Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Д. Г. В. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 9699 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Ню П. К. ЕООД, със седалище гр. София, чрез управителя М. Р., срещу Постановление № 125 на Министерски съвет от 15.06.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко (Наредбата), обнародвано в ДВ бр. 55 от 19.06.2020 г., в сила от 19.06.2020 г. (ПМС № 125/2020 г.).

В жалбата и в допълнително представена по делото молба допълнение към нея са наведени подробни съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на атакувания акт, както и за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в нарушение на чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (Регламент (ЕС) № 1308/2013) с изменените с 9 и 14 от оспореното постановление разпоредби на чл. 9 и чл. 13 от Наредбата и в нарушение на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2017/39) с изменената с 24 от постановлението разпоредба на чл. 19 от Наредбата. Отправено е искане, поддържано и в открито съдебно заседание по делото, за отмяна на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата, в редакцията им, приета с ПМС № 125/2020 г.

Ответната страна Министерски съвет на Р. Б. (МС) чрез процесуалния представител правен съветник Б. Д., в писмено становище и в открито заседание по делото излага довод за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

По поставената за разглеждане жалба на Ню П. К. ЕООД срещу ПМС № 125/2020 г. първоначално е образувано адм. дело № 6536/2020 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по което е постановено решение № 12983/20.10.2020 г., с което оспореното постановление е отменено. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от МС и с решение № 9506/20.09.2021 г. по адм. дело № 13041/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, обжалваното решение № 12983/2020 г. на тричленния състав на съда е обезсилено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, при което е образувано настоящото производство.

С оглед на това и по аргумент от чл. 224 от АПК, при проверката за допустимостта на жалбата съдебният състав съобрази мотивите на посоченото решение № 9506/20.09.2021 г., постановено по адм. дело № 13041/2020 г. на на съда, според които нормативният акт по смисъла на чл. 75 от АПК, който може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство, е Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко, приета с ПМС № 251/27.09.2016 г. Поради това и допълнително направеното от жалбоподателя уточнение, че оспорва чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата, в редакцията им, приета с 9, 14 и 24 от ПМС № 125/2020 г., чиято отмяна заявява изрично, че претендира, съобразно чл. 185, ал. 2, предл. второ от АПК, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена срещу изменените разпоредби на Наредбата, а не на постановлението, с което е прието нейното изменение. Атакуваните разпоредби на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от подзаконовия нормативен акт, изменени и допълнени с процесното постановление, са действащо право, не са изменяни, допълвани или отменени след депозиране на жалбата, като при служебна справка в деловодството на Върховния административен съд не се констатира да е образувано друго дело между същите страни на същото основание, нито има влязло в сила съдебно решение. Според чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничения във времето.

Жалбоподателят обуславя правния си интерес от оспорването с качеството си на производител на пет вида плодове, включени в Приложение № 1а към чл. 9, ал. 1 от Наредбата, както и с качеството си (към датата на депозиране на жалбата) на одобрен заявител съгласно акт за одобрение изх. № 01-2600/5426/16.08.2018 г. за срок от 3 години, акт за одобрение с изх. № 01-2600/7130 и акт за одобрение изх. № 01-2600/7132 по схема Училищен плод и Училищно мляко за учебната 2019/2020 г., издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Предвид изложеното и твърдяното неблагоприятно засягане на интересите на жалбоподателя вследствие на приетото с Постановление № 125/2020 г. изменение на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата, което според него би отпаднало при отмяната на атакуваните разпоредби от Наредбата, както и конкретно уредените в оспорените текстове от процесната наредба въпроси, съдебният състав приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на атакуваните разпоредби от подзаконовия нормативен акт, а оттам и че депозираната жалба като подадена от легитимирано лице е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспорените подзаконови разпоредби, приобщени са всички представени доказателства по първоначално образуваното пред Върховния административен съд адм. дело № 6536/2020 г., като по искане на жалбоподателя са приети и следните писмени доказателства: заверено копие на акредитираните процедури на администриращата дирекция СПМ към ДФЗ за одобряване на заявител по схема Училищен плод и Училищно мляко; заверено копие на подадено заявление за одобрение по схема Училищен плод за учебната 2019/2020 г. на община Крумовград, както и за учебната 2020/2021 г. на заявителите ЧОУ С. С. Дейзи стил 88 ЕООД и БГ А. П. К. ЕООД; официална справка за учебните 2020/2021 г. и 2021/2022 г., включваща подробен опис на подадени заявки за плащане по схема Училищен плод, заявена сума за плащане по подадени заявки за плащане по същата схема, оторизирана и платена сума по подадени заявки по схемата; регистрационна карта на жалбоподателя като земеделски стопанин за 2022 г.; справка.

В резултат на съвкупната преценка на приобщените доказателства от фактическа страна съставът приема за установено следното:

С писмо изх. № 03-154/08.06.2020 г., изготвено от главния секретар на министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) на главния секретар на МС са изпратени доклад от министъра на земеделието, храните и горите и проект на постановление за изменение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - С. У. плод и С. У. мляко, приета с ПМС № 251/2016 г., с приложени към писмото: частична предварителна оценка на въздействието, становище от дирекция Модернизация на администрацията на МС, финансова обосновка, справка за отразяване на постъпилите становища по реда на чл. 32 чл. 34 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация (УПМСНА), както и самите становища, справка за отразяване на получените предложения и становища от проведената обществена консултация, както и постъпилите становища и предложения от проведената обществена консултация, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и електронен носител. Според изложените в доклада мотиви, предлаганото с проекта на постановление изменение и допълнение на Наредбата се налага поради съдебни решения, постановени от Върховния административен съд по адм. дела № 12130/2019 г., адм. дело № 10419/2018 г. и адм. дело № 3535/2019 г., както и необходимостта от създаване на правна сигурност и осигуряване на предвидимост по отношение на адресатите на Наредбата, като са описани и целите на проекта. Посочено е в доклада, че прилагането на схемите ще бъде съфинансирано със средствата, които са вече заложени в бюджета на ДФЗ, поради което предлаганите промени в Наредбата няма да доведат до допълнителни разходи за нейните адресати и доколкото предлаганият проект не води до въздействие върху държавния бюджет, приложената финансова обосновка е съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4 , б. б от УПМСНА. Уточнено е още в доклада, че за приемането на акта не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания от бюджета на МЗХГ за 2020 г., както и че проектът не води до изменения в целевите стойности на показателите за изпълнение по програми, в това число и на ключовите индикатори. В доклада е посочено изрично и, че с проекта на постановление не се транспонират актове на Европейския съюз (ЕС, Съюза), поради което не е налице необходимост от изготвяне на таблица за съответствие с правото на Съюза. Упоменато е също, че проектът на постановление заедно с проекта на доклад (мотиви), частична предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция Модернизация на администрацията на МС са публикувани на интернет страницата на МЗГХ и на портала за обществени консултации със срок за предложения и становища в периода от 13.03.2020 г. до 14.04.2020 г., като е пояснено, че във връзка с множество постъпили становища от обществените консултации и наложилата се поради това промяна в първоначално предвидените текстове, проектът е публикуван за ново обществено обсъждане на 30.04.2020 г. със срок за предложения и становища до 01.06.2020 г. В доклада е посочено, че справката от проведената обществена консултация, заедно с обосновката за неприетите предложения и становища е публикувана на интернет страницата на МЗГХ и на портала за обществени консултации, като видно от представената по делото справка за отразяване на постъпилите становища и предложения от проведената обществена консултация на проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата, както и от самите приложени по делото получени предложения и становища, в справката са отразени постъпилите бележки и предложения, като са посочени приетите, частично приетите и неприетите от тях, както и мотивите за неприемането им.

Предвид съдържанието на жалбата не е спорно между страните, а същото се установява и от представените по делото доказателства, че проектът на процесното ПМС за изменение и допълнение на Наредбата, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция Модернизация на администрацията на МС са публикувани на интернет страницата на МЗХГ в периода от 30.04.2020 г. до 01.06.2020 г. По делото са представени и доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя, че в портала за обществени консултации в същия период са публикувани проект на постановлението, проект на доклад (мотиви), частична предварителна оценка на въздействието, становище на дирекция Модернизация на администрацията на МС. По делото е приложена и разпечатка на коментари от портала за обществени консултации.

От представената по делото разпечатка, както и от извършена служебна проверка на електронната страница на МЗХГ, е видно, че справка за отразяване на постъпилите становища и предложения от проведената обществена консултация на проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата е публикувана на интернет страницата на МЗХГ на 08.06.2020 г., като при извършена от състава служебна проверка на адрес https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BGId=5124 се установява, че същият документ е публикуван и в портала за обществени консултации.

От приобщените по делото доказателства се установява още, че проектът на постановление е съгласуван с администрацията на МС, дирекция Правна, заместник-министър председателя, заместник-министър председателя по икономическата и демографската политика, заместник-министър председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, заместник-министър председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, министър на финансите, министър на вътрешните работи, министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на труда и социалната политика, министър на правосъдието, министър на образованието и науката, министър на здравеопазването, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министър на икономиката, министър на енергетиката, министъра на здравеопазването, министъра на културата, министъра на околната среда и водите, министъра на туризма, министъра на младежта и спорта, ДФЗ, Национално сдружение на общините в Р. Б. като предложенията, становището и мотивите са отразени в представената по делото справка.

На заседание на МС, обективирано в протокол № 36 от 10.06.2020 г. по т. 21 от дневния ред е прието решение за приемане на проекта на постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - С. У. плод и С. У. мляко, приета с ПМС № 251/2016 г., като на 15.06.2020 г. е приет окончателният текст на ПМС № 125/15.06.2020 г., в последствие обнародвано в Държавен вестник бр. 55 от 19.06.2020 г., в сила от същата дата.

При така установеното от фактическа страна, предвид предмета на дължимата съдебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК и в настоящото производство, съдебният състав формира следните правни изводи:

ПМС № 125/2020 г., с приемането на което са изменени атакуваните разпоредби от Наредбата, е издадено от компетентен съобразно чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) във връзка с чл. 76, ал. 1 от АПК орган, в установената от закона писмена форма, с посочване на задължителните съобразно чл. 75, ал. 3 от АПК реквизити.

При приемането на оспорените разпоредби на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата чрез издаването на ПМС № 125/2020 г. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подробните оплаквания на жалбоподателя в тази насока съдебният състав счита за неоснователни.

Съгласно чл. 77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Според чл. 80 от АПК за неуредените в този раздел (а именно раздел III от глава пета на АПК) въпроси се прилагат разпоредбите на ЗНА. Глава трета от посочения закон е посветена на изработването на проекти на нормативни актове, като в ал. 1 на чл. 26 от ЗНА са провъзгласени принципите, ръководещи изготвянето на проект на нормативен акт, и това са принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а съобразно ал. 3 от същата разпоредба преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. В ал. 4 на чл. 26 от ЗНА е уточнено изрично, че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Според чл. 26, ал. 5 от ЗНА след приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на портала за обществени консултации. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗНА министърът-вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща заедно с предварителната оценка на въздействието по чл. 20 за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат, както и на Националното сдружение на общините в Р. Б. (НСОРБ), ако проектът е свързан с правомощия на общините, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок. И на края, според чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. В ал. 2 от същата норма е определено минималното задължително съдържание на мотивите, които следва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според императивната разпоредба на чл. 28, ал. 4 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган. Същевременно според чл. 18а от ЗНА при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глава втора и трета. Според чл. 20, ал. 1 от ЗНА предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на МС. В чл. 20, ал. 3 от ЗНА са посочени задължителните предпоставки за извършване на цялостна оценка на въздействието и това са: 1 изработване на нови закони и кодекси; и 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици. Според чл. 20, ал. 4 от ЗНА извън случаите по ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. Приложение в случая намират и административнопроизводствените правила, разписани в раздел II Подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на МС от УПМСНА.

Събраните по делото доказателства и установените от състава правнорелевантни факти, разгледани и обсъдени в контекста на посочената нормативна уредба, относима към процедурните правила за изработването на проект на подзаконов нормативен акт, налагат извода, че при изменението на атакуваните разпоредби на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата чрез приемането на ПМС № 125/2020 г. не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а още по-малко съществени, които могат да опорочат процедурата до такава степен, че да доведат до незаконосъобразност на оспорените разпоредби.

Противно на твърденията на жалбоподателя, съставът счита, че изготвеният доклад, съдържащ мотивите за предлаганото изменение и допълнение на Наредбата, отговаря на изискванията за минималното необходимо съдържание на мотивите, предвидени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Вярно е, че в случая не е извършен анализ на съответствието с правото на ЕС, но доколкото чрез изменените разпоредби не се въвеждат нови разпоредби от европейското законодателство, а само се изменят вече действащи национални разпоредби, приети при условията на споделената компетентност, то липсата на извършен анализ по т. 5 на ал. 2 от чл. 28 от ЗНА не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо само по себе си отмяната на приетите разпоредби.

Неоснователно се твърди и непосочване в мотивите на целите, които се поставят с изменението, доколкото на стр. 3 от доклада в тази връзка ясно и точно са формулирани пет цели, като включително е пояснено, че поставените цели са в съответствие с приоритетите и целите на Програмата за управление на правителството на Р България за периода 2007-2021 г. и по-специално на мярка 610: Ефективно усвояване на средствата по първи стълб на Общата селскостопанска политика.

Неоснователно, а и неподкрепено от представените по делото писмени доказателства, е оплакването на жалбоподателя относно липсата на мотиви по т. 3 на ал. 2 на чл. 28 от ЗНА доколкото в доклада, а и в приложената към него финансова обосновка, е посочено ясно, че прилагането на схемите ще бъде съфинансирано със средствата, които са вложени в бюджета на ДФЗ за 2020 г., и съответно, че промените на Наредбата не налагат допълнителни разходи за нейните адресати, нито оказват въздействие върху държавния бюджет. Приложените като доказателства по делото стандартни таблици за единичните цени на предоставяните по схема Училищен плод плодове и справка от ДФЗ за заявени и изплатени суми по заявки за плащане не навеждат на обратен извод, а по аргумент на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК на жалбоподателя е тежестта да установи фактите, на които основава своите твърдения.

Съставът счита за неоснователно и оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл. 19 и чл. 20 от ЗНА. Безспорно се установи по делото, а и липсва спор между страните, че в разглеждания случай е извършена частична предварително оценка на въздействието на проекта на постановление, което според състава съответства напълно на предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗНА изисквания. Измененият нормативен акт не е сред изброените в чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗНА и частичната предварителна оценка на въздействието не е показала, че се очакват значителни последици, поради което за компетентния орган не е съществувало задължение да извърши цялостна предварителна оценка на въздействието на проекта. По правило се извършва частична предварителна оценка на въздействието, а цялостна само при наличието на предпоставките по чл. 20, ал. 3 от ЗНА или по свободна преценка на органа съобразно чл. 20, ал. 4 от ЗНА. Релевираният в жалбата довод, че в случая е следвало да се извърши цялостна предварителна оценка на въздействието е неоснователен, още повече, че жалбоподателят не сочи и какви според него са значителните последици, а още по-малко представя доказателства в тази насока.

Фактическите установявания на състава, неоспорени от жалбоподателя, и обусловени от приобщените по делото доказателства, намиращи се на л. 79 л. 285 от делото, налагат извода, че при приемането на атакуваните разпоредби от Наредбата са спазени всички предвидени в чл. 26 от ЗНА правила относно провеждането на обществени консултации, както и на всички процедурни правила по чл. 31 и сл. от УПМСНА, уреждащи внасянето на подготвения проект за разглеждане на заседание на МС.

Ето защо, с оглед на изложените до тук мотиви, и противно на твърденията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема, че при изменението на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата, прието с ПМС № 125/2020 г., не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за несъответствие на атакуваните подзаконови разпоредби с материалния закон, изразяващо се според него в нарушение на чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. и чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39.

При проверката по чл. 192а от АПК за съответствие на оспорените текстове от Наредбата с материалния закон, преценени в контекста на конкретно формулираните от жалбоподателя оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваните разпоредби от Наредбата, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а според ал. 2 на същата разпоредба ако нормативен акт противоречи на регламент на ЕС, прилага се регламентът. Съобразно чл. 288, 2 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Според чл. 291 от ДФЕС държавите-членки предприемат всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, като когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, а в някои специфични случаи и на Съвета. Думата за изпълнение се добавя в заглавието на актове за изпълнение. Липсва спор между страните, а същото се извлича и от принципа за примата на правото на ЕС, че регламентът и регламентът за изпълнение са актове от по-висока степен, на които приетите във вътрешното право на всяка държава-членка законови и подзаконови нормативни актове следва да съответстват. В разглеждания случай посоченото изискване за съответствие с правото на Съюза съставът счита, че е спазено.

Преди всичко се налага да се посочи, че съгласно 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата, последната се издава на основание чл. 47а, ал. 4 и чл. 55г, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС (ЗПООПЗПЕС), като най-общо определя условията и реда за прилагане на национално ниво на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа. Според чл. 47а, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа могат да участват в схема за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти съгласно Регламент (ЕС) 1308/2013 г., Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3 ноември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (Делегиран регламент (ЕС) 2017/40) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39.

Следва да се отбележи, че в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), която съгласно чл. 4, 2, б. г) от ДФЕС попада в рамките на споделената компетентност между ЕС и държавите-членки, последните разполагат със законодателна инициатива, която им позволява, както следва от чл. 2, 2 от ДФЕС, да упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята (за справка решение на Съда на ЕС от 11.03.2021 г. по дело С-400/19, т. 34, решение на Съда на ЕС от 13.11.2019 г. по дело С-2/18, т. 28 и др.). Отбелязването има за цел да акцентира, че оспорените разпоредби от Наредбата са приети при условията на споделена компетентност между Р България и Съюза, за да доразвият в националното ни законодателство онези правила относно прилагането на въведените с чл. 23 и чл. 26 от Регламент (ЕС) 1308/2013 схеми, които не са обхванати от приложимата към тези схеми европейска нормативна уредба, регламентирана, макар и неизчерпателно, в посочените в чл. 47а, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС регламенти.

Наред с горното, още тук съставът счита за необходимо да посочи, че съгласно постоянната практика на Съда на ЕС при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само текстът й, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (справка решение от 20.10.2022 г. по дело С-825/21 г., т. 41, решение от 20.06.2022 г. по дело С-700/20, т. 55, решение от 04.05.2010 г. по дело С-533/08, т. 44 и др.). Следователно при дължимата в настоящото производство преценка относно съответствието на атакуваните разпоредби на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата с посочените от жалбоподателя европейски разпоредби, следва да се вземе предвид не само как са формулирани чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 и целта на двете разпоредби, но и контекстът на тези разпоредби и целите, преследвани от посочените два регламента, част от които са визираните разпоредби.

Уповавайки се на изложеното, при преценката за основателността на конкретните твърдения на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на атакуваните подзаконови разпоредби, настоящият съдебен състав приема следното:

Твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. с изменената разпоредба на чл. 9 от Наредбата, в редакцията й след приемане на ПМС № 125/2020 г., е неоснователно.

Чл. 9 се намира в глава трета на Наредбата, като с 9 от процесното постановление тази разпоредба придобива следната, непроменена и към настоящия момент, редакция:

Чл. 9. (1) Предоставят се само пресни плодове и зеленчуци, конвенционално или биологично произведени, включени в списъка по приложение № 1а, като се извършват не повече от 50 доставки за учебна година. Най-малко 1/2 от доставяните плодове и зеленчуци трябва да са произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), наричана по-нататък Наредба № 3 от 1999 г..

(2) Количествата плодове и зеленчуци, конвенционално и биологично произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г., се придружават от приемно-предавателен протокол, подписан от земеделския стопанин и от доставчика, в случаите, когато доставчикът не доставя продукти собствено производство. Протоколът се съставя в три екземпляра, като единият остава при земеделския стопанин, вторият е за доставчика, а третият се прилага към заявката за плащане. Протоколът е по образец на изпълнителния директор на ДФЗ.

(3) Предоставяните конвенционално произведени плодове и зеленчуци трябва да отговарят на изискванията за качество на пресни плодове и зеленчуци съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2011 г.). Плодовете и зеленчуците, конвенционално и биологично произведени, трябва да отговарят на изискванията за безопасност съгласно Закона за храните и нормативните актове по прилагането му, Наредба № 37 от 2009 г. за здравословно хранене на учениците (ДВ, бр. 63 от 2009 г.) (Наредба № 37 от 2009 г.) и Наредба № 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения (ДВ, бр. 65 от 2011 г.) (Наредба № 6 от 2011 г.).

(4) Забранява се предоставянето в учебните заведения на генетично модифицирани плодове и зеленчуци.

(5) Плодовете и зеленчуците се съхраняват, почистват, измиват, опаковат и доставят от обекти, регистрирани по реда на чл. 23 от Закона за храните, за съответната група храни и се доставят в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 852/2004 (ОВ, L 139 от 30 април 2004 г.), на Наредба № 37 от 2009 г. и на Наредба № 6 от 2011 г.

(6) Плодовете и зеленчуците се предоставят под формата на порции за всяко дете или ученик с тегло съгласно приложение № 2, почистени и опаковани във вид, посочен в същото приложение. Допуска се отклонение в теглото на плодовете и зеленчуците до +/- 20 на сто.

(7) По схема Училищен плод се предоставят най-малко 4 различни вида плодове и/или зеленчуци месечно и най-малко 4 от доставките, но не повече от 6 са на биологично произведени плодове и/или зеленчуци за учебна година. Когато биологично произведените плодове и зеленчуци са закупени от земеделски стопанин, регистриран по Наредба № 3 от 1999 г., и за тях е приложен протокол по ал. 2, същите се вземат предвид при контрола за спазване на изискването по ал. 1, изречение второ.

(8) Плодовете и зеленчуците по схема Училищен плод се предоставят в деня на доставката отделно от основните хранения и не могат да се използват за приготвяне на ястия. Предоставят се само на включени в групата деца или ученици в класа, които отговарят на изискванията на чл. 8. Когато част от децата или учениците отсъстват, доставените за съответния ден количества плодове и зеленчуци се разпределят между присъстващите деца и ученици.

(9) Плодовете и зеленчуците се предоставят на децата и учениците равномерно чрез извършване средно по две доставки на седмица, но не повече от 10 доставки на месец.

(10) Предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци (ДВ, бр. 43 от 2010 г.), издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика.

(11) Конвенционално произведените плодове и зеленчуци се опаковат и маркират в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2011 г.) и със Закона за храните и подзаконовите актове по прилагането му.

12) Биологично произведените плодове и зеленчуци трябва да са закупени или доставени от оператори, вписани в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.

От съпоставката на цитирания текст на чл. 9 от Наредбата, в редакцията му, обн. ДВ, бр. 55 от 19.06.2020 г., с предходната редакция на същата разпоредба, обн. ДВ, бр. 18 от 01.03.2019 г., се установява, че с 9 от ПМС № 125/2020 г. са въведени изисквания относно допустимите за предоставяне по схема Училищен плод продукти, сред които: плодовете и зеленчуците да бъдат конвенционално или биологично произведени; максималният брой на доставките за учебна година (от 46) става 50; минималното количество на доставените плодове и зеленчуци, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 2 от 1999 г., от 1/3 става Ѕ от доставките; количествата плодове и зеленчуци, конвенционално и биологично произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3/1999 г., следва да бъдат придружени от приемно-предавателен протокол, подписан от земеделския стопанин и от доставчика, в случаите, когато доставените продукти не са произведени от доставчика; конвенционално произведените плодове следва да отговарят на изискванията за качество на пресни плодове и зеленчуци съгласно Наредба № 37 от 2009 г. за здравословно хранене на учениците и Наредба № 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детските заведения; почистването, измиването и опаковането на плодовете и зеленчуците следва да отговаря на изискванията на Закона за храните (ЗХ) и Регламент (ЕО) 852/2004; по схемата следва да се предоставят най-малко 4 различни вида плодове и/или зеленчуци на месец и най-малко 4 от доставките, но не повече от 6 да са на биологично произведени плодове и зеленчуци; предоставените по схемата плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16/2010 г., издаден на името на земеделски стопанин, произвел плодовете или зеленчуците, или на името на доставчика; конвенционално произведените плодове и зеленчуци следва да се опаковат и маркират в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕО) 543/2011, ЗХ и нормативните актове по неговото прилагане; биологично произведените плодове и зеленчуци трябва да са закупени или доставени от оператори, вписани в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС.

Същевременно, според чл. 23, 3, ал. 1 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. при изготвяне на стратегиите си държавите-членки съставят списък на продукти от секторите на плодовете и зеленчуците, на преработените плодове и зеленчуци и на бананите, които отговарят на условията на съответните схеми. Този списък на включва продуктите, които са изброени в приложение V. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба от регламента в надлежно обосновани случаи обаче, когато една държава членка желае да гарантира широк асортимент по схемата или иска да направи своята схема по-привлекателна, тя може да предвиди в стратегията си допускането на такива продукти, при положение, че бъдат добавени само ограничени количества от посочените в това приложение вещества. Съобразно ал. 3 на чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013 държавите-членки гарантират, че компетентните им органи в областта на здравеопазването одобряват списъка на продуктите, които са допустими по тяхната схема. И накрая, според чл. 23, 3, ал. 4 от горния регламент държавите-членки избират своите продукти въз основа на обективни критерии, които могат да включват съображения за опазване на здравето и околната среда, сезонност, разнообразие или наличие на продукция, като се дава приоритет на продуктите с произход от Съюза, доколкото това е практически осъществимо, и по-специално на местни покупки, местни пазари, късите вериги на доставки или ползите за околната среда.

Именно по отношение на цитираната алинея 4 от посочената европейска норма са формулираните от жалбоподателя доводи за нарушение на чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013 с атакувания чл. 9 от Наредбата, изменен с ПМС № 125/2020 г., които съставът приема за неоснователни. Противно на многословните твърдения на жалбоподател, съдебният състав счита, че новите изисквания относно допустимите за предоставяне по схемите плодове и зеленчуци, въведени с изменението на чл. 9 от Наредбата, изрично посочени по-горе в мотивите, предвиждат изискуемите от чл. 23, 3, ал. 4 от регламента обективни, при това ясни и конкретни, критерии, въз основа на които да се осъществява избора на предоставяните продукти по схемата. Съставът преценява като неправилна, а оттам и несподеляема, тезата на жалбоподателя, че в чл. 23, 3, ал. 4 от Регламент (ЕС) 1308/2103 са предвидени императивно и изчерпателно обективните критерии, на които следва да се основава изборът на всяка държава-членка при подбора на допустимите за предоставяне по схемата продукти. Разпоредбата на чл. 23, 3, ал. 4 от регламента съдържа задължително изискване за определяне на критерии, които да бъдат обективни, но не задължава държавите-членки да въведат изброените в разпоредбата критерии, които са посочени примерно. Изводът се налага не само от текста на посочената разпоредба, в който е употребен изразът могат да включват, но и от посоченото по-горе в мотивите съображение за споделена компетентност между Съюза и държавите-членки.

Отделно от изложеното, предвид конкретно въведените с атакуваното изменение критерии, настоящият състав счита, че освен на императивното изискване да бъдат обективни, тези критерии отговарят и на част от примерно изброените в разпоредбата на чл. 23, 3, ал. 4 от Регламент (ЕС) 1308/2013 изисквания. Така например, новото изискване за предоставяне на биологично произведени плодове по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, както и изискването по ал. 7 от същата разпоредба да се доставят най-малко 4 различни вида плодове и/или зеленчуци на месец и най-малко 4 от доставките, но не повече от 6 да са на биологично произведени плодове и зеленчуци, представляват критерии, които според състава са свързани със съображенията за опазване на здравето и околната среда. Според съображение първо от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, биологичното производство е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добри практики по отношение опазване на околната среда, висока степен на биологично разнообразие, опазване на природните ресурси, прилагане на високи стандарти за благосъстояние на животните и производствен метод, съобразен с предпочитанията на някои потребители към продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и процеси, а съгласно чл. 3 от посочения регламент целите на биологичното производство са да въведе устойчива система за управление на земеделието, която е съобразена със системите и циклите на природата и запазва и подобрява здравето на почвата, водата, растенията и животните и равновесието между тях, както и произвеждането на голямо разнообразие от храни и други земеделски продукти, които отговарят на потребителското търсене на стоки, произведени чрез прилагане на процеси, които не вредят на околната среда, човешкото здраве, здравето на растенията или здравето и благосъстоянието на животните. Чрез избора на биологично произведени плодове и зеленчуци се насърчава биологичното производства, което, както се посочи, благоприятства опазването на околната среда и здравето. Същевременно, със завишеното в чл. 9, ал. 1 от Наредбата изискване най-малко Ѕ от количествата доставяни по схемата плодове и зеленчуци да бъдат произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3/1999 г., се дава приоритет на продуктите от Съюза, и по-конкретно на тези, произведени от български производители, с което пък се дава приоритет на местните продукти, местните пазари и късите вериги на доставки.

По изложените съображения съставът счита, че оспореният чл. 9 от Наредбата не нарушава чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013 и освен това, съответства на целта на закона.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че атакуваният чл. 13 от Наредбата, изменен с ПМС № 125/2020 г., нарушава чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013.

С 14 от ПМС № 125/2020 г. чл. 13 е изменен, както следва:

Чл. 13. (1) Заявители по схемите могат да бъдат:

1. учебни заведения - детски градини, училища и центрове за специална образователна подкрепа;

2. еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, които са поели задължение към едно или повече учебни заведения за доставка на плодове и зеленчуци и/или на мляко и млечни продукти;

3. производители на плодове и зеленчуци, включително организации и групи на производители на плодове и зеленчуци, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите съгласно Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите актове по неговото прилагане, и производители на мляко и млечни продукти, включени в приложение № 3, които имат одобрени обекти по чл. 9, ал. 5 и чл. 10, ал. 2, т. 2;

4. общините - за учебните заведения, които се намират на тяхната територия.

(2) Заявителите по схемите трябва:

1. да нямат изискуеми публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията;

2. да не са в производство за обявяване в несъстоятелност и да не са обявени в несъстоятелност;

3. да не са в производство по ликвидация.

(3) Учебните заведения могат да участват във всяка една от схемите чрез заявител по ал. 1, т. 2, 3 или 4.

(4) Когато заявител по съответната схема е учебно заведение или община, се провежда процедура за избор на доставчик, включително за избор на доставчик на пчелен мед съгласно чл. 11а, по реда на Закона за обществените поръчки за срок 1 учебна година.

(5) Когато заявител по съответната схема е лице по ал. 1, т. 2 и 3, в заявлението по чл. 14, ал. 1 се посочват учебните заведения, за които заявителят кандидатства за доставка на продукти, както и дали ще доставя пчелен мед в съответствие с посоченото в декларациите по ал. 6.

(6) Заявителят по ал. 5 прилага към заявлението по чл. 14, ал. 1 декларация от директора на всяко учебно заведение, за което кандидатства, в която е посочен за участие в съответната схема. Декларацията е по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

Видно от текста на цитираната разпоредба, чл. 13 от Наредбата определя кръга на лицата, които имат право да бъдат заявители по схемите, като посочва и изискванията, на които те следва да отговарят, както и реда за избора на доставчик в зависимост от конкретния заявител. Разпоредбата се намира в раздел I Одобряване на заявителите от глава четвърта на Наредбата и няма за цел да предвижда, както неоснователно се твърди в жалбата, избор по обективни критерии на доставяните по схемите продукти. Оспореният чл. 13 от нормативния акт няма никакво отношение към критериите (изискванията) за избор на продукти, предоставяни по схемата, към списъка с допустимите за предоставяне продукти или задължението на държавите-членки да гарантират, че компетентните им органи в областта на здравеопазването одобряват този списък, които, както се посочи по-горе в мотивите, са предмет на регламентацията, съдържаща се в чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013. Нормата на чл. 13 от Наредбата урежда съвсем различен въпрос от този, урегулиран в чл. 23, 3 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г., поради което няма как основателно да се твърде колизия между двете, уреждащи напълно различни материи, правни норми. С изменението на чл. 13 от Наредбата не се установява да се нарушава чл. 23, 3 от горния регламент, поради което твърдението в обратния смисъл на жалбоподателя е неоснователно.

Не намира правна опора и последното, заявено от жалбоподателя, оплакване за нарушение на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 с чл. 19 от Наредбата, в редакцията му след издаване на ПМС № 125/2020 г.

С 24 от процесното постановление са изменени ал. 1 и ал. 3, т. 2 т. 4 на чл. 19 от Наредбата, в следствие на което разпоредбата придобива следната, непроменена и към настоящия момент, редакция:

Чл. 19, (1) Държавен фонд Земеделие извършва административна проверка по заявката за плащане, включително дали продуктите, доставени в изпълнение на издадения акт за одобрение, са произведени, съхранявани и опаковани в обекти за производство и/или търговия на едро с храни, регистрирани по реда на чл. 23 от Закона за храните. Държавен фонд Земеделие може да извърши и проверка на място по заявката за плащане.

(2) Въз основа на извършените проверки по ал. 1 Държавен фонд Земеделие одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Държавен фонд Земеделие отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато:

1. изпълнителят по С. У. плод или по С. У. мляко не отстрани констатирана нередовност на документи, непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти и/или не представи исканите обяснения и/или документи по реда и в срока по чл. 18, ал. 6;

2. е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а;

3. е констатирано неизпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 2 и/или на графиците за доставка, установено при проверка на място или при направена проверка при постъпила информация от заинтересовано лице;

4. ползвателят на помощта е представил документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по схемите;

5. одобреният изпълнител или упълномощен негов представител възпрепятства и/или осуетява извършването на проверки по ал. 1;

6. са установени нарушения при извършване на доставките.

(4) Държавен фонд Земеделие изплаща одобрените суми на заявителя в срок до 3 месеца от подаване на заявката. В случаите по чл. 18, ал. 6 срокът се удължава с толкова работни дни, колкото са били нужни за отстраняване на констатираните нередовности и/или непълноти или за извършване на допълнителни проверки.

(5) Когато са събрани документи и/или информация, които създават съмнение за наличие на нередности, изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие със заповед спира обработката на подадената заявка за плащане и уведомява заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Атакуваният чл. 19 се намира в раздел III Процедура за разглеждане на заявките за плащане на финансовата помощ от глава четвърта на Наредбата.

Чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 е озаглавен Изплащане на помощта и според първия му параграф помощ, отнасяща се за доставка и разпределение на продукти, се плаща само: а) при представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества, или б) ако държавата-членка разреши използването на стандартни таблици за единичните разходи, финансиране по единни ставки и/или еднократни суми при представяне на алтернативно доказателство, че количествата са били доставени и/или разпределени за целите на схемата за училищата и платени. Съгласно чл. 5, 2 от горния регламент помощ за съпътстващи образователни мерки, мониторинг, оценяване и популяризиране се изплаща само при доставката на съответните материали или услуги и представяне на съответните документни доказателства, изисквани от компетентния орган, или, ако държавата членка разрешава използването на стандартни таблици за единичните разходи, финансиране по единни ставки и/или еднократни суми при представяне на алтернативно доказателство, че материалът или услугите са доставени и платени. Според чл. 5, 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2917/39 помощта се изплаща от компетентния орган в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението за помощ, освен ако не са предприети административни разследвания. И накрая, съгласно 4 от посочената разпоредба всяка помощ за учебната 2017/2018 година не се изплаща от компетентния орган преди началото на тази учебна година.

Наведените в жалбата доводи са, че с ал. 2 и ал. 3 на чл. 19 от Наредбата се нарушава чл. 5, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, предполагащ, според жалбоподателя, автоматично изплащане на заявената сума при представена разписка за действително доставените и/или разпределени количества, без да се извършват проверки, и без да е предвидено, за компетентния национален орган, право да откаже частично или изцяло изплащането на заявената сума. Съставът счита тези доводи на жалбоподателя за обусловени от неправилно, изолирано и несъобразено с контекста и целите на цялата относима към схема Училищен плод и Училищно мляко европейска нормативна уредба тълкуване на сочения като нарушен от жалбоподателя 1 на чл. 5 от горния регламент, а оттам и за неоснователни. Както се посочи по-горе в мотивите, при тълкуването и изясняването на действителния смисъл на всяка европейска правна норма следва да се вземат предвид не само нейното конкретно съдържание и цел, а и контекстът и целите на нормативния акт, от която тази правна норма е част. Когато въпросите, отнасящи се до една и съща материя, както в случая, са регламентирани в отделни актове, а именно посочените в чл. 47а, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС регламенти, както и в приложимия към процесните схеми Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013 г.), изясняването на най-точния смисъл на съдържаща се в някой от тези актове разпоредба предполага съобразяване с контекста и целите на цялата нормативна уредба, от която е част тълкуваната.

Следователно, дължимата от настоящия съдебен състав преценка относно основателността на твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, предполага изследване на действителния смисъл на сочената за нарушена европейска правна норма не само с оглед на буквалното й съдържание, но и на контекста на нормативната уредба, от която тя е част, и на целите на европейския законодател, намерили израз в тази уредба.

В този ред на мисли следва да се посочи, че според съображение 9 от Преамбюла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, за да бъдат защитени финансовите интереси на Съюза, следва да бъдат приети ефективни мерки за контрол за борба с нередностите и измамите. Тези мерки за контрол следва да включват системна административна проверка на всички заявления за помощ, допълвана от проверки на място. Съгласно съображение 4 от същия преамбюл, следва да се определят съдържанието и честотата на заявленията за помощ, подавани от заявителите на такава помощ, както и правилата за подаване на заявленията. Освен това следва да бъдат уточнени доказателствата, необходими в подкрепа на заявленията за помощ. Според съображение 4 от Преамбюла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 условията за плащането на помощта следва да бъдат уточнени допълнително, за да се отчете разликата между доставка и разпространение на продуктите и помощта за осъществяване на съпътстващите образователни мерки, мониторинга, оценката и популяризирането, като следва да бъде уточнено и съдържанието на необходимите документални доказателства в подкрепа на всяко заявление за плащането на помощта. В изпълнение на поставените с цитираните съображения от преамбюла цели на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, в чл. 4, 1 от същия регламент е предвидено, че държавите-членки определят формата, съдържанието и честотата на заявленията за помощ в съответствие със своята стратегия и правилата, установени в 2-6. Според чл. 4, 6 от горния регламент сумите, декларирани в заявленията за помощ, се подкрепят с документални доказателства за цените на доставените продукти, материали или услуги, както и с потвърждение за получаване или доказателство за плащане или равностойни на тях документи. Държавите-членки определят документите, които да бъдат представени в подкрепа на заявленията за помощ.

Съгласно чл. 9, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят изискванията на настоящия регламент. Тези мерки включват системна административна проверка на всички заявления за помощ по схемата за училищата. В 2 от същата разпоредба на регламента е уточнено изрично, че държавите-членки определят подкрепящите документи, отнасящи се за доставката и разпределението на продуктите, които трябва да се приложат към заявлението за помощ в съответствие с чл. 5. Държавите членки извършват проверки на всички заявления за помощ, включително представителна извадка на подкрепящите документи, представени заедно със заявлението за помощ.

Също така, според чл. 4, 1, б. б) и г) от Регламент (ЕС) 1306/2013 Европейският земеделски фонд за гарантиране на вземанията (ЕЗФГВ) се прилага при споделено управление между държавите-членки и Съюза, като той финансира разходи, които се извършват в съответствие с правото на Съюза, за директни плащания в рамките на ОСП и финансовия принос на Съюза към схемата за предлагане на плодове и зеленчуци в училищата, посочена в чл. 23 от Регламент (ЕС) 1308/2013. Следователно при плащанията по процесната схема пряко приложение намира и Регламент (ЕС) 1306/2013, чиито разпоредби следва да бъдат взети предвид и съобразени при изследване на действителния смисъл на посочената като нарушена разпоредба на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39. Следва да се подчертае, че според чл. 58, 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално (наред с други) като проверяват законността и редовността на операциите, финансирани от фондовете (сред които очевидно и ЕЗФГВ). В чл. 63, 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 е предвидено изрично, че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично, и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) 1307/2013 не се предоставят или се отменят.

Всичко изложено до тук налага извода, че европейският законодател, чрез съответните цитирани разпоредби от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 и Регламент (ЕС) 1396/2013, не само, че не забранява, но напротив, вменява на държавите-членки задължението да предвидят национален механизъм, при който по всяка заявка за плащане по процесните схеми да бъде извършвана административна проверка, квалифицирана от европейския законотворец като системна, както и правото, при наличието на предпоставките за това, компетентният орган, в случая ДФЗ, да откаже изцяло или частично плащане на сумата по заявката. Посоченото навежда и на извода, че, противно на застъпената от жалбоподателя теза, чл. 5, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 не съдържа изискване за плащане на цялата заявена сума само и единствено срещу представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества без възможност за извършване на административна проверка от компетентния орган. Според състава целта на посочената разпоредба е не да определи изчерпателно и лимитативно условията за плащане, а да посочи, че, наред с другите въведени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 и Регламент (ЕС) 1396/2013 изисквания, плащането по заявката при всички случаи не може да бъде извършено без представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества, съответно в хипотезата на б. б) от разпоредбата без представяне на алтернативно доказателство, че количествата са били доставени и/или разпределени за целите на схемата за училищата и платени.

С оглед на изложеното съставът приема, че атакуваният чл. 19 от Наредбата, като предвижда извършването на административни проверки на заявките за плащане и съответно възможността за частично или цялостно отхвърляне на заявената сума за плащане, не нарушава разпоредбата на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39.

В обобщение на горното, според настоящия съдебен състав оспорените разпоредби от Наредбата са съответни на приложимите материалноправни норми от Регламент (ЕС) 1308/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, както и на заложената в преамбюлите на тези регламенти цел на европейския законодател.

По посочените мотиви и при установената липса на основания за отмяна на атакуваните разпоредби на чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата, в редакцията им, приета с ПМС № 125/2020 г., настоящият съдебен състав счита, че жалбата на Ню П. К. ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство се явява основателно. Юрисконсултско възнаграждение е претендирано своевременно от процесуалния представител на ответника и в хода на адм. дело № 13041/2020 г., образувано пред петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, което предвид изхода на делото и чл. 226, ал. 3 от АПК съставът приема, че следва да бъде присъдено. Ето защо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Ню П. К. ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на МС юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лева за водене на настоящото дело и на адм. дело 13041/2020 г. на същия съд (по 200 лева за всяка инстанция), определено от състава на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно обема на предоставената процесуална защита и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 193 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ню П. К. ЕООД срещу чл. 9, чл. 13 и чл. 19 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко, в редакцията им, приета с Постановление № 125 на Министерски съвет от 15.06.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко, обнародвано в ДВ бр. 55 от 19.06.2020 г., в сила от 19.06.2020 г.

ОСЪЖДА Ню П. К. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [номер], да заплати на Министерски съвет на Р. Б. сумата от общо 400 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ