Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Л. Ц. Б., осъществяваща търговска дейност като [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място],[адрес], подадена чрез процесуалния й представител адв. Б. с пълномощно на л. 10 от първоинстанционното дело за водене на същото до приключването му във всички инстанции, против решение № 320/03.10.2017 г. на Административен съд – В. Т /АСВТ/, постановено по адм. д. № 334/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-04001516003440-091-001/18.01.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – В. Т – В. Г. П. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията, и от Ц. Р. А. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт за поправка /РАПРА/ № П-04001517018626-003-001/01.02.2017 г., в оспорената му част, потвърдена с решение № 92/18.04.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – В. Т при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 420.95 лв.

В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото доказателства, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Според жалбоподателката свидетелските показания и представените документи доказват предоставянето на парични средства от М. И. Ж., както и връщането на заема от А. Д. А. на Г. Б. Б., поради което неправилно съдът е приел, че спорните средства не са действително получени от съпрузите Б.. Доводът за неправилно приложение на материалния закон касае нормата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и той е свързан...