Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ} и е образувано по жалба с вх. № 11-09-330/06.06.2016 г. по регистъра на Висшия съдебен съвет /ВСС/, подадена от Р. П. М. – прокурор в Специализирана прокуратура, против решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 8 от протокол № 1 от заседание на 26.04.2016 г., с което е потвърдено на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ, наложеното със заповед № 864 / 29.12.2015 г. на А. А. – и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура(СП), дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка” на Р. П. М., прокурор в Специализирана прокуратура, командирована в Софийска градска прокуратура, за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ.

Жалбоподателката навежда доводи за нарушение във формата на акта, съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствието му с целта на закона – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Позовава се на липса на мотиви във връзка със забавените преписките, по които прекият административен ръководител е наложил наказание и неточно посочване на правното основание в заповедта за ангажиране на дисциплинарната отговорност, което е нарушило правото ѝ на защита.

Посочва, че не са налице съставомерните елементи на деянието от обективна страна – „системност” и „бездействие”, както и субективният елемент от фактическия състав, какъвто е виновното поведение.

Нарушен е и принципът за съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 АПК.

Отбелязва, че вмененото ѝ нарушение за забавяне на пр. пр. явен № 187 / 2014 г., секр. № 7-664 / 2014 г. по описа на СП е неналично. Посочва, че забавянето се дължи на пропуски в работата на деловодството, служителите от което не са ѝ докладвали процесната преписка.

Във връзка с пр. пр. № 251 / 2014 г. по описа на СП сочи, че констатациите на дисциплинарнонаказващия орган са неверни, тъй като производството не е прекратено на основание чл. 369, ал. 2 НПК и прокуратурата не е загубила процесуалните възможности да реализира наказателна отговорност по отношение на обвиняемите лица, поради бездействие на наблюдаващия прокурор. Посочва, че във връзка с тази преписка, която е присъединена към пр. пр. № 229 / 2014 г. по описа на СП е образувано нохд № 1125 / 2014 г., по което има постановена присъда.

По пр. пр. № 257 / 2013 г. по описа на СП жалбоподателката твърди, че упражняваното ръководство и надзор върху досъдебното производство се е осъществявало на екипен принцип от нея и прокурор К. Т. и е недопустимо да бъде ангажирана единствено нейната дисциплинарна отговорност. Наред с това посочва, че е предприела активни процесуални действия, давайки конкретни указания на разследващия полицай при ОД на МВР – Кюстендил по събиране на допълнителни доказателства, провеждайки многобройни телефонни разговори и даване на методически указания и съдействие при срещаните трудности. Изготвила е своевременно искания по чл. 234 НПК. Отбелязва, че осуетяването на срочното приключване на разследването е било обусловено от обвиняемите, които са отказали да дадат сравнителен материал в НИКК-МВР за нуждите на назначената фоноскопна експертиза. Посоча, че не е отчетено и времето, през което е ползвала платен отпуск, надлежно разрешен ѝ от административния ѝ ръководител.

По пр. пр. 173 / 2014 г. по описа на СП, съдържаща материали, представляващи класифицирана информация по ЗЗКИ е налице забавяне продиктувано от извънредна заетост и поради недокладването ѝ от служителите от регистратурата по класифицирана информация в периода 18.06.2014 г. – 12.01.2015 г. Под явен номер преписката не е фигурирала в системата на УИСС, нито в „Електронен регистър за срочността на разследването и проверките, произнасянето от прокурор и задържането под стража”, където е следвало да бъде отразена от служители на СП. Касае се за пропуск в дейността на администрацията на съда, който е недопустимо да се вменява във вина на магистрата. Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че в случая не се е касаело за образувано досъдебно производство или възложена проверка, поради което не са налице от обективна страна съставомерните признаци на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4 ЗСВ.

Ответникът по жалбата – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не изразява становище.

Заинтересованата страна – административен ръководител на Специализирана прокуратура не изразява становище.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е основателна.

По делото е установено, че със заповед № 864 / 29.12.2015 г. и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура (СП) на основание чл. 140, чл. 310 – 327 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е наказал Р. П. М. – прокурор при СП, командирована в Софийска градска прокуратура с дисциплинарно наказание „забележка”.

За да издаде заповедта административният ръководител е приел, че в „писмените си бележки прокурор М. не отрича установените факти, свързани с преписките обект на дисциплинарно обследване, а изразява несъгласие с крайните изводи за осъществяване на дисциплинарно нарушение и за това е безпредметно възпроизвеждането в дисциплинарнонаказващия акт на установените в хода на производството факти, свързани с тези преписки”. Въпреки тази констатация дисциплинарноказващият орган е приел за извършени следните нарушения: „1. По пр. пр. № 187 / 2014 г. по описа на СП прокурор М. се е произнесла едва на 23.12.2014 г. с постановление за възлагане на проверка след период от 7 месеца, а преписката и е докладвана на 20.05.2014 г. (въпреки че срокът за произнасяне е едномесечен); 2. По пр. пр. № 251 / 2014 г., представляваща нохд № 696 / 2014 г., до командироването ѝ в СГП на 12.01.2015 г., преписката не е била решена от прокурор М., като бездействието и е довело до прекратяване на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 2 НПК. Неспазването на сроковете изразено чрез бездействие е довело до неблагоприятни последици за прокуратурата – тъй като е загубила всички процесуални възможности да реализира наказателната отговорност по отношение на обвиняемите лица; 3. По досъдебно производство по пр. пр. № 257 / 2013 г. на СП – повече от 3 месеца не се е произнесла по молба на защитник, адвокат В. Н. Р., за отмяна на мярка за неотклонение в хипотезата на чл. 234, ал. 8 НПК, въпреки задължението ѝ произтичащо от тази хипотеза на процесуалния наказателен закон и това е довело до неблагоприятни последици за обвиняемото лице.; 4. По пр. пр. № 173 / 2014 г., пр. пр. РКИ № 7 – 588 / 2014 г. по описа на СП, прокурор Р. М. е била определена за наблюдаващ прокурор, като преписката ѝ е била докладвана на 12.05.2014 г. и до командироването ѝ в СГП на 12.01.2015 г. не е била решена.”

При тези нарушения и. ф. административен ръководител е приел наличие на системност и на фактическия състав на дисциплинарното нарушение – действие, което накърнява престижа на съдебната власт.

На стр. 6 от своята заповед дисциплинарнонаказващият орган е приел, че фактите по производството по тези две (пр. пр. № 251 / 2014 г. и по пр. пр. № 257 / 2013 г. на СП), а и по останалите преписки обект на проверка установяват виновно осъществяване на елементите на фактическите състави на нарушения както по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, така и по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ.

В своята заповед и. ф. административен ръководител е възприел и част от доводите на прокурор М., в качеството им на смекчаващи обстоятелства във връзка с ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата, а именно: 1.Специализираната прокуратура е една от най-натоварените прокуратури в страната, която работи по дела, отличаващи се с изключителна обемност, фактическа и правна сложност.; 2. Отчел е лошата организация на работа на деловодството на Специализираната прокуратура през процесния период, както и липсата от страна на тогавашния административен ръководител на каквито и да е действия по урегулиране на натовареността на прокурорите и участието им в съдебни заседания.; 3. За процесния период личната натовареност на прокурор М. макар и не от най-високите е висока.; 4. При натовареността е била отчетена и работата на прокурор Р. М. по преписки, досъдебни производства и нохд, по които е била т. нар. „втори” прокурор.; 5. Не на последно място при определяне на наказанието административният ръководител е отчел и факта за високото качество на изготвените прокурорски актове на прокурор М., които са подробно и детайлно аргументирани.

С протокол № 14 от заседание проведено на 11.04.2016 г. Комисията по дисциплинарните производства на Висшия съдебен съвет е приела, че административният ръководител на Специализираната прокуратура е образувал дисциплинарно производство в предвидените по чл. 310 ЗСВ срокове и законосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на магистрата при установено виновно поведение, изразяващо се в системно (по четири прокурорски преписки) неспазване на сроковете (забава от по 6 месеца до командироването в Софийска градска прокуратура, считано от 12.01.2015 г.), предвидени в Наказателно процесуалния кодекс за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Комисията е отхвърлила „правната конструкция” в мотивите на заповедта, че в разглеждания случай е изпълнен състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Приела е, че липсват доказателства в тази насока. Посочила е, че дисциплинарното наказание е определено в съответствие с изискванията на чл. 309 ЗСВ и е предложила на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да потвърди наложеното наказание на прокурор М..

С решение по т. № 8 от протокол № 1 от заседание на 26.04.2016 г., Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е потвърдила на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), наложеното със заповед № 864 / 29.12.2015 г. на А. А. – и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка” на Р. П. М., прокурор в Специализирана прокуратура, командирована в Софийска градска прокуратура, за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ. Позовала се е на мотивите на Комисията по дисциплинарните производства и на тези, съдържащи се в заповедта на дисциплинарнонаказващия орган.

Видно от тях е, че Комисията по дисциплинарните производства е приела квалифициране на установените нарушения единствено по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) и е изключила възможността наказанието да бъде потвърдено на второто посочено в заповедта на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура основание чл. 307, ал. 4, т. 4 – действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт.

Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет е потвърдила заповед № 864 / 29.12.2015 г. като освен основанието по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ е добавила и такова по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ без да изложи конкретни съображения за това. Това обосновава нарушение във формата поради неизлагане на конкретни мотиви за така възприетите нарушения.

Включването на ново неразглеждано от дисциплинарния орган основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност във фазата по чл. 314 ЗСВ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на оспорения акт. То нарушава правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и определения административнопроизводствен ред за установяване и доказване на вменените му дисциплинарни нарушения.

Съгласно чл. 314 ЗСВ (ред. ДВ, бр. 64 от 2007 г.) дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, като му изпраща преписката и заповедта незабавно след издаването й. Висшият съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта може да потвърди, отмени или да измени наложеното наказание по общия ред.

В хода на съдебното производство се установи и отсъствието на част от фактическите основания, изброени в решението по т. 8 от протокол № 1 от заседание на 26.04.2016 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено, наложеното със заповед № 864 / 29.12.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура дисциплинарно наказание.

Направеният в заповедта извод, че производството по пр. пр. № 251 / 2014 г., представляваща нохд № 696 / 2014 г., до командироването на прокурор М. в СГП не е била решена и това бездействие е довело до прекратяване на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 2 НПК не намира подкрепа от доказателствата по делото. Неспазването на сроковете изразено чрез бездействие не е довело до неблагоприятни последици за прокуратурата и тя не е загубила всички процесуални възможности да реализира наказателната отговорност по отношение на обвиняемите лица. Видно от материалите по административната преписка и от показанията, дадени от прокурор Г. (стр. 232) е, че пр. пр. № 251 / 2014 г. на СП е била присъединена на 17.07.2014 г. към пр. пр. № 229 / 2014 г. по описа на СП, поради дублирането им и по последната е бил изготвен и внесен от него обвинителен акт на 27.08.2014 г. в Специализирания наказателен съд, по който е образувано нохд № 1125 / 2014 г., приключило с присъда. Тези факти се удостоверяват и от представените пред Върховния административен съд съдебно удостоверение № 3347 / 04.11.2016 г. на Специализирания наказателен съд и удостоверение адм. № 480 / 2016 г. от 07.11.2016 г. на Специализирана прокуратура.

Пълното опровергаване на констатациите досежно процесната преписка и признанието за „лошата организация на работа на деловодството на Специализираната прокуратура” прави доказателствено необезпечени изводите за системност в констатираните нарушения.

Незаконосъобразно и. ф. административен ръководител на СП е приел за „безпредметно възпроизвеждането в дисциплинарнонаказващия акт на установените в хода на производството факти, свързани с процесните преписки”.

Допуснатите процесуални пропуски са рефлектирали върху изясняването на относимите за ангажиране на дисциплинарната отговорност факти и са довели до неточно прилагане на материалноправните разпоредби и в частност тези по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ.

По изложените съображения оспорените решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 8 от протокол № 1 от заседание на 26.04.2016 г. и потвърдената с него на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ заповед № 864 / 29.12.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура, с които е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка” на Р. П. М., прокурор в Специализирана прокуратура, за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ следва да бъдат отменени.

Предвид изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност в тежест на ответника по жалбата следва да бъдат поставени направените и заявени от жалбоподателката деловодни разноски, които съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК вр. с чл. 144 АПК и доказателствата към него (договор за правна защита и съдействие и фактура от 26.09.2017 г.) възлизат на сумата от 1200, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 323 ЗСВ във връзка с чл. 168 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение по т. 8 от протокол № 1 от заседание на 26.04.2016 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и потвърдената с него на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ заповед № 864 / 29.12.2015 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура, с които е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка” на Р. П. М., прокурор в Специализирана прокуратура, за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ.

ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на Р. П. М., от [населено място] сумата от 1200, 00 (хиляда и двеста) лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.