянето им. Въпреки това, при липсата на каквито и да са доказателства, съдът е предположил, с оглед строгата йерархична структура, че тези задължения са му вменени на базата на устна заповед, което се установявало от наличието на самите протоколи.
Подобен извод е напълно необоснован. Липсват доказателства, съответно основание да се приеме, че на Г. Х., който е назначен на длъжност анализатор, е възложено по надлежния ред извършването на посочената дейност по съставянето на протоколите по чл. 24 от Наредба № 8182р-592. Точно обратното, в делото (стр. 28 от делото на АССГ) се намира заповед № 317з -2493 от 02.07.2015 г., действаща към момента на съставяне на процесните протоколи, съгласно раздел III, т. 1, 2 и 4 от която е видно, че задълженията за съставяне на протоколите по чл. 24 от Наредбата са възложени на началник-група "Охранителна полиция" или командир на отделение, като се утвърждават от директора на ОДМВР. При липсата на доказателства за възлагане на тази дейност, както и за запознаване с изискванията към нея, включително и относно начина на правно тълкуване на относимите за правилното попълване на графите на процесните протоколи норми на ЗМВР и Наредба № 8182р-592, както и съответните вътрешни правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи, не може да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се предвиджа налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Освен това, протоколите след изготвянето им от младши експерт Х. са подлежали на проверка и са проверени от старши инспектор, както и от началника на РУ [населено място], след което са утвърдени от Директора на ОДМВР - [населено място], като нарушения не са установени.
На следващо място, не може да се приеме наличие на твърдяната небрежност при изпълнение на служебните задължения, по отношение съставянето на протокол № 6208р от 06.11.2015 г., в който в графата "дата на полагане на труд, извън установеното работно време" е посочена дата 31.11.2015 г., вместо точната дата 31.10.2015 г. Допусната е очевидна техническа грешка, тъй като месец ноември няма тридесет и един дни, като по обстоятелството, че се касае до техническа грешка не се спори - такава е констатацията и в изготвената справка за уставновяване на дисциплинарни нарушения. Техническата грешка, която не се е отразила на официалния документ, по което обстоятелство не се спори, и не е довела до никакви вредни последици, не може да бъде квалифицирана като небрежност. Техническата грешка е неточно външно отразяване, в случая в писмен текст, на формирано намерение за изписване на точната дата. Именно липсата на волевия момент отличава допускането на техническа грешка от небрежността, във формата й на несъзнавана непредпазливост. Липсва виновно поведение, във всяка форма на вината, за да се приеме извършено нарушение на служебната дисциплина,
При тези данни, необоснован от гледна точка на събраните доказателства и несъответен на материалния закон е изводът на съда за наличие на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на закона и на издадените въз основа на него подзаконови актове, на заповеди и разпореждания.
Служителите, които изготвят протоколите по смисъла на чл. 24 от Наредба № 8182р-592, изготвят проекти на тези документи, които подлежат на проверка и на одобряване от директора на ОДМВР, върху когото лежи задължението за спазване на изискванията на закона.
Дори и да се допусне хипотетично извършването на две от нарушенията, относно два от изготвените протоколи, в които не са спазени изискванията за правилно отчитане на броя часове, които следва да бъдат компенсирани, както и самия начин на компенсиране - протокол № 6207р-8347 от 29.11.2015 г. и протокол № 6207р-9281 от 03.12.2015 г., то поради категоричната липса на нарушение при изготвянето на третия протокол, в който е допусната техническа грешка, не са налице основания да се приеме системност на нарушенията по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Посоченото е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт, налагащо неговата отмяна, поради незаконосъобразно определяне на вида на наказанието.
Съдът не е съобразил всички посочени пороци на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което е постановил неправилно решение - необосновано и несъответно на материалния закон, което следва да бъде отменено. Настоящата инстанция следва да се произнесе по същество като отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции - общо 1300 лв., от които 700 лв. адвокатски хонорар за първоинстанционното производство и 600 лв. адвокатски хонорар за касационното производство, установени с представените договори за правна помощ от 25.07.2016 г. и 07.10.2016 г., от които е видно, че сумите са действително изплатени. Същите не са прекомерно високи, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за намаляване на размера на адвокатския хонорр е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1734 от 03.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1876/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 317з-2394 от 08.07.2016 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място], с която на Г. Х. Х. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - [населено място] да заплати на Г. Х. Х., ЕГН [ЕГН], сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща направените разноски за двете инстанции за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.