О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

София, 19.01.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: М. П.

Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 2082/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „М ДИ СИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място] баня, представлявано от С. М. С. – управител, подадени от пълномощника адвокат А. С., срещу решение №260012 от 24.09.2020 г. и решение №260025 от 19.02.2021 г. по в. гр. дело №343/2020 г. на Пловдивския апелативен съд. С решение №260012 от 24.09.2020 г. е потвърдено решение № 574 от 25.10.2019 г. по гр. дело. № 32/2019г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от „М Ди Си“ ЕООД, [населено място] баня, за сумата от 379 245.00 лева, като платена на нищожно правно основание, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба /07.03.2016 г./ до окончателно изплащане; отменено е решение № 574 от 25.10.2019 г. по гр. дело. № 32/2019г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която община Павел баня е осъдена да заплати на „М Ди Си“ ЕООД сумата 379 245.00 лева, по предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, като сума, с която община Павел баня се е обогатила за сметка на дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба /07.03.2016 г./ до окончателно изплащане, както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 59 ЗЗД на „М Ди Си“ ЕООД за осъждане на О. П. баня да заплати сумата 379 245.00 лева, като сума, с която общината се е обогатила за сметка на дружеството, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата молба /07.03.2016 г./ до окончателно изплащане и са присъдени деловодни разноски. С решение № 260025 от 19.02.2021 г. е допусната поправка на очевидна грешка на решение №260012 от 24.09.2020 г., като в мотивите по отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, точка ІІІ, абзац осми вместо написаното: „до тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено“ да се чете – „Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде отменено, а искът следва да бъде отхвърлен.“.

Ответникът община Павел баня, чрез адвокат В. Т., оспорва касационните жалби и иска присъждане на направените разноски.

Въззивният съд е приел по съществото на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, че в исковата молба се твърди, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 55021.501.1513, по КККР на [населено място] баня с площ от 12 272 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, ведно с построените в поземления имот сгради, а именно; друг вид обществена сграда с идентификатор ... с площ от ... кв. м., брой етажи ..; друг вид обществена сграда с идентификатор ... с площ от ... кв. м., брой етажи ...; друг вид обществена сграда с идентификатор ... с площ от .. кв. м., брой етажи 1, който имот по документ за собственост представлява терен с площ от 12 754 кв. м., представляващ ...“ в кв. .. по плана на [населено място] баня при съседи: от изток - улица, от запад - улица: от север: УПИ ...и УПИ ...– ..., от юг: север: УПИ ...– ... и от юг: УПИ ... – ... и ... - ..., ведно с построения в имота плувен басейн с площ от 1 225 кв. м. и кабини със застроена площ от 100 кв. м., както и всички сгради и подобрения в него; поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на [населено място] баня, с площ от 2 767 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който по документ за собственост (АОС № .../...) представлява терен с площ от 2 909 кв. м., представляващ УПИ ...- „...“, в кв. .. по плана на [населено място] баня, при съседи: от изток: УПИ ... - „...“, от запад: ...- „...“, от север: УПИ ... - П. и от юг: алея, ведно с построеното в имота баскетболно игрище, както и всички сгради и подобрения в него; поземлен имот с идентификатор ...по КККР на [населено място] баня, с площ от 823 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който имот по документ за собственост, представлява терен с площ от 882 кв. м., представляващ УПИ ... „П.“, в кв. .. по плана на [населено място] баня, при съседи: от изток: УПИ ... - „...“, от запад: улица, от север: УПИ ... - П.У.К. и от юг: алея, както и всички сгради и подобрения в него; поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на [населено място] баня, с площ от 3 349 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който имот по документ за собственост, представлява незастроен терен с площ от 3 321 кв. м., представляващ УПИ ... - „Б.“, в кв. ... по плана на [населено място] баня, при съседи: от изток: улица, от запад: УПИ ... - Б., от север: УПИ ...- Б. и от юг: УПИ ...- П. и всички сгради и подобрения в него; поземлен имот с идентификатор ..., по КККР на [населено място] баня, с площ от ... кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който имот е образуван чрез разделянето на поземлен имот със стар идентификатор: ... по КККР на [населено място] баня, с площ от .. кв. м., с трайно предназначение на територията; урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, който имот по документ за собственост (АОС № .../... г.), представлява незастроен терен с площ от ... кв. м., представляващ УПИ ...„Х.“, в кв. .. по плана на [населено място] баня, при съседи: от изток - улица, от запад: УПИ ... – с. от север: УПИ ... - Б. и от юг: алея и всички сгради и подобрения в него.

Това твърдение е неоснователно, защото с влязло в сила решение № 375 от 02.12.2016 г., постановено по гр. дело № 114/2016 г. на Окръжен съд - С. З. е признато за установено по отношение на „М ДИ СИ“ ЕООД, че община Павел баня е собственик на описаните имоти.

Обстоятелството, че продавачът не е собственик на един недвижим имот не води до нищожност на сделката, но не може да настъпи целеният вещноправен ефект от нея. По тази причина не е нищожно основанието за плащането на процесната сума.

След като главният иск е отхвърлен, въззивният съд се е произнесъл по евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, като е прието следното: Ищецът твърди, че е заплатил на ответника сумата от 379 245.00 лева. Това обстоятелство се доказва от заключението на счетоводната експертиза. Сумата е платена на три превода, за което е издадена фактура № 5237/01.08.2011 г. Неоснователно е твърдението, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание. Ищецът е заплатил процесната сума в изпълнение на свое задължение, поето с договор между него и Т. Г. П., в качеството на едноличен търговец с фирма „Паун – Павел баня – Т. П.“, видно от договора, оформен с нотариален акт № ..., том ..., рег. № 1175, дело № 183/2012 г. на нотариус Н. Б., рег. № 167. Няма твърдения или доказателства този договор да е преустановил своето действие. В случая отношенията между Т. Г. П., в качеството на едноличен търговец с фирма „Паун – Павел баня – Т. П.“ и община Павел баня, са ирелевантни. Съдът е достигнал до заключението, че „М ДИ СИ“ ЕООД не е изпълнило чуждо задължение по смисъла на чл. 74 ЗЗД, а е изпълнило едно свое действително и все още съществуващо задължение, на основание валиден договор. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 59 ЗЗД – ответникът не се е обогатил без основание. При това положение и този иск е неоснователен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба вх. № 262850 от 27.11.2020 г. се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно и частично недопустимо. Поставен е и следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и даде отговор на всички възражения, доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба, като изложи по тях собствени мотиви и изводи, отразяващи решаващата му роля като инстанция по същество. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 169 от 15.10.2020 г. по гр. дело № 4423/2019 г. на ІV г. о., решение № 240 от 20.01.2020 г. по гр. дело № 1023/2019 г. на ІV г. о., решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр. дело № 4121/2015 г. на ІV г. о., решението по гр. дело № 756/2009 г. на ІІІ г. о., решението по гр. дело № 1313/2009 г. на ІV г. о., решението по гр. дело № 90/2011 г. на ІІІ г. о., решенията по гр. дело № 3973/2008 г. на ІV г. о., по гр. дело № 748/2011 г. на ІІ г. о., по гр. дело № 891/2010 г. на І г. о., по гр. дело № 1318/2020 г. на ІV г. о. и решението по гр. дело № 761/2010 г. на ІV г. о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба вх. № 263082 от 02.04.2021 г. са изложени доводи, че решение №260025 от 19.02.2021 г. по в. гр. дело №343/2020 г. на Пловдивския апелативен съд е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №260012 от 24.09.2020 г. и решение №260025 от 19.02.2021 г. по в. гр. дело №343/2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Повдигнатият в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Налице е множество непротиворечива практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която еднозначно се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д.№ 761/2010 г. на ІV г. о. и др./. Обжалваните въззивни решения са постановени в съответствие с тази постоянна и непротиворечива практика на ВКС.

Обжалваните решения не са недопустими. Решенията не са очевидно неправилни съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на постановените по в. гр. дело №343/2020 г. на Пловдивския апелативен съд решение №260012 от 24.09.2020 г. и решение №260025 от 19.02.2021 г. не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваните въззивни решения не са очевидно неправилни, защото не са постановени нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Съобразно изхода на спора, на ответника община Павел баня трябва да се присъдят 6830 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260012 от 24.09.2020 г. и решение №260025 от 19.02.2021 г. по в. гр. дело №343/2020 год. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „М ДИ СИ“ ЕООД, [населено място] баня, да заплати на община Павел баня 6830 лв. деловодни разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.