Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез управителя си М. Д. срещу решение № 806/13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 3184/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 9/02.09.2013 г., издаден от служител при Р. К село, Столична община, с който са установени задължения за данък върху недвижим имот в размер на 297, 73 лв. и такса битови отпадъци в размер на 3 405, 71 лв. и лихви за просрочие за недвижим имот, собственост на дружеството и за периода от 01.04.2008 г. до 31.12.2012 г. Посочено е в касационната жалба, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наред с квалификациите към докладчика на обжалваното решение, които представляват голяма част от касационната жалба, което не я прави мотивирана откъм посочените отменителни основания, все пак в нея се сочи, че съдът е постановил решението си свръхпетитум, тъй като искането е било за отмяна на акта от 02.09.2013 г. и допълнително да бъде обявен за нищожен. Твърди се от касационния жалбоподател, че е налице погрешно третиране от съда на безспорни доказателства и експертизи – графологична и счетоводна, доказателства от ЧЕЗ и други институции. Сочи се също така, че решението е постановено без да се спазят разпоредбите на ЗМДТ и ДОПК, както и че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че съгласно чл. 21 ЗМДТ ответникът е следвало да определи данъчна оценка на имота – 41 996 лв., тъй като според жалбоподателя и отчетната стойност на имота и цената му на придобиване е една и съща, а не определената от ответника отчетна...