Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Б. И. И. против решение № 86 от 14.10.2016 г. постановено по адм. д. № 234/2016 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 16-0869-000526/28.07.2016 г., на началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Шумен, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Шумен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите на касатора, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б. И. И. срещу Заповед № 16-0869-000526/28.07.2016 г., на началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Шумен, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на Б. И. са отнети общо 46 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно.
Правно основание за издаване на оспорения пред административния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат отм. , първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Същият размер на контролните точки е предвиден и в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към момента на издаване на оспорения пред съда индивидуален административен акт. Отнемането на контролни точки по образуваните преди влизане в сила на сега действащата наредба административнонаказателни преписки се извършва по реда на Наредба № Із-1959 от 27.12.2007 г. - пар. 2 от ПЗР на Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г.
Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. Отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в обжалваната заповед. Наказателните постановления са приложени към административната преписка (л. 12-17), връчени са лично на касатора и са влезли в сила предвид необжалването им в законоустановените срокове. Наказателно постановление № 15-0323-000317/2015 г. е връчено лично на И. и към 05.02.2016 г., датата на влизането му в сила, на касатора вече са отнети контролните точки, които надвишават със седем точки максимално допустимия размер от 39 точки, предпоставка за задължението му да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. В първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства за обжалване на нито едно от процесните наказателни постановления и за отмяната им. След като няма доказателства за отменени наказателни постановления, правилно съдът е зачел правните последици от влизането им в сила и законосъобразността на приложената принудителна административна мярка.
Изгубването на контролните точки не съставлява административно наказателна санкция, а последица от извършените нарушения. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП е вид административна принуда и се явява утежняващ административен акт. Фактът, че в последното НП е посочен различен брой оставащи контролни точки от реално останалите на касатора, не води до различни правни изводи и неприлагане на относимите нормативни разпоредби, както правилно е посочил и първоинстанционният съд.
Следва да бъде посочено, че след като в резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1-4 ЗДвП, той няма право да управлява моторно превозно средство и законодателят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е предвидил прилагането на ПАМ, вкл. ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП за да се предотврати възможността водач на моторно превозно средство загубил правоспособността си да притежава свидетелство за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство.
Правилно съставът на АС Шумен е приел, че при издаване на оспорваната заповед не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила тъй като със Заповед № 869з-187/02.09.2016 г. (влязла в сила на 18.09.2016 г.) административният орган е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в оспорената заповед като е постановил текста «временно отнемане на СУМПС» да бъде заличен. Противно на изложеното от касатора, в съответствие с чл. 62, ал. 2 АПК, административният орган може да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в издадения административен акт. ОФГ е фактът на несъответствие между действителната и външно изразената воля на административния орган. Заповедта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в оспорваната заповед подлежи на самостоятелен съдебен контрол, като от представените по делото доказателства не се установява последната да е била обжалвана.
С оглед материалната законосъобразност на обжалваната заповед, която административният орган е издал в условията на обвързана компетентност, правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания.
С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело №5/2009 г. на Върховния административен съд, съдът следва да осъди Б. И. И. да заплати на ОД на МВР Шумен – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 14.10.2016 г. постановено по адм. д. № 234/2016 г. по описа на Административен съд Шумен.
ОСЪЖДА Б. И. И. да заплати на Областна дирекция Шумен към Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.