Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 9710 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 465 от 03.08.2021 г., постановено по адм. дело № 1110/2020 г. Административен съд (АС) - Хасково е отменил Решение към MRN 20BG002002035164R9/27.08.2020 г., с рег. № 32-331902/12.11.2020 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска към Агенция „Митници“, като е осъдил Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“ да заплати на „Евротекс“ ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, [улица], разноски по делото в размер на 810,00 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД М. В. (правоприемник на ТД Северна морска) към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Л. Т.. В същата се правят оплаквания, че решението на АС – Хасково е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът обосновава съмненията относно декларираната митническа стойност както с обстоятелството, че декларираната митническа стойност е по-ниска от справедливата цена за ЕС, така и с извършения на база наличната информация в митническата информационна система сравнителен анализ. Счита заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) за неотносимо, тъй като то възпроизвежда единствено какво е отразено в счетоводството на дружеството, а не реалната митническа стойност на стоката. Наред с това касаторът обосновава приложението на способа за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, 3 от МКС след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 анализ. Счита, че установената задължителна последователност на условията за определяне на митническата стойност не е нарушена, а прилагането на точки „а”, „б“, „в“ и „г“ от чл. 74, 2 от МКС е било невъзможно поради непредставяне на достатъчно данни в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока от MRN 20BG002002031261R4/17.06.2020 г. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на изложените твърдения. Решението се оспорва и в частта на присъдените с него разноски, като са изложени доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Хасково. Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответното по касационната жалба дружество - „Евротекс“ ЕООД , с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, [улица], представлявано от управителя Я. П., чрез своя процесуален представител адв. С. Ж., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решението си АС – Хасково е отменил Решение към MRN 20BG002002035164R9/27.08.2020 г., с рег. № 32-331902/12.11.2020 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закон за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 66в от ЗМ във връзка с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 77, 1 във връзка с чл. 85, 1 във връзка с чл. 101, 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК: е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната от дружеството стока, определена е нова митническа стойност на внасяните от „Евротекс“ ЕООД стоки, коригирана е митническата декларация, като стойността на стока № 1 е увеличена, в резултат на което са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 414,43 лева и ДДС в размер на 11646,80 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). На стр. 3 – 5 от решението на първоинстанционното дело административният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения митнически акт – извършения внос от страна на дружеството жалбоподател на „употребявани дрехи“ от Пакистан, вида и количеството на стоката, начина на деклариране и представените документи, съставения протокол за митническа проверка от 28.08.2020 г., разменената документация между административния орган и вносителя във връзка с образуваното административно производство. Възпроизведено е и основанието за издаване на оспореното решение. На стр. 4 и 5 от съдебния акт подробно е възпроизведено и заключението на вещото лице по ССчЕ. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения административен акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в предвидената писмена форма и при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като е спазено и изискването на чл. 22, 6, изречение първо от Регламент (ЕС) № 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. По констатациите на митническия орган с МД MRN 20BG002002035164R9/27.08.2020 г. „Евротекс“ ЕООД е декларирало за режим „допускане за свободно обращение“ „употребявани дрехи - 650 пакета“, 16 541 кг. бруто тегло, 16 216 кг нето тегло, държава на износ Пакистан, с деклариран произход Пакистан, с обща фактурна стойност 31 465,00 щатски долари при курс за митнически цели 1,68926 лева за 1 щатски долар и посочени код по комбинирана номенклатура (КН) - 63090000 и по Тарик – 6309000000, с износител Р. Г. Карачи, с приложени към МД търговска фактура SHC/014/2020-21 от 18.07.2020 г., опаковъчен лист, коносамент № MEDUPK906378, фактура за транспортни и други разходи, фактура за изготвяне на митнически документи, сертификат за фумигация, платежни нареждания за внасяне към бюджета на мито и ДДС, и пълномощно, като за стока № 1 по декларацията с код по ТАРИК 639000000 е декларирана митническа стойност 3,28 лв/кг условие на доставка CFR Варна. Съдът е посочил, че административният орган е аргументирал съмненията си относно декларираната митническа стойност с обстоятелството, че декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, като в тази връзка се е позовал и на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 от 16.06.2016 г. Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност освен сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT данни на Евростат за подробна статистика за международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местонахождение за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т. нар. „справедливи цени“, при който анализ е установено, че декларираната цена на внасяната стока е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, която е 7,39 лв./кг.

В съобразителната част на административния акт се сочи, че когато истинността на договорената стойност не може да бъде проверена, се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса. За приблизително същия период не се установили декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за „идентични стоки“. Открити са стоки „употребявани дрехи“ от същия износител, но не можело да се определи категорично, че се касаело за „идентични стоки“, които били еднакви във всяко едно отношение. На следващо място, доколкото в митическата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение не са намерени резултати за декларирани и приети митически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски, митническите органи са счели за неприложим и методът по чл. 74, 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Наред с това, неприложим според митническия орган бил и третият вторичен метод по чл. 74, пар. 2, б. „в“ от Регламента поради липсата на статистическа или друга база данни, съдържаща информация за единичната цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Разпоредбите на чл. 74, пар. 2, б. „г“ от Регламента също не могат да се приложат. Прието е, че при липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на стока № 1. Предвид изложеното митническата стойност на стоката е определена съгласно разпоредбата на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в размер на 3,76 лв./кг.

Наред с това първоинстанционният съд е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно определяне на митническата облагаема стойност – чл. 70 и чл. 74 от приложимия Регламент (ЕС) 952/2013, съответно разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни привила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013. Специално внимание е обърнато и на процедурата по чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и по-специално - на изискването съмненията на митническия орган относно справедливостта на декларираната митническа да бъдат мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е свързана с възможностите му. На база на последното съдът е изградил и изводи (стр. 8 от решението) относно разпределянето на доказателствената тежест и поведението, което следва да има митническия орган. Съпоставяйки даденото тълкуване на материалния закон и процедурните правила и конкретните факти по делото, първоинстанционният съд е обосновал извод, че при издаването на оспореното митническо решения са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като неправилно е приложен и материалният закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение изводите му в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Въз основа на заключението по назначената съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е извел извод, че митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата „THESEUS“ цена от 7.39 лв./кг., определена от митническия орган като справедливата и средна цена за групата стоки от продуктов код 6309000000, тъй като според съда тя не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и досежно изложеното от него, че извършеното сравняване с цената от „THESEUS“ води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код 63090000, каквито са процесните. Според съда в зависимост от обстоятелството, че системата „THESEUS“ е предназначена за експертите за борба с измамите, а с атакувания акт не са констатирани измами или други митнически нарушения, то ползването на данни от тази система за целите на сравняване и определяне на митническата стойност не би било приемливо. Съдът е приел за немотивирано и незаконосъобразно неприемането от страна на митническите органи на декларираните договорни стойности на стоката, доколкото в решението на органа липсват други изложени данни. 2. Отделно от изложеното, съдът е приел, че според експертизата, доколкото таблицата на лист 91 в кориците на делото сочи внос в отделни страни на ЕС на артикули от продуктов код 63090000, то не е ясно какъв е относителният дял на отделните артикули в общата сума. Видно от заключението, всеки отделен продукт имал собствена конкретна цена, поради което съдът е приел, че в случая тази информация не би могла да служи за анализ на митническата стойност за целите на митническото облагане. Наред с това е прието, че след сравняване на обхвата на артикулите в двете номенклатури (ТАРИК тарифен код 6309 00 00 и Theseus Product cote 63090000) в т. 210 от експертизата, се установява, че обхватът на артикулите в Theseus е значително по-широк, като там се включват и одеяла и пътни одеяла, домакинско бельо и артикули за вътрешно обзавеждане и други, а процесният внос е само употребявани дрехи. 3. На следващо място, според съда, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ изрично се установява, че плащането на декларираните в процесната МД от 27.08.2020 г. стоки по фактура SHC/014/2020-21/18.07. е извършено на 28.07.2020 г. от банковата сметка на жалбоподателя по банковата сметка на износителя, което е потвърдено от наличните по делото суифт и банково извлечение, като посоченото обстоятелство е регистрирано и в счетоводството на жалбоподателя. Изложеното мотивирало съда да приеме за неоснователно съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Отделно от това, доколкото вещото лице е работило върху подробна фактура SHC/360/2018-19/24.05.2019 г. с посочване на отделните артикули, единични цени, тегло и други показатели, приета по делото, без оспорване от същата страна, ведно с нейния надлежен превод, съдът не е възприел доводите на митническия орган, че експертното заключение е непълно и неточно по причина, че изводите на вещото лице касаели фактура, която не е била представена като годно доказателство по делото. В тази връзка съдът е приел, че при изготвяне на заключението си вещото лице не се е позовало на неприета по делото като писмено доказателство фактура със същия номер, като същата не представлявала и подробна такава. 4. На последно място съдът е приел, че решението на митническия орган е немотивирано и в частта му, в която митническата стойност на стоките е определена съгласно вторичния метод по член 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото не е изчерпано последователното прилагане на букви от „а“ до „г“ от 2. Според съда мотивите в решението в тази посока са формални и не съответстват на изискванията на материалния закон и събраните по делото доказателства, като липсват посочени конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето на митническата стойност по някой от методите по по член 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изключвани в установената последователност. Съдът е приел, че при липсата на извършен анализ от административния орган на разумните способи, изискуеми от приложената правна норма на чл. 140 от посочения Регламент за изпълнение в различните ѝ хипотези, не става ясно коя от хипотезите – на буква „а“, „б“ или „в“ на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. административният орган е приел за относима, както и защо митническата стойност на стоките не е приета именно въз основа на стойността по цитираната в решението митническа декларация.

Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК и като немотивирано, при липса на материалноправни предпоставки за издаването му и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила следва да бъде отменено.

Решението на Административен съд – Хасково е правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ и е приложил правилно материалния закон.

Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически изводи, спрямо които правилно е приложил материалния закон.

Настоящият състав намира, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации – „употребявани дрехи“ – 650 пакета, 16 541 кг. бруто тегло, 16 216 кг нето тегло, класирана в код по Тарик 6309000000, внос от Пакистан. Съобразно тази декларация митническата стойност е определена по чл. 70, параграф 1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. С митническата декларация е декларирана от „Евротекс“ ЕООД договорната (фактурна) стойност 3,28 лв./кг. с условие на доставка CFR Варна. По делото е представена търговска фактура SHC/014/2020-21 от 18.07.2020 г. на стойност 31 465,00 щатски долари, опаковъчен лист, коносамент № MEDUPK906378, фактура за транспортни и други разходи, фактура за изготвяне на митнически документи, сертификат за фумигация, платежни нареждания за внасяне към бюджета на мито и ДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесните стоки.

Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Прилагането на 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, 2, не обосновава приложението на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г.

Правилен изводът на съда, че приетата от митническия орган за „справедлива цена“ 7,39 лв./кг за процесната стока не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени, при вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е аргументирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството фактурна стока, което прави решението му немотивирано. Използваната таблица от системата „THESEUS“ без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от „Евротекс“ ЕООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Пакистан. Правилно се отбелязва в съдебното решение, че системата „THESEUS“ е предназначена за експертите за борба с измамите, а в митническото решение няма позоваване, нито е констатирана такава измама с процесния внос, поради което по този начин използването на посочената таблица от информационната система „THESEUS“ води до изкривяване на информацията и по този начин не позволява обективно да се определи действителната цена на стоките.

Наред с изложеното следва да бъде посочено, че в съответствие със заключението по приетата без оспорване от страните ССчЕ, АС – Хасково е достигнал до законосъобразния извод, че плащането на декларираните в процесната МД от 27.08.2020 г. стоки по фактура SHC/014/2020-21/18.07.2020г. е извършено на 28.07.2020 г. от банковата сметка на жалбоподателя по банковата сметка на износителя, което е потвърдено от наличните по делото суифт и банково извлечение, като посоченото обстоятелство е регистрирано и в счетоводството на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Неоснователно, в тази връзка, се поддържа от касационния жалбоподател, че изслушаната по делото експертиза е неотносима. Въз основа на заключението е установен фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Обжалваното решение е правилно и в частта на присъдените разноски. Същите са определени в общ размер, възлизащ на сумата от 810,00 лева, като включват: 50,00 лева за внесена държавна такса, 400,00 лева - общо внесен депозит за изготвяне на експертиза и 360,00 лева - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, доколкото същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а и с обема на предоставената адвокатска защита. В този смисъл са и изложените от първоинстанционния съд аргументи за размера на поисканите и действително извършени разноски за производството.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 480,00 лева, съгласно представените на л. 19 – 21 от настоящето дело доказателства за тяхното извършване. Доколкото въпросното възнаграждение се отклонява в незначителен размер от размера на минималното адвокатското възнаграждение, определено при условията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 8, ал. 1, т. 2, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465 от 03.08.2021 г., постановено по адм. дело № 1110/2020 г. Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Евротекс“ ЕООД , с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, [улица], представлявано от управителя Я. П., разноски по делото за касационната инстанция в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Ц. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА