Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - София срещу решение № 325 от 16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7527/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на И. В. Й. е отменена издадена от касатора заповед № Л-803/13.07.2016 г. за наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 204, ал. 1, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът Й., чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Съображения в тази насока излага в депозирания писмен отговор, в съдебно заседание и в представената писмена защита .
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно поради следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен и е уважил жалбата.
Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Обосновано е приел съдът, че дисциплинарнонаказващият орган е извършил нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като писмените обяснения на служителя предствляват възражение във връзка с извършената проверка от комисията, което не е адресирано до дисциплинарно наказващия орган. Същият дори не ги е приел. Няма и данни Й. да е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание. Това нарушение на императивна законова правна норма е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се разглежда спора по същество.
Нарушени са и разпоредбите на чл. 206, ал. 2 и 4 от ЗМВР, като ответникът не е обсъдил кадровото досие на И. В. Й. и последиците от деянието му - тютюнопушене, забранено със заповеди на посочените места в ГДИН, като доказателсва за запознаването му с тях не са представени в хода на съдебното производство. Липсват и мотиви за вината и цялостното поведение на лицето, мотиви за определяне на вида и размера на наложеното наказание.
При събраните доказателства, обосновано съдът е счел, че наложеното наказание "порицание" за срок от 6 месеца е несъразмерно тежко предвид извършеното от Й. и е в несъответствие с целта на дисциплинарната санкция. Запалване на цигара от страна на служителя, което не е безспорно установено от свидетели очевидци, е маловажен случай, за който при доказаност следва да бъде наложено наказание за маловажни случаи "мъмрене" съгласно чл. 198 от ЗМВР.
С оглед на изложеното решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 500 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие. За възстановяването им следва да се осъди ГДИН - юридическо лице съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, от чийто бюджет да бъдат платени на Й..
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7527/2016 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието да заплати на И. В. Й. сумата 500 (петстотин) лева разноски. Решението е окончателно.