Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. П. Й. от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. М., против решение № 38 от 22.04.2016 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. д. № 332/2015 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. П. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Според касационната жалбоподателка допуснатото от община С. неизпълнение на законовите разпоредби не може да е причина съдът да постанови атакуваното решение. Заявява твърение, че в случая за обслужване на имота й за конкретната цел не е необходимо да бъде променяно предназначението на имот [номер], тъй като той представлява полски път, който съществува и с него се осигурява пешеходен и автомобилен достъп до имота на С. Й., отреден за изграждане на метанстанция. М. В административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и оспорения административен акт - решение № 5 от 23.09.2015г., като претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Комисия за промяна на предназначението на земеделски земи при ОД "Земеделие" - С. оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Х., който с писмен отговор и писмено възражение пледира за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила съдебното решение, като законосъобразно постановено и съответстващо на събраните по делото доказателства. Прави искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото по делото е установено, че няма определена по съответния ред площадка или трасе върху имота – ЧОС, през който е учредено право на преминаване за осигуряване досъп до имота на жалбоподателката. Според участващия по делото прокурор е относима разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, изискваща решение на Общински съвет...