Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА П. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 9751 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Аргруп 82“ ЕООД, гр. Елена, подадена чрез адв. Б., против Решение № 243/09.07.2021 г., постановено по адм. дело № 284/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 11023/19.02.2021 г., на Н. О. "Оперативни дейности" – В. Т. Дирекция "Оперативни дейности" към Г. Д. "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-72 от 23.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Ф. К. в ЦУ на НАП и е осъдено дружеството за разноски.
В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски.
Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" – В. Т. Дирекция "Оперативни дейности" към Г. Д. "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Н., оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Ангажира писмени доказателства.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Аргруп 82“ ЕООД, гр. Елена, против ЗПАМ № 11023/19.12.2021 г., на Н. О. "Оперативни дейности" – В. Т. Дирекция "Оперативни дейности" към Г. Д. "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-72 от 23.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Опреативни дейности“, ГД „Ф. К. в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" и забрана за достъп до търговски обект – магазин „GAUDI“, находящ се в гр. В. Т. [улица], стопанисван от "Аргруп 82" ЕООД, за срок от 14 дни.
Заповедта е издадена във връзка с извършена на 15.02.2021 г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която за извършена от проверяващ орган покупка и заплащане в брой на един брой мъжка блуза на стойност 69 лева, към монета на плащането на която и преди легитимацията на органите по приходите не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
Съдът е възприел описаната от административния орган фактическа обстановка, въз основа на съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, като е отрекъл възраженията на оспорващия относно доказателствената стойност на съставения ПИП серия АА № 0067448 от 15.02.2021 г., ведно с дадените свидетелски показания, като не са кредитирани тези на св. Маневска. Установил е също така и че липсва разлика между касовата наличност от ФУ и фактическата наличност, което е дължи на издадения, но след легитимацията на органите по приходите, фискален бон за извършеното плащане.
При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. Отречено е възражението на оспорващия за нарушаване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и несъобразяване с целта на закона, в която връзка е счетена за правилна преценката на административния арган, а и надлежно мотивирана, относно срока на приложената ПАМ и преследваните цели.
Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици.
По същество решението е неправилно постановено.
На първо място следва да се посочи, че неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – преценката на съда относно доказателствената стойност на ПИП противното на твърденията на касатора не е сторено ва нарушение на процесуалния закон. В съответствие с правилото на чл. 178 ал. 2 от ГПК доказателствената сила на ПИП при извършената поправка в данните относно установената фактическа наличност на парични средства е преценена съобразно останалите събрани по делото писмени доказателства – вкл. съставения от служителя на търговеца Опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката, вкл. и с аргумента, че е изцяло в полза на търговеца. Правилно е прието, че при тези факти наличието й /на поправката/ не дисквалифицира документа като официален такъв по смисъла на чл. 179 от ГПК и не го лишава от придадената му вкл. и изричната норма на чл. 50 от ДОПК доказателствена сила.
От друга страна неправилна и в нарушение на материалния закон, а и необоснована спрямо фактите по делото, е преценката на съда относно материалната законосъобразност на оспореният индивидуален административен акт, като основателни са възраженията в касационната жалба за наличието на тези касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК.
На първо място действително правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е преценката на първостепенния съд относно справяне с доказателствената тежест от страна на административния орган относно установяване материално правните предпоставки, с които новелата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“а“ от ЗДДС свързва своето проявление. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за противното.
От друга страна при преценката за материалната законосъобразност на издадената заповед, първоинстанционният съд неправилно е приел, че актът е законосъобразен като издаден в съответствие на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК – принципа за съразмерност, досежно срока на наложената мярка.
Този принцип императивно следва да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, вкл. и при налагане на ПАМ, както е в процесния случай. Това означава приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, отделно от това липсват и изложени от същия конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват прилагането на ПАМ за срок от 14 дни. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество, вкл. и необосновано е приел че срокът е надлежно мотивиран.
Съразмерността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния органа, а негово задължение.
В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.
В конкретния случай обаче не могат да се споделят крайните изводи на съда, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото.
Не се спори, че нарушението е констатирано за първи път, липсват предишни нарушения, както и на неизплатени публични задължения, липсва вкл. и установена положителна касова разлика, при които факти изводите на съда за съразмерност на определения срок от 14 дни са незаконосъобразни. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Необосновано съдът е приел, че административният орган е мотивирал заповедта в частта й на определения срок на ПАМ. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства от действителността и техни индивидуални характеристики, установени надлежно в хода на административното производство, формиращи съответни на тях фактически и правни изводи. В случая по-голямата част от изложените съображения касаят на практика целта на упражнената правна принуда, което е целта на прилаганата ПАМ, а конкретните такива са твърде общи и не обосновават предприемането на ПАМ за срок от 14 дни, в аспекта на принципа по чл. 6 от АПК и целите на мярката, дефинирани в чл. 22 от ЗАНН.
Като е достигнал до обратни изводи и е отхвърлил жалбата срещу административния акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на дружеството бъде уважена и заповедта на Н. О. "Оперативни дейности" В. Т. Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и своевременно заявени претенции за това на касатора се следва присъждане на разноските, понесени от него пред двете съдебни инстанции. Същите се констатираха в общ размер на 1 710 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Неоснователно е възражението за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар – пред първата съдебна инстанция е размерът на адвокатското възнаграждение е 750 лева, съответна за касационната инстанция – 500 лева. Определеният с чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум в случаи като процесния е 500 лева, на който съответства изплатеното възнаграждение за касационната инстанция /вкл. и при съобразяване и правилото на чл. 9 ал. 2 от същата/, а възнаграждението на адвоката за изготвяне на жалбата и процесуално представителство пред състава на АС – В. Т. не се преценя като прекомерно предвид фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство, вкл. явяване в две съдебни заседания.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 243/09.07.2021 г., постановено по адм. дело № 284/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11023/19.02.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. Дирекция "Оперативни дейности" към Г. Д. "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Аргруп 82“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Елена, [улица], сумата от 1 710 /хиляда седемстотин и десет/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. П. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА