Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби подадени от кмета на Столична община и от [фирма] срещу решение № 6157 от 11.10.2016 г. постановено по адм. дело № 1371 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател – Кметът на Столична община (СО) и ответник по касационната жалба на [фирма], чрез процесуалния си представител, обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) издаден от Р. Б. на длъжност „началник отдел”, орган издал заповедта за възлагане на ревизията и Н. С. на длъжност „старши инспектор”, ръководител на ревизията, потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), в частта на определените задължения на [фирма] за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. в общ размер на 21 436, 83 лв. и определени лихви към 24.07.2014 г. в размер на 3 893, 49 лв. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че за да отмени РА, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), в редакцията до изменението с ДВ. бр. 39/2011 г. Приел е, че целите на данъчното облагане правопораждащ за промяната на предназначението на земеделската земя е фактът на влизане в сила на подробен устройствен план (ПУП), ако определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Посочил е, че с изменението на ЗМДТ е въведено допълнително изискване, освен влезлият в силя ПУП, с който е определено предназначението на имота по чл. 8 от ЗУТ, да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Позовал се е на писмо от Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие” – София и скица на Службата по „Геодезия, картография и кадастър” гр. С., от които се установява, че процесният недвижим имот представлява земеделска земя и за същия няма данни за промяна на предназначението. Позовал се е и на одобрената със заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), скица, от която е видно, че имотът е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор, както и че в кадастралния регистър имотът е отбелязан с трайно предназначение „нива”. Освен това се е позовал и на заповедта на главния архитект на СО от 21.06.2011 г., съгласно която е допуснато да се изработи ПУП, но по делото липсва заповед за одобряването му. В заключение съдът е приел, че процесният имот не попада в общия принцип за облагане, въведен в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, а спрямо същият следва да се приложи нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Счита, че така постановеното решение не е съобразено със събраните по делото доказателства. Съдът не е отчел обстоятелството, че с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, включително с изменението в ДВ бр. 39/2011 г., са въведени хипотези с оглед облагането на поземлените имоти с ДНИ. Първата от тях е разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования. Правилно органите по приходите са приели, че процесният поземлен имот попада в посочената категория за облагане с ДНИ, тъй като попада в строителните граници, а именно в район [район] на [наименование] община. Това се потвърждава от приложените по делото писма на Направление „Архитектура и градоустройство” (НАГ) при СО, видно от които имотът попада в „Жилищна устройствена зона с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри” (ЖмЗ), съгласно Общия устройствен план одобрен от Министерския съвет с решение № 960 от 16.12.2009 г. и Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). В същите е посочено, че процесният недвижим имот не попада в строителните граници на гр. [населено място], а в околоградски район. В писмото на НАГ с вх. № МДТ-0500-16 от 01.07.2014 г. е посочено, че имотът попада в строителните граници на гр. [населено място]. Това се потвърждава и от комбинирана скица, представляваща извадка от ОУП на гр. [населено място]. Посочените документи не са взети предвид от съда при квалифицирането на имота. Наред с това процесният имот не отговаря на изискванията на чл. 2 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ), тъй като оспорващото дружество не е доказало за какво земеделско производство се ползва. Той не изпълнява и кумулативните изисквания на чл. 2, т. 1 и т. 4, а именно да не се намира в границите на урбанизираните територии (в строителните граници), определени с подробен устройствен план. Предвид изложеното прави искане решението, в обжалваната от него част, да бъде отменено. Оспорва касационната жалба подадена от [фирма].

Касационният жалбоподател – [фирма] и ответник по касационната жалба на кмета на Столична община, оспорва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че в мотивите на решението съдът е приел, че жалбата срещу РА по отношение на определения за имота ДНИ е изцяло основателна. Съдът е посочил, че ДНИ е общо 21 436, 83 лв., а размерът му според РА е двукратно по-висок и възлиза на 42 873, 66 лв. Жалбата е подадена срещу РА за всички начислени задължения за ДНИ, които за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. са в общ размер от 42 873, 66 лв. Решението е необосновано и диспозитивът е постановен в противоречие с мотивите на съда. Поради това счита, че решението следва да бъде отменено в частта, с която жалбата е отхвърлена за останалата част от главницата за ДНИ в размер на 42 873, 66 лв. Сочи, че решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу установените с РА задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за процесния имот. В решението е прието, че СО подържа депо за обезвреждане на отпадъци и извършва услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на това е направен извод, че дружеството дължи ТБО по тези два компонента. Представеният договор между СО и частно дружество и заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не доказват реалното извършване на услугите, а само намерения в тази насока. Доказателства за реалното извършване на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по делото не са представени. От органа, чиято е доказателствената тежест, не е доказано също, че за процесния период СО е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради недължимост на установените с РА задължения за ДНИ и ТБО, недължими са и установените с РА лихви върху тях. Предвид изложеното прави искане решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА да бъде отменено. Конкретно претендира отмяна на РА в частта на определените с него задължения за ДНИ за периода 2009 г. – 2014 г. в размер на 21 436, 83 лв. и 587, 84 лв. – лихви, които сочи, че са недължимо платени и подлежат на връщане. Претендира отмяна на РА и в частта на установените с него задължения за ТБО за периода 2009 г. – 2014 г., конкретно: задължение за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2009 г. в размер на 12 195, 17 лв., задължение за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. в размер на 16 006, 16 лв., задължение за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2010 г. в размер на 10 670, 77 лв., задължение за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2010 г. в размер на 13 338, 47 лв., задължение за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2011 г. в размер на 10 670, 77 лв., задължение за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. в размер на 13 338, 47 лв., задължение за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2012 г. в размер на 10 670, 77 лв., задължение за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2012 г. в размер на 12 957, 37 лв., задължение за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2013 г. в размер на 11 432, 97 лв., задължение за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2013 г. в размер на 12 957, 37 лв., задължение за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за 2014 г. в размер на 10 289, 67 лв., задължение за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2014 г. в размер на 13 719, 37 лв. Сочи, че от определените в РА задължения за ТБО сумата от 97 942, 45 лв. – главница и 3 169, 75 лв. лихви са недължимо платени и подлежат на връщане. Оспорва касационната жалба подадена от кмета на Столична община по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба на кмета на Столична община е неоснователна, а на [фирма] е основателна, досежно установените с РА задължения за ТБО в размер на 57 545, 96 лв. – главница и 11 824, 08 лв. – лихви. Твърденията, въз основа на които от дружеството се претендира връщане на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО са извън предмета на настоящето производство, който се определя от установените с РА задължения.

С обжалваното решение съдът е отменил РА № МДТ-РД-01-07-65 от 25.08.2015 г., издаден от Р. И. Б. - началник отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване” и Н. Ц. Х.-С. - старши инспектор и ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта с която на [фирма] са начислени задължения на за ДНИ главница в размер на 21 436, 83 лв. и лихви в размер на 3 893, 49 лв. и е отхвърлил жалбата на [фирма] в останалата й част. С решението съдът е осъдил Столична община да заплати на [фирма] разноски в размер на 1 488, 94 лв., а [фирма] да заплати на Столична община разноски в размер на 2 256, 40 лв.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № МДТ-РД-01-28 от 14.04.2015 г., издадена от Р. И. Б. - началник отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване”, с която е възложено извършването на ревизия на [фирма] за задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. Със заповед № МДТ-6600-102 от 21.02.2013 г. на директор на дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” („ПАМДТ”) - СО и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, от ДОПК и чл. 5, ал. 5 от ЗМДТ Р. И. Б. е определена като компетентно длъжностно лице, с правомощия да възлага ревизии по ЗМДТ. Екземпляр от заповедта за възлагане на ревизия е връчен на дружеството на 22.04.2015 г. Резултатите от ревизията са отразени в ревизионен доклад № МДТ-26-00-707 от 24.07.2015 г., съдържащ реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с РА № МДТ-РД-01-07-65 от 25.08.2015 г., издаден от Р. И. Б. - началник отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване” и Н. Ц. Х.-С. - старши инспектор и ръководител на ревизията, връчен на дружеството на 27.07.2015 г.

Съдът е посочил, че в хода на ревизионното производство е установено, че с нотариален акт № [номер], т. IІ, рег. № 3203, дело № 194 от 30.05.2008 г. [фирма] е закупило недвижим имот - земя, находящ се в гр. [населено място], СО - район [район], местността [наименование]". Същият представлява поземлен имот с планоснимачен № [номер], попадащ в кадастрален лист А-3-10-В с площ 24 108 кв. м. Имотът е деклариран с подадена декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ отм. с вх. № 240009-55 от 08.05.2009 г. с отчетна стойност в размер на 3 810 990, 02 лв. въз основа, на което е открита данъчна партида М240955. Подадена е декларация и по чл. 14 от ЗМДТ, с която дружеството е декларирало имота с неговите характеристики. С молба до отдел "МДТ - [населено място]" с рег. № 7201000090 от 12.07.2012 г. дружеството е поискало закриване на откритата партида на имота с твърдението, че земеделската земя представлява нива и предназначението на земята е земеделско. Изискано е становище от Направление "Архитектура и градоустройство" относно градоустройствения статут на имота. В получения отговор от Столична община е посочено, че имотът не попада в строителните граници на гр. [населено място], а в околоградския район. Имотът попада в строителните граници на гр. [населено място], съгласно Общия устройствен план. На основание ЗУЗСО територията, в която се намира имотът, попада в жилищна устройствена зона с малкоетажно застрояване. За поземлен имот № [номер], попадащ в кадастрален лист А-3-10-В със заповед № РД-09-50-116 от 01.02.2008 г. на Главния архитект на Столична община е одобрен план за застрояване, представляващ ПУП по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.Ино е и становище от Столична община, район [район]. В получения отговор е посочено, че за имота има план за застрояване одобрен през 2008 г., имотът е разположен в строителните граници на населеното място и устройствената зона съгласно ЗРП е жилищна. Във връзка с това органите по приходите са приели, че имотът попада в обхвата на чл. 10, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който с данък недвижим имот се облагат имоти разположени на територията на страната и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищни образувания. От друга страна имотът е облагаем с данък недвижими имоти, тъй като не е поземлен имот, който да е разположен извън строителните граници на населените места. За дружеството са определени задължения за ДНИ за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. в общ размер на 21 436, 83 лв. и лихви от 24.07.2014 г. в размер на 3 893, 49 лв. На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на Столична община е издал заповеди за определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както следва: за 2009 г. заповед № РД-09-3993 от 31.10.2008 г.; за 2010 г. заповед № РД-09-1559 от 29.10.2009 г.; за 2011 г. заповед № РД-09-1803 от 29.10.2010 г.; за 2012 г. заповед № РД-09-1827 от 31.10.2011 г.; за 2013 г. заповед № РД-09-707 от 30.10.2012 г. От съдържанието на цитираните заповеди, съдът е установил, че имот с планоснимачен № [номер], находящ се в гр.[населено място], кв. [квартал], местност [наименование], собственост на [фирма], попада в т. 2 на съответната заповед за всяка една от годините, в която е очертана територията, извън която са определени границите на организираното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от община С.-град, район [район]. В т. 5 от заповедите е посочено, че за имотите по т. 2 се оказват от Столична община само услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и/или други съоръжения и поддържане чистотата на територията за обществено ползване. От ревизираното лице няма подавани декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО/Наредбата) за вида и броя на съдовете за съхранение на битовите отпадъци, които ще се ползват през съответната година, в съответния район по местонахождение на имота. За [фирма] има издадени заповеди на кмета на Столична община за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на основание чл. 24 от НОАМТЦУПСО, както следва: заповед № РД-09-2504 от 11.12.2010 г. за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и заповед № РД-09-2178 от 06.12.2011 г. за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. За 2010 г. е подадена декларация по чл. 27, ал. 2 НОАМТЦУПСО, че имотът на предприятието няма да се ползва през цялата година. Извършени са насрещни проверки във връзка, с които е получено становище от Столичен инспекторат и от началник Районен инспекторат - [населено място], че имотът не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата е определена в годишен размер за населеното място – град София, чрез приетите от Столичния общински съвет решения въз основа на одобрена план-сметка за всяка една от дейностите поотделно. Определени са задължения за ТБО за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. в общ размер на 57 546, 96 лв. и лихви в размер на 11 824, 08 лв. Задълженията са определени на базата на отчетната стойност на недвижимия имот съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17, ал. 1 от Наредба за определяне на размера на местните данъци. Ревизиращият екип е приел също така, че от трите компонента на ТБО се дължи само такса за обезвреждане в депа и други съоръжения и за поддържане чистотата на територията за обществено ползване.

РА е обжалван по административен ред с жалба вх. № МДТ-2600-796 от 11.09.2015 г. и мълчаливо потвърден от кмета на Столична община при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.

Съдът е посочил, че по делото е приета като доказателство заповед на главния архитект на Столична община № РД 09-50-858 от 21.06.2011 г., с която е допуснато изработването на ПУП - план за застрояване и регулация в съответствие с чл. 110, ал. 1, т. 1 и по реда на чл. 16 от ЗУТ за м. [наименование], гр. [населено място], от която е видно, че територията е извън регулация и е незастроена. В заповедта е посочено, че съгласно ОУП на СО (приет с Решение № 960 от 16.12.2009 г. на Министерски съвет) територията е предвидена за жилищно застрояване - "Жилищна зона с малкоетажно жилищно застрояване, ограничителни параметри (Жм3). Имотите в обхвата на м. [наименование]", гр. [населено място], са възстановени по ЗСПЗЗ, нямат транспортен достъп и не дават възможност за целесъобразно устройство в съответствие с разпоредбите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ.Зедта е придружена от писмо от направление "Архитектура и градоустройство", във връзка със запитване, в което изрично е посочено, че ПИ с идентификатор по кадастрална карта № [номер] на район [район], попада в обхвата на цялостен ПУП-ПРЗ по реда на чл. 16 от ЗУТ, допуснат със горепосочената заповед на главния архитект на Столична община № РД 09-50-858 от 21.06.2011 г. Представено е и писмо с изх. № 110-09-0015 от 27.04.2012 г. от Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция "Земеделие" - София, съгласно което имот с идентификатор по кадастрална карта № [номер] е идентичен с имот № [номер] по Карта на възстановената собственост, м. [наименование]", [населено място] и същият представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, вид на територията - за нуждите на селското стопанство и трайно предназначение - земеделска територия. За посочения имот не е провеждана процедура по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. В преписката се съдържа и скица № 16189 от 19.03.2012 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С., съгласно която трайното предназначение на територията е земеделска. От писмо № САГ 16-ГРОО-2360/1/ от 13.06.2016 г. на арх. С. Н., началник отдел "Подробни устройствени планове" в Направление "Архитектура и градоустройство" - СО съдът е установил, че за процесния поземлен имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място] /имот пл. № [номер], к. л. А-3-10-В/, в техническия архив на НАГ не се съхранява план за регулация и застрояване. От ответника по делото е приобщена Комбинирана скица за пълна или частична идентичност, приета по делото с протоколно определение от 14.09.2016 г., от която се установява, че процесния имот попада в границите на район [район].

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Относно спорния по делото въпрос, дали процесният имот представлява облагаем обект по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ или е изключен от данъчно облагане предвид нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като представлява земеделска земя, съдът е анализирал посочените разпоредби, разпоредбите на чл. 8, т. 1 и чл. 103, ал. 3 от ЗУТ и чл. 2 от ЗСПЗЗ, както и приетите по делото доказателства. Посочил е, че процесният имот не е включен в горския фонд, че не е застроен със сгради, нито представлява двор или складово помещение към такива, както и, че не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представлява прилежащи части към такива съоръжения. Същият представлява земеделски имот, за който няма данни за промяна на предназначението. В кадастралния регистър имотът е отбелязан с трайно предназначение на територията - земеделска, и начин на трайно ползване - "нива". За него е допуснато да се изработи ПУП, но няма одобрен такъв. Приел е за неоснователни са доводите на ответника основани на чл. 37б от ЗСПЗЗ. Посочил е, че наличието или не на подадена декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ не е елемент на фактическия състав по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като разпоредбата е относима към ползването на земеделската земя, а не към правния статус на имота. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че процесният недвижим имот не попада в обхвата на общия принцип за облагане, въведен в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, а спрямо същия следва да се приложи нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, която го изключва облагането с ДНИ. Поради това е отменил РА в частта на установените с него задължения за ДНИ за имота.

По отношение на установените с РА задължения за ТБО, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 62, чл. 66, чл. чл. 71 от ЗМДТ. Посочил е, че имотът попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Поради непредоставяне на тази услуга такса не се дължи. Такава не е и начислена с РА. От събраните доказателства е установил, че Столична община поддържа депо за обезвреждане на отпадъци, поради което ТБО по посочения компонент е дължима. Посочил е, че задължението за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се обуславя от две предпоставки: общината да е определила вида, териториалния обхвати размера на предоставяне на тази услуга и фактически да я предоставя. То не е обусловено от обстоятелството дали се извършва почистване непосредствено около конкретния имот и дали имотът генерира отпадъци. С различни заповеди, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на СО е определил, че за имотите, които попадат в границите на районите, в които не се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставят услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъците. С тези заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е постановено, че общината ще предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ в рамките на административно-териториалните граници на съответния район. Следователно без значение е дали имотът попада в строителните или регулационни граници. Размерът на таксата правилно е установен съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Наредбата в промили, определени за всеки данъчен период с решения на общинския съвет, приложени по делото. С оглед горното съдът е счел, че са изпълнени изискванията на първата предпоставка за дължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - определени са вида, териториалния обхват и размера на услугата. От приложените договори, констативни протоколи, актове за установяване на извършените работи и др. съдът е приел за доказано, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през процесните периоди е предоставяна. С това е осъществена и втората предпоставка за дължимост на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Приел е за неоснователен довода на жалбоподателя, че тъй като процесният имот представлява земеделска земя, то ТБО изобщо не се дължи. Посочил е, че за разлика от ДНИ, където спрямо земеделските земи е въведено изключение от общия принцип и за тях не се дължи данък, при ТБО законодателят не е предвидил такова изключение. Определящо за дължимостта на таксата е не дали имотът е земеделска земя, а дали попада в територия, в която общината предоставя двете услуги - обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. След като по делото е установено по безспорен начин, че процесният имот попада в административните граници на район "[район]", в който район се предоставят двете услуги, то от жалбоподателят се дължи ТБО по тези два компонента. Предвид изложеното е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в частта досежно установените задължения за ТБО, като е присъдил на страните сторените от тях разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част на жалбата.

Решението е правилно в частта, с която е отменен РА досежно установените задължения на [фирма] за ДНИ.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (редакция до изменението с ДВ бр. 39 от 2011 г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Видно от разпоредбата, за целите на данъчното облагане законодателят е приел, че релевантно е предназначението на недвижимия имот. Правопораждащ за промяната на предназначението на земеделска земя е фактът на влизане в сила на подробен устройствен план, ако определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, независимо дали имотът се намира в строителните граници на населеното място. Посоченото разрешение е в съответствие с нормата на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, тъй като именно с подробния устройствен план определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. С изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ бр. 39 от 2011 г.) е въведено и допълнително изискване, освен влезлия в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

В случая правилно АССГ е приел, че процесният имот - земя, находящ се в гр. [населено място], СО - район [район], местността [наименование]" и представляващ поземлен имот с планоснимачен № [номер], попадащ в кадастрален лист А-3-10-В с площ 24 108 кв. м., е изключен от данъчно облагане. Видно от приетите по делото доказателства – заповед № РД 09-50-858 от 21.06.2011 г. на главния архитект на Столична община, писмо с изх. № 110-09-0015 от 27.04.2012 г. от Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция "Земеделие" - София, скица № 15-218614 от 01.07.2014 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С., процесният имот не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план. Той представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, вид на територията - за нуждите на селското стопанство и трайно предназначение - земеделска територия.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, конкретното предназначение на един поземлен имот по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се доказва с влязъл в сила подробен устройствен план. На облагане с данък подлежат имотите, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, независимо къде се намират - в строителните граници на населеното място или в границите на неговото землище. Предвид посоченото, противно на възраженията в касационната жалба, обстоятелството, че имотът попада в територия, определена с общия устройствен план на СО, приет с решение № 960 от 16.12.2009 г. на Министерски съвет и е в строителните граници на гр. [населено място] (съгласно писмо на НАГ с вх. № МДТ-0500-16 от 01.07.2014 г. и комбинирана скица, представляваща извадка от ОУП на гр. С.), не е достатъчно, за да се приеме, че той вече не представлява земеделска земя. Наред с изискването в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ поземленият имот да е в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има конкретно предназначение измежду посочените в чл. 8, т. 1 от ЗУТ, което да е определено според подробен устройствен план. Последното изискване в настоящия случай не е изпълнено. Общият устройствен план на СО определя характера на територията, на която се намира процесният имот - урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед на чл. 106 от ЗУТ, конкретното предназначение на този имот.

Противно на твърденията в касационната жалба процесният имот отговаря на изискванията на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба регламентира, че земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и отговарят на посочените в т. 1 - т. 4 от нормата условия. По делото не е спорно, че процесният имот не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план, че не е включен в горския фонд, че не е застроен със сгради, нито представлява двор или складово помещение към такива, както и, че не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представлява прилежащи части към такива съоръжения. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че имотът не представлява земеделска земя, тъй като от дружеството не е доказано за какво земеделско производство се ползва. Както е посочил и АССГ, наличието или не на подадена декларация по чл. 37б от ЗСПЗЗ не е елемент на фактическия състав по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като разпоредбата е относима към ползването на земеделската земя, а не към правния статус на имота.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ и РА правилно е отменен в частта на установените с него задължения за ДНИ за процесния имот и период в размер на 21 426, 83 лв., ведно със съответните лихви в размер на 3 893, 49 лв.

Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу РА, в частта на установените с него задължения за ТБО.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Лицата по чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Тъй като процесният имот собственост на [фирма] не е облагаем с данък недвижим имот, дружеството няма качеството на задължен за ТБО правен субект. Всички доводи на АССГ, свързани с дължимостта на таксата за битови услуги са неотносими към конкретния правен спор, защото собственикът на процесния имот не е задължено за таксата лице. Поради това съдът не следва да обсъжда налице ли са останалите елементи на фактическия състав на дължимост на ТБО - дали кметът на общината е включил услугите в заповедите си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и дали е определил границите на районите, в които услугите ще се предоставят; дали недвижимият имот, за който се заплаща ТБО, е в рамките на границите на района, определен от кмета на общината; дали общината фактически е извършвала дейността по предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и разполага ли тя с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци.

Като не отчел липсата на елемент от фактическия състав, при наличието на който дружеството е задължен субект за ТБО, АССГ е постановил решението си, в нарушение на материалния закон, а направеният от него извод за законосъобразност на оспорения РА, в частта досежно задължението за таксата за битови отпадъци е неправилен. Поради това решението на АССГ, в частта, с която жалбата на [фирма] е отхвърлена следва да бъде отменено. Вместо това да се постанови друго такова, с което РА, в частта относно определените с него задължения на [фирма] за ТБО за периода за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. в размер на 57 546, 96 лв. – главница и 11 824, 08 лв. – лихва, следва да бъде отменен.

При този изход на спора решението се явява неправилно и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Столична община разноски в размер на 2 256, 40 лв. и трябва да бъде отменено и в посочената част.

За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни направените в касационната жалба на [фирма] възражения за противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Предназначението на РА е да установява данъчни задължения - арг. от чл. 118, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК, като по реда на ДОПК се установяват и местните данъци и такси – арг. от чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Задължителен елемент от съдържанието на ревизионния акт е неговата разпоредителна част (чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК). Волеизявлението на органа се обективира именно в разпоредителната част на акта, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им. Противно на посоченото от касационния жалбоподател размерът на задълженията за ДНИ, установен с разпоредителната част на РА за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. е 21 436, 83 лв. – главница и 3 893, 49 лв. - лихви. С решението на АССГ ревизионният акт, в частта на установените в него дължими суми за ДНИ, както и за съответните лихви върху тях, е изцяло отменен. Размерът задълженията за ТБО, установен с разпоредителната част на РА, за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. е 57 546, 96 лв. – главница и 11 824, 08 лв. – лихва. РА, в посочената част, изцяло се отменя с настоящето решение. Обстоятелството, че от органа е посочено, че размерът на задължението за ДНИ, съответно за ТБО, за процесния период, е по висок от определените с акта като дължими суми, не води до извод за определени с РА задължения в размер на 42 873, 66 лв. за ДНИ, съответно – 155 488, 41 лв. за ТБО. Ако от дружеството се твърди, че сумите от 21 436, 83 лв. (за ДНИ), съответно от 97 942, 45 лв. (за ТБО) са недължимо платени и подлежат на връщане, то може да иска възстановяването им в друго производство.

При този изход на спора заявеното искане от [фирма] за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Столична община, да му заплати направените по делото разноски в общ размер на 9 182, 06 лв., от които 5 185, 00 лв., представляващи направени разноски в касационното производство (25, 00 лв. – внесена държавна такса и 5 160, 00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение), както и 3 997, 06 лв. представляващи направени, но неприсъдени, разноски в първоинстанционното производство.

По изложените съображения и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6157 от 11.10.2016 г. постановено по адм. дело № 1371 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-65 от 25.08.2015 г., издаден от органи по приходите в дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта, с която за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 57 546, 96 лв. (петдесет и седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) – главница и 11 824, 08 лв. (единадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и осем стотинки) – лихва, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Столична община разноски в размер на 2 256, 40 лв. (две хиляди двеста петдесет и шест лева и четиридесет стотинки) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-65 от 25.08.2015 г., издаден от органи по приходите в дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. на [фирма] са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 57 546, 96 лв. (петдесет и седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) – главница и 11 824, 08 лв. (единадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и осем стотинки) – лихва.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма], с ЕИК [номер], сума в размер на 9 182, 06 лв. (девет хиляди сто осемдесет и два лева и шест стотинки), представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.