Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решение № 8210/20.12.2016г., постановено по адм. дело № 8389/2015г. по описа на Административен съд София – град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед № РД–15-47/11.08.2015г. на директора на СЗОК за прекратяване на договор за оказване на специализирана извънболнична помощ № 22-2259/2015г.

Ответникът - Медико – дентален център [фирма], представлявано от управителя д-р Ц. Д. Г., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, за които се представя списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и счита, че следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С оспорения съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалба на Медико-дентален център [фирма], представлявано от управителя д-р Ц. Д. Г., заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 20, ал. 1. т. 4 във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО във връзка с чл. 95, ал. 1, т. 7 и чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2015 г., едностранно, без предизвестие е прекратен договор за специализирана извънболнична медицинска помощ № 22-2259/2015 г., по пакет „Кардиология", „Нервни-болести" с извършване на ВСМД „Криотерапия и лазер терапия на доброкачествени тумори", „Детски болести”, „Очни болести", „Кожни болести", „Акушерство и Гинекология" и „Ортопедия и травматология" поради установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена по посочените пакети, считано от датата на влизане в сила на заповедта.

В последната са изложени следните фактически обстоятелства, които се оспорват по делото: При извършената проверка са съставени констативен протокол от 14.07.2015 г., подписан от двама свидетели и протокол за неоснователно получени суми № ФВ-633/06.08.2015г., връчен на представляващия лечебното заведение д-р Ц. Д. Г. на 06.08.2015г., в които са описани фактите, установяващи отчитане в Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) на медицинска дейност за периода от 01.01.2006 г. до 31.07.2015 г. включително, която не е извършена в изпълнение на индивидуални договори №№ 0002404/16.02.2006 г.; 0002404/16.02.2006 г.; 0002374/01.03.2007 г.; 0002374/01.03.2С 22-2259/05.02.2008 г.; 22-2259/05.03.2009 г.; 22-2259/05.03.2009 г.; 22-2259/02.02.2010; 2259/10.02.2011 г; 22-2259/11.02.2012 г.; 22-2259/11.02.2013 г.; 22-2259/14.02.2014 г.; 2259/14.02.2015 г.; но е заплатена от СЗОК.

При проверката, на адреса на М. [фирма], проверяващият екип констатира, че на адрес [населено място], р-н [район], [населено място], [улица] разположена жилищна сграда – „къща". Във връзка с констатираното, проверяващият екип е изискал сведение от съсед на посочения имот, който декларира, че на посочения адрес никога не е имало функциониращо лечебно заведение М. [фирма]. Установената липса на лечебно заведение на посочения адрес е обективирана в констативния протокол, подписан от двама свидетели, които удостоверяват този факт собственоръчно с положени подписи. За изясняване на фактите по назначената проверка лекар-контрольор д-р Д. П. изисква сведение от кмета на К. [ място], р-н „Н. И" – Е. Я.. Във връзка с поисканото сведение Е. Я. предоставя на проверяващия екип писмо с изх. № 83/16.07.2015 г., с което същият декларира, че на територията на [населено място]: „Няма „работещо медицинско заведение - М. [фирма] и никога във времето не е съществувало такова".

На основание констативен протокол от дата 14.07.2015 г., подписан от двама свидетели и писмо, изх. № 83/16.07.2015 г. на кмета на Кметство Б. - г-н Я. органът установява, че на адрес [населено място], р-н [район], [населено място], [улица]не е разположено и никога не е функционирало лечебно заведение М. [фирма].

Съгласно подадените в СЗОК заявителни документи от управителя на М. [фирма], д-р Ц. Д. Г. за 2006 г., 2007 г.. 2008 г.. 2009 г., 2010 г.; 2011 г.; 2012 г.; 2013 г.; 2014 г., за сключване на индив. Договор с НЗОК, респ. със СЗОК, за адрес на които лечебното заведение ще оказва специализирана медицинска помощ е посочен [населено място], р-н [район], [населено място], [улица]. На същият адрес е и регистрацията на М. [фирма] в РЦЗ/РЗИ [населено място]. НЗОК. чрез СЗОК сключила със М. [фирма] договори за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ със следните номера: №0002404/16.02.2006 г.; №0002374/01.03.2007 г.; №22-2259/05.02.2008 г.; №22-2259/05.03.2009 г.; №22-2259/02.02.2010 г.; №22-2259/10.02.2011 г.; №22-2259/11.02.2012 г.; №22-2259/11.02.2013 г. и №22-2259/14.02.2014 г. Съгласно посочените договори М. [фирма] следва да извършва специализирана извънболнична медицинска помощ, на адреса посочен в договора, за който лечебното заведение има регистрация.

На основание сключените договори, отчетените от М. [фирма] медицински дейности за цитирания период и заплатени от НЗОК, респ. СЗОК, съгласно подробна аналитична ведомост за периода от 01.01.2006 г. до 31.07.2015 г. изготвена и предоставена от Началник отдел “Счетоводство и човешки ресурси”, са на обща стойност 316 834.2 лева.

Посочената аналитична ведомост е изготвена въз основа на отчетени от лечебното заведение в СЗОК, финансово-отчетни документи (фактури, спецификации и отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ) за посочения период. Към заявителните документи при сключване на договор № 22-2259/2015 г. със СЗОК лечебното заведение е представило и удостоверение № 7513/19.12.2014 г. за регистрация на лечебното заведение в СРЗИ на адрес [населено място], р-н "Н. И”, [населено място], [улица]. От цитираното удостоверение е видно, че лечебното заведение следва да осъществява дейността си на посочения адрес. В. връзка с подадените заявителни документи НЗОК чрез СЗОК е сключила с М. [фирма], с адрес, съгласно регистрацията на лечебното заведение, договор 22-2259/14.02.2015г., на който следва да извършва медицинска дейност.

Констатираното, според органа, представлява отчитане в СЗОК на медицинска дейност за периода от 01.01.2006 г. до 31.07.2015 г. включително, която не е извършена в изпълнение на индивидуални договори с №№ 0002404/16.02.2006 г.; 0002374/01.03.2007 г.; 1.2-2259/05.02.2008 г.; 22-2259/05.03.2009 г..; 22-2259/02.02.2010 г.; 22-2259/10.02.2011 г.; 22-2259/11.02.2012; 22-2259/11.02.2013; 22-2259/14.02.2014; 22-2259/14.02.2015 г., с НЗОК, за което на лечебно заведение М. [фирма] е съставен и протокол за неоснователно получени суми за отчетената медицинска дейност, съобразно чл. 76а от ЗЗО. Въз основа на изложеното, административният орган приема, че М. [фирма] е отчитало медицинска дейност за специализирана извънболнична медицинска помощ, която реално не е извършвана, понеже на посоченият адрес липсва лечебно заведение. Относно М. [фирма] е установено, че в периода от 2006г. - 2015г. е била налице обективна невъзможност за изпълнение на договора. В този период лечебното заведение неправомерно е отчитало дейност.

Органът приема, че съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) и чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2015г., при отчитане на дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява едностранно без предизвестие договора с изпълнителя на медицинска помощ по съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ.

При извършената служебна проверка от първоинстанционния съд досежно законосъобразността на акта, по делото са разпитани две групи свидетели – първата група, посочени от жалбоподателя и втора група свидетели, посочени от ответника. Приети са и 10 бр. декларации от лица, посочени като пациенти на М. [фирма], които заявяват, че никога не са посещавали лечебното заведение на посочения адрес в [населено място].

Към административната преписка е приложен и констативен протокол № 807 от 21.11.2013 г., съставен от две длъжностни лица при Столична регионална здравна инспекция – д-р М. Н. и Д. Ц. – мл. Експерт „КМД“. Решаващият съд извежда, че съдържанието на този документ не е обсъдено от издателя на процесната заповед. Видно от протокола, на посочената дата е извършена проверка на М. [фирма], по посоченото местонахождение на лечебното заведение: [населено място], р-н [район], [населено място], [улица]. Констатирано е, че центърът се намира на посочения адрес като предстои смяна на адреса по регистрация и новият адрес ще бъде р-н [район], [жилищен адрес] партер. Посочено е, че се спазват изискванията за водене на документацията и са дадени указания, относно организацията на дейността. Дадени са препоръки, в срок от седем дни да се подаде заявление в СРЗИ за пререгистрация при смяната на адреса.

След анализ на съвкупния доказателствен материал решаващият съд кредитира показанията на първата група свидетели, които посочват, че са посещавали и са били лекувани в М. [фирма] на някой от двата адреса, на които дружеството е осъществявало дейността си. Прието е, че са възможни нарушения, допуснати по отделни пътеки и при отделни пациенти, но това не води до извод за липса на осъществявана дейност.

Решаващият съд намира жалбата за основателна, поради наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, с оглед несъобразяването с КП 807 от 21.11.2013 г. като според съда същият е би напълно игнориран, не са разпитани съставителите, не е изискана информация от СРЗИ, не е проведено всеобхватно изследване на спорните обстоятелства по адм. преписка като не е извършена проверка и на адреса, посочено в този протокол – [населено място], район [район], бл. 603. Изведено е, че по този начин органът е достигнал до необосновани правни и фактически изводи за липса на осъществявана медицинска дейност по договора от дружеството. В заключение, решаващият съд намира, че не е налице посоченото основание за прекратяване на договора от страна на СЗОК.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са направени, без да се обсъдят събраните по делото доказателства и възраженията на страните.

Първоинстанционният съд необосновано кредитира показанията на свидетелите посочени единствено от оспорващия, като игнорира напълно показанията на всички останали свидетели. Необсъдени са събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, посочени от ответника в първоинстанционното производство – Н. Р. К. и М. П. М..

Необсъдени са и приетите като доказателства по делото 10 бр. декларации от лица, посочени като пациенти на М. [фирма], които заявяват, че никога не са посещавали лечебното заведение на посочения адрес в [населено място].

Решаващият съд едностранчиво обсъжда Констативен протокол № 807/21.11.2013г. на СРЗИ, като игнорира и не изразява становище досежно Констативен протокол на СРЗИ № 972/16.07.2015г.

Не са обсъдени фактите, обективирани в писмо с изх. № 83/16.07.2015г. на Е. Я. – кмет на [населено място], район [район], Столична община, в което се установява, че на територията на селото няма работещо медицинско заведение – М. [фирма] и никога във времето не е съществувало такова.

В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК в решението липсва фактическо установяване предвид събраните по делото доказателства, като в мотивите на съда не е извършена преценка на доказателствата, не са направени фактически констатации и правни изводи.

Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Доказателствата, необходими за правилното решаване на спора са събрани, но липсва анализ, а решаването на спора по същество от касационната инстанция ще лиши страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и твърденията на страните въз основа, на което да направи своя обоснован извод за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт.

Предвид изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат, като произнасяне по това искане следва да се направи при решаване на спора по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8210/20.12.2016г., постановено по адм. дело № 8389/2015г. по описа на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.