Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, против решение № 4975 от 12.07.2016г., постановено по адм. дело № 2165/2016 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробно развити съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1400033/31.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП ГДО– София. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез адв.Х., взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните:

Производството е образувано по подадени от [фирма] искания за прихващане и възстановяване с вх.№ 10-53-03-7203/28.11.2013г., № 10-53-03-7204/28.11.2013г. и №10-53-03-7205/28.11.2013г. С исканията, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 92, ал. 10 от ЗДДС се претендират дължими лихви върху невъзстановените в срок суми по приключили процедури по приспадане на ДДС в м. 02.2009г., м. 05.2009г. и м....