Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни, със седалище гр. С., чрез процесуалния представител К. П., срещу решение № 313/15.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9474/2015 г. от Административен съд София-град (АССГ) в частта с която е отменена т. 2 от решение № 1061/2014 г. на Комисията за защита на личните данни относно наложено на [фирма] административно наказание – имуществена санкция в размер на 12 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. По подробно мотивирани съображения за неправилност на решението се иска отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] в писмения си отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Ответницата М. А. Ш. моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил, по жалба на [фирма] решение № Ж-1061/2014 от 02.09.2015 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта, в която е обявена за основателна жалба рег. № Ж-1061/03.12.2014 г., подадена от М. Ш. срещу [фирма], като на осн. чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД на [фирма] е наложено, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 12 000 лв....