Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Ж. от [населено място] против решение № 139/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 284/2015 г. по описа на Административен съд гр. К., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-09-7/27.08.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К. за потвърждаване на разпореждане № [ЕГН]/17.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ относно незачитане на възнаграждението през периода 01.01.1986 г. – 30.03.1988 г. на длъжността „инвеститорски контрол” в [ЮЛ] – [населено място] при изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Д. Ф., касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт в посочената част. Претендира присъждане на направените разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. К., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно в обжалваната част.

С решение № 139/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 284/2015 г. по описа на Административен съд гр. К., е отменено по жалба на В. Д. Ж. решение № 2153-09-7/27.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. К., с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № [ЕГН]/17.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, в частите, с които осигурителният стаж на същия през периодите 01.10.1974 г. – 01.05.1978 г. и 01.12.1997 г. – 01.08.1999 г. при осигурителите[ЮЛ] и [ЮЛ] [населено място] на длъжностите „началник смяна” и „строителен техник” е зачетен от трета категория. Съдът е изпратил преписката в посочените части на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. К. за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Със същото решение съдът е отхвърлил оспорването на В. Д. Ж. против посоченото решение на директора на ТП на НОИ гр. К., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване относно незачитане на възнаграждението през периода 01.01.1986 г. – 30.03.1988 г. на длъжността „инвеститорски контрол” в [ЮЛ]– [населено място] при изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Както се посочи по-горе, пред касационната инстанция се обжалва съдебното решение единствено в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. Ж.. В останалата част решението не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство.

За да отхвърли жалбата на В. Ж. в посочената част, съдът е приел, че полученият от същия доход през периода 01.01.1986 г. – 30.03.1988 г. на длъжността „инвеститорски контрол” в [ЮЛ] – [населено място] правилно не е взет предвид при изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същият не представлява осигурителен доход по смисъла на чл. 70а, ал. 1 КСО по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 4, б.”а” и чл. 12, ал. 1, т. 3 КСО. Съдът е обосновал извода, че посочения доход е получен по срочен втори трудов договор по външно съвместителство по реда на ПМС № 69/1984 г. и за него не са били внесени осигурителни вноски в размер на 30 %, а съществуващото записване относно внесените осигурителни вноски, установено чрез заключението на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза, е съобразено с приложимото материално право и с вида на извършваната работа. За заемната от В. Ж. длъжност по основен трудов договор с [община] - заместник-председател на Общински съвет, са внасяни пълни осигурителни вноски; същият не е бил включен в списъчния състав на персонала. С приемането на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги /ПМС № 35/1987 г./ е продължена възможността за работа на лицата по втори трудов договор, по смисъла на чл. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 1 и 4, а съгласно чл. 34, ал. 1, изр. първо, социалното осигуряване е само за трудова злополука, ако основното трудово правоотношение е при пълно работно време и е налице осигуряване за всички осигурителни случаи. В чл. 34, ал. 2 от правилника изрично е посочено, че пенсиите се изчисляват от трудовото възнаграждение за основната работа, а получените такива за работата по трудов договор за допълнителен труд не се вземат предвид.

Настоящият касационен състав намира, че съдебното решение в обжалваната част е правилно.

От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. ПП-01-22585/18.12.2014 г. В. Д. Ж., касационен жалбоподател в настоящото производство, е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [ЕГН]/17.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. К. исканата пенсия е отпусната, като осигурителния му стаж през периодите 01.10.1974 г. – 01.05.1978 г. и 01.12.1997 г. – 01.08.1999 г. при осигурителите [ЮЛ] и [ЮЛ] [населено място] на длъжностите „началник смяна” и „строителен техник” е зачетен от трета категория, а при изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст не е взето предвид полученото възнаграждение през периода 01.01.1986 г. – 30.03.1988 г. на длъжността „инвеститорски контрол” в [ЮЛ] – [населено място], При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 2153-09-7/27.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред административния съд. Както вече се посочи, решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане в частта относно зачитането на категорията на осигурителния стаж са отменени и преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази част, а в частта относно непризнаване на възнаграждението като част от осигурителния доход за изчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, жалбата на В. Ж. е отхвърлена.

За удостоверяване на осигурителния доход за периода 01.01.1986 г. – 30.03.1988 г. със заявлението е представено удостоверение обр. УП-2 с изх. № 464/21.10.2014 г., издадено от [ЮЛ], от което се установява, че В. Ж. е работил на длъжността „инвеститорски контрол” и е получил общо доход в размер на 2533, 18 лв., а за осигурителния стаж е представено удостоверение обр. УП-3 изх. № 448/11.09.2014 г., в което е отразено отработено време 2 години и 3 месеца. От удостоверение обр. УП-2 изх. № У-282/30.10.2014 г., издадено от община С. баня, е видно, че В. Ж. е работил по основен трудов договор с община С. баня, като заместник-председател на общинския съвет и е осигуряван за пълен работен ден. От заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че за получения доход по втория трудов договор с [ЮЛ] за В. Ж. не са внасяни осигуровки в размер на 30 %, тоест не е осигуряван за всички осигурени социални рискове. Предвид това в касационната жалба неоснователно се поддържа, че за лицето били внасяни осигурителни вноски в пълен размер. Това твърдение не е подкрепено с никакви доказателства, а точно в обратен смисъл е заключението на вещото лице.

Предвид установените релевантни фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че относно спорните правоотношения намира приложение Наредба за използване на труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство /приета с ПМС № 69 от 29.12.1984 г., обн. ДВ, бр. 3 от 1985 г., в сила от 15.01.1985 г., отм., бр. 48 от 23.06.1987 г./, а след отмяната на тази наредба – от Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги /приет с ПМС № 35 от 5.06.1987 г., обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 г., отм., бр. 99 от 16.11.1999 г., в сила от 16.11.1999 г./.

Съгласно чл. 7, ал. 6 от посочената наредба, в случаите, когато работниците и служителите работят по допълнителен трудов договор с предприятието, където са на постоянна работа, се считат осигурени само за трудова злополука. В чл. 8, ал. 1 е предвидена възможността за сключване на трудов договор за непълно работно време с друго предприятие /така нареченото „външно съвместителство"/, като в тези случаи е предвидено изискване за осигуряване за всички осигурени социални рискове само за лицата по чл. 8, ал. 5 /домакини и учащи/.

Според чл. 34, ал. 1 от посочения правилник, работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи /изр. първо/; когато по основното си трудово правоотношение работниците и служителите са били заети за част от законоустановеното работно време, за работата по втория трудов договор се осигуряват за всички осигурителни случаи /изр. второ/. В ал. 2 на същия член е предвидено, че паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по общественото осигуряване на работниците и служителите по ал. 1, изр. първо, които са осигурени само за трудова злополука, се изчисляват от трудовото възнаграждение за основната им работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не се вземат предвид

В чл. 34, ал. 3 от правилника е предвидено, че паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по реда на общественото осигуряване за работниците и служителите по ал. 1, изр. второ, които за работата по втория трудов договор са осигурени за всички осигурителни случаи, се изчисляват от сбора на възнагражденията по двата трудови договора при условията и по реда, определени в дял III от Кодекса на труда от 1951 г., Закон за пенсиите и правилниците за прилагането им.

Предвид приетото от фактическа страна, през периода 01.01.1986 г. - 30.03.1988 г. В. Ж. е работил по втори трудов договор за допълнителен труд при друг работодател, като по основното си трудово правоотношение – с община С. баня, е работил при пълно работно време и е осигуряван за всички осигурителни случаи, поради което по допълнителното трудово правоотношение е следвало да се осигурява само за трудова злополука. В съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от правилника, пенсията му следва да се изчислява само от трудовото възнаграждение за основната работа, а получените възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителния труд не се вземат предвид. В съответствие с тези правила, административният орган законосъобразно е отказал да включи дохода от втория трудов договор с [ЮЛ] за периода 01.01.1986 г. - 30.03.1988 г. в осигурителния доход за изчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и доход.

В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от правилника, тъй като същата се отнася за случаите по изр. второ на ал. 1, тоест когато по основното си трудово правоотношение лицето е било заето за част от законоустановеното работно време и затова за работата по втория трудов договор се осигурява за всички осигурителни случаи/, а в случая не е налице тази хипотеза.

Предвид изложеното, правилно административният съд е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения административен акт - решение № 2153-09-7/27.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. К. в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Ж. против разпореждането от 17.02.2015 г., в частта, с която възнаграждението през периода 01.01.1986 г. – 30.03.1988 г. на длъжността „инвеститорски контрол” в [ЮЛ] – [населено място] не е взето предвид при изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 284/2015 г. по описа на Административен съд гр. К.. Решението не подлежи на обжалване.