Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез адв. И. А. срещу решение № 8/09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 708/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р- 04001116000265-091-001/21.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден с решение № 314/07.10.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за данъчни периоди за месеците юни, септември, октомври, ноември и декември 2014 г. и за месец януари 2015 г. общо в размер на 38 025, 58 лв. и лихви и за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ за периода от 01.10.2011 г. до 31.12.2012 г. и за месец ноември 2013 г. общо в размер на 931, 84 лв. и лихви. Касационната жалба представлява повторение на първоинстанциноната жалба до Административен съд – гр. В. Т и е насочена срещу действията на приходните органи, извършили ревизията, поради което настоящият съдебен състав ще извърши само проверка за спазване от съда на съответните приложими материални данъчни закони – ЗДДС и ЗДДФЛ. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП чрез юриск. В. я оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима,...