О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

София, 06.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч. гр. дело № 3612 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. Д. и Д. Н. Д., чрез адв. В. М., против определение № 576 от 23. 07. 2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ОС – Силистра, с което е допълнено, на основание чл. 248 ГПК, решение № 98 от 4. 06. 2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ОС – Силистра в частта за разноските, като ищцата М. В. Д. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, да заплати на ответниците Т. К. Д. и Н. С. К. по 600 лв. на всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а ищецът Д. Н. Д. е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, да заплати на ответниците Т. К. Д. и Н. С. К. по 600 лв. на всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Твърди се незаконосъобразност на определението, тъй като ищците са осъдени да заплатят два пъти направените от ответниците разноски при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и то без направено искане от ответниците – с твърдения, че за пръв път искането е направено с молбата по чл. 248 ГПК. Твърди се, също, че възнаграждения от по 1200 лв. на всеки от ответниците, са прекомерни – несъответни на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от адвокатите – пълномощници на ответниците по иска действия в първоинстанционното производство.

Подаден е отговор на частната жаба от ответниците Н. С. К., чрез адв. Д. Г., и Т. К. Д., чрез адв.П. Й., с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е по чл. 274, ал. 2, а не по чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което разглеждането й не е обусловено от преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Въззивният съд се е произнесъл по допустими молби по чл. 248 ГПК – подадени от Т. К. Д., чрез адв. П. Й., и от Н. С. К., чрез адв. Д. Г.. Тъй като молбите са за допълване на въззивното решение в частта за разноските, то допустимостта им й не е предпоставена от представяне на списък по чл. 80 ГПК, а и в случая списъци по чл. 80 ГПК са били представени от адвокатите – пълномощници на ответниците, в проведеното пред районния съд последно открито съдебно заседание.

Предвид обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на исковото производство, образувано по предявен от М. В. Д. и Д. Н. Д. против Т. К. Д. и Н. С. К. положителен установителен иск за собственост на гараж, и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 е 4 ГПК, ищците дължат на ответниците по иска заплащане на разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, включително и разноските, направени за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Пред първоинстанционния съд ответниците са направили своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и са представили списъци по чл. 80 ГПК. Пред въззивната инстанция са поискали присъждане и на разноските за въззивното производство, наред с присъдените с първоинстанционното решение, като отново са представили списък по чл. 80 ГПК. С оглед на изложеното, неоснователно е оплакването на частните жалбоподатели, че исканията за присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения за първоинстанционното производство са направени за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК.

В първоинстанционното производство адвокат Д. Г. е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен с Н. С. К., от който е видно, че на 9. 03. 2023 г. е договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд в размер на 1200 лв.

До приключване на първоинстанционното производство обаче не са представени доказателства за договорено и платено от ответницата Т. К. Д. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд в размер на 1200 лв. Ответницата по иска е била представлявана от адв. П. Й.. Към подадения от адвоката отговор на исковата молба е приложено пълномощно, с което адв. Й. е упълномощен да представлява ответницата по делото пред РС – Силистра. На втората страница от пълномощното се съдържа договор за правна защита и съдействие, който не съдържа подпис на страните, размер на адвокатско възнаграждение, определен начин за плащането му, изявление за плащане на възнаграждението или част от него в брой от клиента на адвоката (л. 82 от делото на РС). В този смисъл, недоказано е твърдението на ответницата Д. за направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното й представителство пред районния съд от адв. Й. в размер на 1200 лв.

При тези данни, законосъобразен е изводът на въззивния съд за основателност на молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Н. С. К., с която се претендира допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез осъждане на ищците да заплатят на ответника Н. С. К. и сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на посочения ищец пред първата инстанция. Следва да се посочи, че нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция ищците М. Д. и Д. Д. са направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното и платено възнаграждение, а такава преценка се прави само по искане на страната, видно от редакцията на цитираната норма. За пълнота на изложението следва да се посочи, че договорените от ищците М. Д. и Д. Д. възнаграждения за процесуалното им представителство пред първоинстанционния съд от адв. В. М., също са с размери от по 1200 лв.

Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд за основателност на молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Т. К. Д., с която се претендира допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез осъждане на ищците да й заплатят сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното й представителство на пред първата инстанция. Този извод противоречи на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, според които, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, се присъждат само „направените“ от ответника разноски. В случая е останало недоказано твърдението за ответницата Д. за заплащане на сумата 1200 лв. за адвокатско възнаграждение за представителството й пред районния съд от адвокат.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която ищците са осъдени, на основание чл. 248 ГПК, да заплатят на ответницата Т. Д. общо сумата 1200 лв. (по 600 лв. всеки от тях) разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, вместо което бъде постановено определение, с която молбата на ответницата по чл. 248 ГПК – оставена без уважение. В останалите части определението по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено.

Не следва да се уважават претенциите на страните за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, не се дължат разноски в производството по определяне дължимостта и размера на разноските по делото. Определението по чл. 248 ГПК не представлява приключващ делото съдебен акт по смисъла на чл. 81 ГПК, а изменя или допълва в частта за разноските приключващия делото съдебен акт. Целта на производството е да се разреши процесуалният спор относно дължимостта на разноските и размера им, поради което не следва да се допуска провеждането му да генерира нови задължения за разноски. Противното разрешение би противоречало на целта на установената в чл. 78 ГПК уредба на отговорността за разноските.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 576 от 23. 07. 2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ОС – Силистра в частта, с която е уважена подадената от Т. К. Д. молба по чл. 248 ГПК, вх. № 2339/10. 06. 2025 г., за допълване на решение № 98 от 4. 06. 2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ОС – Силистра в частта за разноските, като ищцата М. В. Д. е осъдена да й заплати сумата 600 лв. и ищецът Д. Н. Д. е осъден да й заплати сумата 600 лв. (общо двамата ищци – 1200 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред първата инстанция И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. К. Д. молба по чл. 248 ГПК, вх. № 2339/10. 06. 2025 г., за допълване на решение № 98 от 4. 06. 2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ОС – Силистра в частта за разноските, чрез осъждане на ищците М. В. Д. и Д. Н. Д. да й заплатят общо сумата 1200 лв. (по 600 лв. всеки от тях) разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 576 от 23. 07. 2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ОС – Силистра в частта, с която е уважена подадената от Н. С. К. молба по чл. 248 ГПК, вх. № 2491/18. 06. 2025 г., за допълване на решение № 98 от 4. 06. 2025 г. по в. гр. д. № 130/2025 г. по описа на ОС – Силистра в частта за разноските, като ищцата М. В. Д. е осъдена да му заплати сумата 600 лв. и ищецът Д. Н. Д. е осъден да му заплати сумата 600 лв. (общо двамата ищци – 1200 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред първата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :