Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. З. Ч. от [населено място], чрез пълномощника адв. П. С., против решение № 551/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 25/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.д, с което е отхвърлена жалбата му против постановление изх. № ПРО52182/29.12.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и допълнителни писмени бележки от пълномощника, касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда" гр. Б.д, представляван от пълномощника юрисконсулт Е. П., оспорва жалбата. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. Б.д е отхвърлена жалбата на Г. З. Ч. против постановление изх. № ПРО52192/29.12.2015 г., издадено от старши инспектор в дирекция „Инспекция по труда" гр. Б.д, с което на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е обявено съществуването на трудово правоотношение между земеделския производител Г. З. Ч. като работодател и лицето Д. М. М. – изпълняващ длъжността „работник” във ферма за едър рогат добитък, разположена на територия, западно от [населено място], местността "Ч.", стопанисвана от Г. З. Ч.. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка от контролните органи на „Инспекция по труда” по повод констатираната смърт на Д. М. на 21.12.2015 г., е установено, че последният е извършвал дейности в полза на земеделския производител Г. З. Ч., свързани с отглеждане на едър рогат добитък – доене на крави, обезпаразитяване на животни, почистване на обора и други. Установено е, че престирането на работна сила не е оформено като трудово правоотношение в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Съдът е приел, че предвид установените обстоятелства по делото, на основание чл. 405а, ал. 2 КТ правилно е издадено обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно установено, че по повод сигнал за констатирана смърт на лицето Д. М. М. на 21.12.2015 г. е извършена проверка от старши инспектор в дирекция „Инспекция по труда” гр. Б.д, относно предоставянето на работна сила от починалото лице в полза на земеделския производител Г. З. Ч. във ферма за отглеждане на едър рогат добитък, находяща се в местността „Ч.” в района на [населено място]. При проверката е установено, че Д. М. е извършвал дейности, свързани с отглеждането на животните – доене на кравите, почистване на обора, изкарване на животните на паша, в стопанисваната от Г. Ч. ферма за отглеждане на едър рогат добитък, по указания и нареждане на същия, за което е получавал възнаграждение. На датата 21.12.2015 г. сутринта Д. М. отишъл да пусне животните на Г. Ч. на паша, а последният отишъл заедно с Д. М. /друго лице, което също полагало труд във фермата/ в друг обор да извършват дейност, свързана с обезпаразитяване на крави; на връщане Д. М. отишъл да смени Д. М. и го намерил мъртъв в местността „Ч.” около 11, 15 часа.
При установените по делото фактически обстоятелства, правилно е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от Д. М. М. дейност като работник във ферма за отглеждане на едър рогат добитък е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение – престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу възнаграждение, установено е също наличие на работно място, както и време за работа и почивка, както и извършване на работата по указания и под контрола на работодателя.
Пред съда не е оспорено естеството на осъществяваната дейност, като в тази връзка следва да се подчертае, че от съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение имат съществените елементи на правоотношението, а не квалификацията на правоотношението, която се прави от страните по него. Изпълнението на повтаряеми, еднородни по своя характер функции, свързани с отглеждането на едър рогат добитък, като доене на крави, обезпаразитяване на животни, почистване на обора, извеждане на животните на паша, представлява престиране на работна сила. Мястото на работа е обусловено от мястото, на което се изпълняват тези дейности – обора и местата за доене, за обезпаразитяване и за паша, а работното време и времето за почивка са обусловени от естеството и особеностите на изпълняваните трудови функции. Изпълнението на работата по указания и под контрола на земеделския производител Г. Ч. е безспорно установено, като включително за деня на злополуката е установено, че разпределението на трудовите функции между лицата, които са изпълнявали дейности във фермата /самия Ч., пострадалия Д. М. и Д. М./ е извършено от Г. Ч.. Твърденията на последния, че Д. М. е идвал инцидентно /за по 1-2 дни през годината/, за да му помага при доенето на животните и почистването на обора, се приема като защитна теза, тъй като на първо място, в дадените непосредствено след инцидента писмени обяснения от Г. Ч. не е изложено такова твърдение, на следващо място, посочените дейности се извършват непрекъснато във всяка ферма за отглеждане на добитък и необходимостта от извършването им не е инцидентна или кампанийна, на трето място, се опровергават от съвкупния анализ на свидетелските показания на разпитаните по делото като свидетели Д. С. М., И. М. М. /брат на пострадалия/ и А. Д. П. /собственик на ферма за отглеждане на едър рогат добитък, в съседство/. Дейността по извеждане на животните на паша е дейност в полза на земеделския производител. Твърдението, че животните били изведени на паша самоволно от Д. М. на датата на инцидента е без значение за естеството на правоотношението, освен това посоченото твърдение не е подкрепено с никакви доказателства. Същевременно осигуряването на достъп до животните, който е необходим, за да бъдат изведени на паша, е индиция за съгласие, освен това земеделският производител е закарал Д. М. до мястото, където Д. М. е пасял кравите, за да го смени, което също установява действия по указание и под контрола на земеделския производител. Наведените твърдения, че пострадалият М. често е употребявал алкохол също са без значение за естеството на правоотношението между същия и земеделския производител. Продължителността на периода, през който е осъществявана дейността е без значение за характера на правоотношението, тъй като трудовото правоотношение може да възникне и за определен период от време и/или при непълен работен ден.
Твърдението и доводите в писмените бележки във връзка със съдържащо се в постановлението предписание за сключване на трудов договор с лицето Д. М., са неотносими, тъй като на първо място в обжалваното пред съда постановление няма такова предписание, а на следващо място - в случаите на смърт на работника на работодателя изобщо не се дава предписание да предложи сключване на трудов договор, съгласно чл. 405а, ал. 5 КТ.
Предвид изложеното, правилно е преценено от административния орган, че между страните съществува трудово правоотношение, което в нарушение на императивни законови разпоредби не е уредено като трудово чрез сключване на писмен договор. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 551/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 25/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Решението не подлежи на обжалване.