Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), подадена, чрез юрисконсулт П. против Решение № 1259/ 15.07. 2015г., постановено по адм. дело № 812/ 2015 г. по описа на Административен съд– Бургас (АС Бургас). Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Иска отмяна на съдебното решение и да се отхвърли предявената искова претенция, като необоснована и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. []- в съдебно заседание, чрез адвокат Д. Д. от САК моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно списък на същите по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че предвид липсата на елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковата претенция е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226 АПК, след като с Решение № 4732 от 28.04. 2015 г. по адм. дело № 10110/ 2014 г. на ВАС делото е ОТМЕНЕНО Решение № 807/14.05.2014 г. по адм. дело № 2978/2013 г. по описа на Административен съд– Бургас, с което е отхвърлен изцяло искът на [фирма] срещу ИАРА и е ВЪРНАТО делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

Подадена е искова молба на [фирма] против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, като ищеца претендира да получи сумата в размер на 10 892 (десет хиляди осемстотин деветдесет и два) лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи загуби за дружеството от незаконно отнето количество риба (общо 370, 500 кг калкан) в общ размер на 8 092 лева и загуби от платените разноски (заплащане на възнаграждение за адвокат) по водено административно-наказателно производство в общ размер на 2 800 лева.

С обжалваното решение от състав на АС Бургас е осъдена Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на [фирма]- гр. [населено място], сума в размер на 10 892 (десет хиляди осемстотин деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане и сума в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, разноски по делото.

За да уважи исковата претенция, решаващият съд намира за налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 49/ 22.03.2013 год., състав на Районен съд гр. П. е отменил Наказателно постановление № 02-035/ 25.06.2012 год., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол“ за Ю.Б.П решение не е било оспорено и видно от положената заверка на представения по делото екземпляр, същия е влязъл в сила на 10.04. 2013 год. Предвид това се приема като безспорно наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Достигнат е извод и за наличието на претърпени от дружеството имуществени вреди.

Според решаващият съд по силата на това незаконосъобразно наказателно постановление, освен наложената против [фирма] имуществена санкция, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнето и в последствие унищожено цялото количество риба – общо 136 броя калкан с общо тегло 370, 500 кг.

Посочено е, че предвид факта, че количеството от 197 кг. калкан е било отнето по силата на незаконосъобразното НП и в последствие унищожено, то сумата от неговата стойност се явява пряка и непосредствена щета, претърпяна от ищеца.

Счита, че по отношение на претендираното обезщетение в размер на 2 800 лева, съставляващи заплатените от дружеството суми за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по НАХД № 273/ 2012 год. по описа на Районен съд Поморие, от представените по делото писмени доказателства (които също не са оспорени и оборени по предвидения процесуален ред) действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца на представляващия го адвокат Д. Д. от САК.

С оглед изложените мотиви, АС Бургас намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна.

Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Решението на административния съд, с което е осъдена Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати обезщетение за имуществени вреди е ПРАВИЛНО.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Бургас намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.

Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди - в резултат от отнемането на рибата.

В случая отнемането на вещта е извършено със съставен акт, съобразно чл. 41 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ), според който актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата. Иззетите въз основа на акта за установяване на административно нарушение вещи се предават за пазене, съобразно установените правила.

Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗРА в случаите по чл. 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Вещите могат да се отнемат в полза на държавата само по силата на разпореждане на административно - наказващия орган с издаването на наказателно постановление.

Не може да се приеме доводът на касационния жалбоподател, че вещите били унищожени съобразно изискванията и за това не носи отговорност ИАРА, тъй като претенцията е за отнемането на рибата, което е извършено незаконосъобразно, предвид отмененото от съда наказателно постановление. В случая издаденото наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно, което обуславя незаконосъобразност на цялото административно наказателно производство.

На следващо място относно претенцията за заплатеното адвокатско възнаграждение правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди за платено адвокатско възнаграждение. Съобразно точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, дружеството е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 2 800 лева, за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски. Същите са в размер на 1800 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1259/ 15.07. 2015г., постановено по адм. дело № 812/ 2015 г. по описа на Административен съд– Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на [фирма]- гр. [населено място], разноски за настоящата инстанция за адвокатско представителство в размер на 1800 ( хиляда и осемстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.