7№ 227

гр. София, 22.03. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. С

при секретаря Р. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 896 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 409/ 06.11.2017 г. по гр. д. № 509/2017 г., с което Окръжен съд–Хасково, потвърждавайки решение № 302/18.05.2017 г. по гр. д. № 2883/ 2016 г. на Районен съд–Хасково, е отхвърлил иска, предвиден в чл. 422 ГПК, след издадена заповед за изпълнение от 14.10.2016 г. по ч. гр. д. № 2151/2016 г. на Районен съд – Хасково, да се признае за установено, че Н. П. Д. дължи на В. А. Я., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „Пром – Инвест – М. Я – В. Я“, сумата 16 000 лв.–получена без основание на 12.10.2011 г.

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правните въпроси: 1. Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника? и 2. Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?

По първия въпрос.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест...