Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. А. ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА АНДОНО[Фирма 1]ОЛИНА БОГДАНОВА

при секретар А. Г. И. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаВ. А. по адм. дело № 9705/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. С. срещу Решение №491 от 16.06.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, по административно дело №429/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Акт №94-00-2819/11.03.2021 г. на директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е отказано на Н. С. да бъде възстановена сумата за платена годишна винетка с ID 21030710275530.

Касационният жалбоподател – Н. С., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва извода на съда, че липсва неоснователно обогатяване на ответния административен орган при заплащането на две винетни такси за един и същи автомобил за почти идентични периоди. Сочи, че дублираната винетка, обхваща период, който все още не е изтекъл по първата винетка, поради което плащането по втората винетка се явява без правно основание и подлежи на връщане. Твърди неприложимост на Процедурата по възстановяване на недължимо внесени такси, публикувани на официалната интернет страница на административния орган, защото същата не е нормативен акт. Приложим, според касатора, е общият принцип за забрана на неоснователното обогатяване - чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Сочи, че в случая правото, което се придобива със заплащането на втората винетна такса е вече придобито, поради което очевидно втората винетна такса няма как да породи правото на преминаване през националната пътна мрежа, поради което тази такса по силата на чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) подлежи на възстановяване на платеца.

Моли съда да отмени, съдебното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Л. К., Адвокатска колегия - Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Националното ТОЛ управление (НТУ) при Агенция „Пътна инфраструктура“, счита същата за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил законосъобразност на обжалвания административен акт като изложените в жалбата касационни основания са неоснователни.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрк. С. Лазарова

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

Н. С. е собственик на л. а. с ДК [рег. номер на МПС] .

На 29.01.2021 г., в 1,27 ч., е заплатена годишна електронна винетка с ID 21012920511144 за лек автомобил с ДК [рег. номер на МПС] , с период на валидност 31.01.2021 г. – 30.01.2022 г.

На 07.03.2021 г., е заплатена годишна електронна винетка с ID 21030710275530 за лек автомобил с ДК [рег. номер на МПС] , с период на валидност 07.03.2021 г. – 06.03.2022 г..

На 08.03.2021 г. Н. С. подава „заявление за възстановяване на недължимо внесени такси по чл. 10 от Закона за пътищата (ЗП), в т. ч. при заплатена два или повече пъти винетна такса за един и същи номер на автомобил“, вх. №94-00-161, до Областно пътно управление – гр. Пазарджик.

На 11.03.2021 г. с Акт №94-00-2819 директорът на НТУ е отказал да възстанови винетната такса, на основание утвърдената Процедура за възстановяване на недължимо внесени такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП - винетни такси, тъй като, съгласно Процедурата, разликата в периодите на валидност между заплатените винетни такси не следва да е повече от 3 (три) дни, в случай, че и двете винетни такси са платени в брой или с картово плащане, а в случая разликата в периодите на валидност на двете годишни електронни винетки е 34 (тридесет и четири) дни.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие на материалния закон. Според съда за да е налице неоснователно разместване на блага и възникване на право на възстановяване на недължимо платена винетна такса, е необходимо пълно съвпадение на данните, а именно - за едно и също превозно средство, с едни и същи регистрационни номера, държавна регистрация и емисионен клас, както и с един и същ период на валидност. Приема, че действително има период на дублиране по двете винетки, но това не води до недействителност на втората винетка, която има действие и е за период извън този на вече платената и тя ще даде право на ползване на платената пътна мрежа, като плащането не се явява без основание. Направен е извод, че в случая не е приложим чл. 4б ЗДТ и е налице основание за отказ за възстановяване на платената от жалбоподателя втора по време годишна винетна такса.

Въз основа на горното прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля подадената жалба

Решението е неправилно.

Както правилно приема първоинстанционният съд, в случая се касае за правоотношение, възникнало от дейност по събиране на държавна такса, определена със закон, в полза на държавата, която дейност се реализира от орган с властнически правомощия, т. е. налице е административна дейност, основана на власт и подчинение. Направеното волеизявление с властнически характер засяга права и законни интереси на искателя, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол.

Административният орган се позовава на процедура по възстановяване на недължимо внесени такси, публикувана на официалната електронна страница на Агенция „Пътна инфраструктура”. Процесната процедура представлява вътрешноведомствен акт. Възстановяването на внесени такси по чл. 10 ЗП, по аргумент на чл. 55 ЗП се осъществява по реда на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 4б ЗДТ, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Утвърдената от и. д. председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ процедура, не може да дерогира правило, установено в закон, а липсата на нормативно установен ред за връщането на недължимо платени винетни такси, не е основание за отказ от тяхното връщане.

От доказателствата по делото се установява, че касаторът е заплатил две годишни винетни такси, като е налице дублиране на периода, за който са заплатени двете такси, с разлика от 34 дни. С извършените плащания на 29.01.2021 г. и на 07.03.2021 г. касаторът е получил съответно два документа - две електронни винетки за ползване на платената пътна мрежа с горепосочените номера и срок на валидност, който срок частично се припокрива. Като вид такса винетката представлява плащане за предоставяне на услуга по искане на потребителя, изразяваща се в правото да ползва платената пътна мрежа на Р. Б. Тази услуга обаче не може да бъде предоставена повече от веднъж за един и същ период и за един и същ автомобил при правилно декларирани негови данни. Това означава, че за съвпадащия по двете винетни такси период на валидност ответникът е получил плащане на услуга, която вече е била заплатена от касатора за същия период и за същия автомобил. Следователно плащането на втората винетна такса за период, съвпадащ с периода на валидност на първата винетна такса, т. е. за същата услуга е недължимо извършено от касатора, тъй като липсва законово или договорно основание за това. Плащането се явява без основание, което обосновава приложимостта на чл. 4б ЗДТ.

С оглед изложеното решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което оспореният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Административното производство е започнало по инициатива на касатора, поради което преписката следва да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, съдът следва да осъди А. П. инфраструктура – юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 680 лв., от които 10 лв. държавна такса пред първоинстанционния съд, 70 лв. държавна такса пред касационната инстанция и по 300 лв. за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно договори за правна защита и съдействие от 27.06.2021 г. и 14.02.2022 г.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №491 от 16.06.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, по административно дело №429/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт №94-00-2819/11.03.2021 г. на директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, за ново произнасяне по заявление с вх. №94-00-161/08.03.2021 г. на Н. С., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА А. П. инфраструктура, гр. София, [улица], да заплати на Н. С., гр. Пазарджик, [улица], 680,00 (шестстотин и осемдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Калина Арнаудова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. А. п/ Полина Богданова