Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Г., срещу решение № 80 от 10 април 2017 година, постановено по адм. дело № 43/2017 година по описа на Административен съд С. З, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-10-ЮИР-4/11 януари 2017 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен район (РДНСК) – Югоизточен район.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район, представляван от юрк. Т. М., в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът – главният архитект на община С. З, чрез процесуалния си представител юрк. Д. В., в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд С. З е образувано по жалба на Р. Н. Д. срещу заповед № ДК-10-ЮИР-4/11 януари 2017 година на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. Д. против отказ на главния архитект на община С. З, обективиран в писмо изх. № 20-99-336/22 ноември 2016 година, да бъде съгласуван и одобрен инвестиционен проект за строеж: „Жилищна сграда с гараж“ в УПИ [номер] от кв. [номер] по плана на [населено място]. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената в закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправни норми, поради което е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно.
Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото е установено, че Р. Д. е подал заявление до главния архитект на община С. З за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за жилищна сграда с гараж с вх. № 19-01-451 от 06 октомври 2016 година. Във връзка с подаденото заявление с отговор изх. № 20-99-251 от 20 октомври 2016 година, главният архитект на община С. З е уведомил заявителя, че така подаденият за одобряване инвестиционен проект не съответства на съществените изисквания към строежите и заявителят следва да отстрани допуснатите недостатъци като е посочено, че към заявлението следва да се представи допълнителна документация, изрично изброена в отговора. С ново заявление от 08 ноември 2016 година, Д. е отстранил и представил изисканата документация. С писмо изх. № 20-99-336/22 ноември 2016 година, главният архитект е отказал да съгласува и одобри инвестиционния проект за издаване на разрешение за строеж, като се е мотивирал със заповед № 10-00-2354 от 04 ноември 2016 година на зам.-кмета на община С. З (обн. ДВ, бр. 91/18 ноември 2016 година), с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на общия устройствен план и подробния устройствен план за[жк], [населено място], но за не повече от две години, в обхвата на която заповед попада и имота, за който се иска одобряване на инвестиционния проект. Отказът на главния архитект е обжалван пред началника на РДНСК - Югоизточен район, който с оспорения в настоящето производство административен акт и с оглед допуснатото с влязъл в сила съдебен акт предварително изпълнение на заповедта за налагане на строителната забрана е отхвърлил жалбата на Д. като неоснователна и така е оставил в сила отказа на главния архитект.
При тези данни изводът на първоинстанционния съд за липса на отменително основание спрямо оспорения административен акт е правилен.
Материалната законосъобразност на административен акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. При безпротиворечивото установяване, за което между страните не се спори, че в срока за произнасяне по заявлението и към момента на издаване на отказа на главния архитект за съгласуване на инвестиционен проект, е била налице строителната забрана, чието предварително изпълнение е допуснато с влязъл в сила съдебен акт и която забрана касае територията, в която се намира процесния урегулиран поземлен имот на заявителя, правилно началникът на РДНСК - Югоизточен район и административният съд приемат, че отказът за съгласуване на главния архитект е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 4 от ЗУТ строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за която се отнася, а съгласно чл. 142, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, което на първо място е съответствието с предвижданията на подробния устройствен план. В настоящия случай при наложена строителна забрана по чл. 198 от ЗУТ за територия, в която попада процесният имот, то предвиждания на подробния устройствен план за тази територия не са налице, с оглед на което и съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж е недопустимо.
Наведените в касационната жалба оплаквания са направени и пред първоинстанционния съд, като последният е отговорил подробно и изчерпателно на всяко едно от тях, а изводите му се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
Относимите в производството факти са наличие на строителна забрана, с действието на която главният архитект се е съобразил и в законоустановения срок и въз основа на нея е мотивирал отказа си да одобри и съгласува инвестиционния проект на касатора. Административният орган, в производството по чл. 216 ЗУТ, е съобразил строителната забрана и с оглед предметния и времевия й обхват, е приел, че оспореният пред него отказ е законосъобразен, а наличието на заповедта по чл. 198 от ЗУТ е породила целените с нея правни последици.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, съдебното решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация – главния архитект на община С. З, то същото ще следва да бъде уважено, като касторът ще следва да бъде осъден да заплати на община С. З сума в размер на 200.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 година) във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 10 април 2017 година, постановено по адм. дело № 43/2017 година по описа на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА Р. Н. Д. от [населено място], [улица], [адрес] да заплати на община С. З разноски в размер на 200.00 (двеста) лева. Решението е окончателно.