Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], чрез адв. А. като процесуален представител, срещу решение № 649 от 02.02.2017 г., постановено по адм. дело № 3633/2016 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и поради необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената виза за проектиране, а алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане по искането за отмяната й като незаконосъобразен административен акт. Прави се искане за присъждане на направените за двете инстанции разноски.

Ответниците – главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Г. и И. В. И., чрез адв. Р. като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлено искането на [фирма] за прогласяване нищожността на виза за инвестиционно проектиране №ГР-94-И-30/2013 от 16.09.2013 г., издадена от главния архитект на Столична община за обект: пристройка – външен асансьор и преустройство на част от покрив в УПИ [номер], кв. [номер], м. [местност], район С.. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството с искане за отмяна на оспорената виза и е прекратил производството по делото в тази част. Визата е издадена на основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6,...