Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 и ал. 5 и чл. 215, ал. 5 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/.

Образувано е по жалба на министъра на финансите, срещу решение № 172/15.02.2018г., постановено по преписка № КЗК-1102/2017г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, с което, в изпълнение на решение № 14850 от 05.12.2017 г. по адм. д. № 12415/2017г. на Върховния административен съд, установило незаконосъобразност на негово решение № РМФ-31/17.07.2017г. за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Извънгаранционна поддръжка и ремонт на устройства и специфични конфигурации, обслужващи критични приложения, както и устройства с некритична функционалност в техническата инфраструктура в системата на МФ ", е наложена имуществена санкция на Министерство на финансите в размер на 41 115, 50 лева без ДДС, представляваща 0, 5 на сто от прогнозната обща стойност на договора за възлагане на обществена поръчка, сключен на 20.11.2017 г. с [фирма].

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП.Касационният жалбоподател твърди, че КЗК допуснала нарушения на материалния закон и постановила необоснован акт, като неправилно приела, че не само тя, а и съдът, може да установи нарушение, допуснато в качеството му на възложител, а и ингнорирала своето „съдействие за нарушението”,представляващо издаване на два акта /за предварителното изпълнение на процесния акт и за неговата законосъобразност/. Счита за незаконосъобразна и „еднаквостта на налаганите от нея санкции / 0.5% от прогнозната обща стойност на сключения договор /, без преценка на конкретното нарушение, а и без съобразяване с максималната по ЗАНН санкция...