Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя М. Г. М., чрез пълномощника адв. Е. В., против решение № 154/07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 591/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1012-26-146-1/09.11.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № 5101-26-6-7/12.10.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала с Д. Г. А. на 31.12.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде постановено решение по същество, с което да бъде прието, че декларираната злополука с посоченото лице не е трудова. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, като представя и списък по чл. 80 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Х., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и въз основа на извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл....